brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Черноморската зона и националната сигурност
Доклад на д-р Тихомир Стойчев на Международната научна конференция в НБУ
Aвтор: д-р Тихомир Стойчев   01 Юни 2017 

Противопоставянето между великите сили в региона на Черно море ражда основания за обществено разслоение, увеличаване на военните разходи, загуба на традиционни културни, политически и търговски връзки


Люлка на древногръцката, римска, византийска и османска, национални култури, ареал на основни световни религии, средоточие на исторически конфликти Черно море и днес привлича внимание към себе си.

Откакто се установява в региона, Османската империя гледа на Черно море като на свое, вътрешно море. С падането на Константинопол (1453 г.) Русия остава единствената велика православна страна, хранилище на източно-християнските традиции, в което качество Филотей (XVI в.) представя „Третия Рим”. Предания описват освобождението на Константинопол от чуждата вяра и възстановяването му като християнски център. За да стане цар, Иван ІІІ(1462-1505 г.) се жени за племенницата на последния византийски император – София Палеолог, което още повече укрепва идеята за “Трети Рим”. Иван ІV Грозни (1533-1584 г.) е признат от Цариградският патриарх за “истински православен християнски властелин”, а името му се произнася при литургии в християнските храмове.

Като воюва през ХVІІ в. с Полша, Швеция и Турция, Русия присъединява територии от Украйна с Киев. След обсадата на Виена от турците (1683 г.) и успехите на Свещенния съюз европейските народи разбират, че са необходими промени в участта на турските владения. В новоучредения Съюз влизат Австрия, Полша, Венеция и Русия, срещу което партньорство с договор от 21 април 1686 г. Русия получава Киев, Смоленск и цяла Мала Русия. Във войните с Турция руските войски през 1687 и 1689 г. предприемат два успешни похода срещу Крим.

Иван ІV се стреми и към Черно море. Алексей Михайлович (1645-1676 г.) привлича казаците и пристъпва към подчинение на Молдавия и Влашко, дотогава васали на Турция. Фьодор III Алексеевич през 1677 г. пише на казаците: ”...нашата главна цел, нашето единствено желание е да навлезем в земите на мохамеданите и да отмъстим за нашите съюзници и единоверци. … вярата, изисква да нападнем татарите..”.

След неуспех срещу Турция през 1681 г. по Бахчисарайския мир Русия плаща данък на кримския хан, връща на Турция Запорожието и Западна Украйна, но запазва Левобережна Украйна за себе си.

Петър І Велики усилва агитацията сред поробеното християнско население и търси на съюз с турските васални княжества Влашко и Молдова, а като се връща към идеите за Третия Рим крои планове за християнска държава  на мястото на Османската империя и започва реформи. Води победоносни войни срещу Кримското ханство, Швеция и Персия, които осигуряват на Русия излаз към Балтийско, Азовско море и част от крайбрежието на Каспийско море. Според негово Завещание успешното участие в геополитическата надпревара и фактор за руски прогрес дава възможност единствено излаз на Балтийско, Каспийско и Черно море.

През 1762 г.Екатерина ІІ Велика идва на престола, подкрепена от кръг офицери и държавници като предприема амбициозни проекти, съобразени с естественото географско положение, граници, етнокултурни отношения със съседите и постоянните интереси на Русия. Във външната политика си поставя за задачи укрепване на балтийските позиции, излаз на Черно море, Балканите и Средиземно море, насочва внимание към Турция.

С умела политика и дипломация руската императрица осъществява преобразования в икономиката и обществената система, армията, печели на своя страна Австрия и Великобритания. По това време Прусия воюва с Австрия, американските колонии на Лондон се бунтуват, Франция е в навечерието на революция, Полша се разпада от вътрешни проблеми.

В новата война, предизвикана от Турция през 1768 г. Русия е на път окончателно да победи своя противник, но Прусия и Австрия предлагат на императрицата подялба на Полша. През 1772 г. Русия получава полската част от Литва и източна Белорусия.

С договорът от Кючук Кайнарджа през 1774 г. нейни стават черноморските крепости Азов, Керч, Кинбурн, Еникале, добива право да покровителства Влашко и Молдова, райони между Буг и Днепър, част от Кавказ и свободно плава през Черноморските проливи. Кримското ханство става независимо, а Русия получава право да се меси в неговите работи. При поредната война между Австрия и Прусия за баварското наследство през 1779 г. Русия става арбитър в германските работи, а според Тешенския мирен договор Екатерина II е гарант на Конституцията на Свещенната римска империя, т.е. всички немски княжества и Австрия.

Г. Потемкин, П.В. Завадовски, Безбородко, А.Р. Воронцов и други руски държавници предлагат настъпление на юг.

През 1780 г. е обсъдено “Соглашение о приобретениях” за сметка на Портата, което предвижда пълно изгонване на турците от Европа, възстановяване на Гръцката империя със столица Константинопол, на чиито трон да седне внука на императрицата Константин Павлович, образуване на буферна държава Дакия от Молдавия и Влахия.

На Австрия е обещана западната част на Балканския полуостров.

За Русия основни задачи стават прекратяване на татарските набези, което може да стане като се присъедини Крим и стъпи на Черно море, успешно да се защитят от съседи, поддържат историческата памет за минало политическо и духовно единство, мисионерска роля за разпространение на християнството, освобождаване на братята по вяра. Ако овладее Проливите Русия си осигурява безопасност, гарантира излаз в Средиземно море и се нарежда в редицата на великите морски държави, а като освободи гърците, ще претендира по- успешно за византийското наследство и оказва влияние на целия Изток.

Днес имаме подобна ситуация, при което различни играчи вече оспорват историческото право, придобивки и позициониране на Русия. Въпросът е дали тези претенции, заплахи и санкции няма да доведат до мащабна и опасна за всички война.

В поредната среща на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) в Истанбул участваха 12 държавни и правителствени ръководители, външните министри на държавите-участнички, представители на 13-те страни-наблюдателки, високопоставени служители на ООН, ОССЕ, ЕС, Световната банка (СБ) и Световната търговска организация (СТО).

При посещение на Путин в Анкара през декември 2004 г. страните констатираха, че „взаимното разбирателство и взаимодействието между Русия и Турция в рамките на на тази организация”, чиято територия включва 20 млн. кв. км. с население над 350 млн. души, предпоставяйки многостранното сътрудничество в сфери като търговия, индустрия, енергетика, транспорт, комуникации, наука и техника, селското стопанство, екология, туризъм и др.

В същото време световните геополитически реалности превръщат Черноморската зона в център на европейската и световна политика, където различни играчи, най-вече САЩ, виждат „стратегически коридор” към обхванатите от криза райони. Европейският съюз настъпва в Черноморската зона особено след приемането на България и Румъния.

Присъствието на Русия и Турция обещава възможности, но и потенциални фронтове.

Черноморската зона обединява държави с много общи исторически и културни традиции, но и конфликти, с влияние на множество заплахи.

Всичко това очертава пред Черноморската зона възможности да:

  • се превърне в сфера на мащабно регионално сътрудничество;
  • в арена на противопоставяне.

Самото геополитическо положение на Черноморския регион го характеризира с неопределеност и нестабилност. От особена важност за неговото бъдеще е посоката на активност на Русия, взаимоотношения с ЕС, НАТО и САЩ. Последните присъстват във всички стратегически точки, а американските стратегически интереси налагат диверсификация на транзита на енергоносители и активизация на доставките от страни, разположени извън района на Персийския залив; укрепване на връзките с държавите с мюсюлманско население; противопоставяне на радикалния ислямизъм; независимост на постсъветските държави  и утвърждаване на демократичните реформи в тях.

Неуредените отношения между САЩ и Русия, тяхното непрекъснато съперничество, оставят тежко наследство на НАТО и новоизбрания американски президент Доналд Тръмп.

Русия наред с всичко има да решава въпроси в бившето съветско пространство.

САЩ традиционно влизат в роля на световен защитник на общочовешки ценности, застрашени от  тероризъм, организирана престъпност, корупция, разпространение на ОМУ, оръжие, стоки с двойно предназначение, за което търсят съюзници, докато в лицето на Русия и обявените за противници сочат нови опасности.

Заради предстоящите през 2018 г. президентски избори обещават конфликти в страната. През 2006 г. американският Институт за национални стратегически изследвания представи в Букурещ стратегическа концепция за сигурност „Евроатлантическа стратегия за Черноморския регион”. Бяха подписани споразумения с Румъния и България за създаване на съвместни военни съоръжения за „поддържане на комуникациите с военните части в Ирак”. Край Констанца беше разположен щаб на Източноевропейската оперативна група на Пентагона, осигуряващ контрол върху различните транспортни, енергийни трасета и конфликти в Черноморския регион.                                                                                                                         

В Южен Кавказ и на Балканите борбата срещу терористичната заплаха, транснационалната и организирана престъпност продължава да е актуална. Според ръководителя на Аналитичния център по проблемите на глобализацията и регионалното сътрудничество в Ереван Ст. Григорян нова заплаха е засилващата се милитаризация на региона и безконтролното въоръжаване на Азербайджан и Армения. Нарастването на военноморските сили на различни държави в акваторията на Черно море поставя пред Русия проблем.

В националните доклади за състоянието на сигурността процесите в Черноморския и Кавказкия регион, в Централна Азия, в Близкия и Средния изток, в Северна Африка сочат висок кризисен потенциал. Специално място имат “замразените” конфликти (Приднестровието, Абхазия, Нагорни Карабах и Южна Осетия, Украйна, Крим), усилвани от екстремистки структури, етнически и религиозни противоречия, нелегален трафик, икономически и социални проблеми, наплив на бежанци. Дестабилизиращи фактори са национализмът, сепаратистките и други конфликти, екстремистките групи, паравоенни формирования и криминални структури, ниско ефективните служби за сигурност, ислямските фундаменталисти.

В променящия се свят главни актьори в геополитиката са ЕС, САЩ и Руската Федерация, които оказват влияние в цялото Евразийското пространство. България с нейното географско разположение става важен елемент, натоварен с отговорност за външната граница на Европейския съюз и за Черноморския регион.

Турция е в НАТО.

Русия е изолирана.

Притискана икономически, обвинявана пропагандно, „сдържана” във военно и дипломатическо отношение.

Стратегията за национална сигурност на България определя особеното значение на страната ни за междудържавните отношения, като изтъква необходимостта от прилагане принципа за ненамеса във вътрешните работи на страните от Балканския полуостров и Черноморския район. Националните интереси изискват благоприятна и предвидима среда за сигурност; ефективност на българските институции, на ЕС и НАТО за постигане на колективната сигурност и оперативна съвместимост; поддържане на добросъседски отношения, регионална сигурност и стабилност, регионалното сътрудничество; гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация, източници и трасета на доставка на стратегически суровини; гарантиране на икономическа, финансова и социална стабилност и просперитет; противодействие на корупцията и организираната престъпност; поддържане качество на околната среда и природни ресурси. България разглежда Черноморския регион в контекста на развитие на сътрудничеството в икономиката, търговията и сигурността, мрежа енергоносители и енергийни пазари.

Всичко това предполага активна роля на страната.

В документа доминира разбирането, че нито една държава не може да се справи самостоятелно с рисковете и заплахите, което обуславя многостранни подходи при развитието, сигурността и взаимозависимостта между политиките, като се сочи ролята на ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ и други международни организации, превантивната дипломация, управлението при кризи, следконфликтно стабилизиране, укрепването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона.

Във външната политика Стратегията предписва активно участие в отношенията на ЕС и НАТО с Руската федерация. Изрично е подчертано, че в Черноморския регион България активно подкрепя мира и сигурността, реализирането на икономически програми и инфраструктурни проекти, съответстващи на приоритетните направления на дейност на първо място на региона, ЕС и НАТО.

Стратегическа цел на отбранителната политика е развитието, усъвършенстването и използването на адекватни отбранителни способности, изграждане и поддържане на оперативно съвместими въоръжени сили, споделена отговорност за сигурността, използване на механизмите на колективната отбрана на НАТО, обща политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Приносът на страната ни в подкрепа на мира и стабилността предвижда участие в съюзни и коалиционни операции с въоръжени сили, служби за сигурност, обществен ред и с граждански способности. Въоръжените сили на Република България осигуряват военната сигурност, участват в колективната отбрана на НАТО и в общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Институциите, осигуряващи отбранителни способности съсредоточават усилията си за отбрана на страната; развиване, поддържане и предоставяне на необходими способности за колективната отбрана на НАТО и обща политика за сигурност и отбрана на ЕС; участие в мисии и операции за укрепване на международния ред и сигурност.

Черноморският регион е самостоятелен, спорен и опасен.

Преминал през политически трансформации, отново се превръща в обект на интензивен дебат, с динамична, сложна действителност, противоречиви политики и конфликти. Свързвайки Европа с Азия, Черно море е мост между Север и Юг, Изток и Запад, по който минават нефт, газ, транспортни и търговски канали.

Черноморската комисия стигна до заключение, че бъдещето ще зависи от по-нататъшната демократизация и икономическа интеграция, сигурност, политическа стабилност, трайно разрешаване на конфликти и отказ от употреба на сила, за което препоръча държавите да търсят регионални решения, справят заедно със задачи и допуснат недържавни играчи да играят роля в изработването на решения. Като ключови предизвикателства бяха определени енергийната и регионална сигурност,  просперитет, жизнен стандарт, мира и сигурността.

В същото време голямо число регионални и извънрегионали актьори с противоречиви интереси усложняват политиката за сигурност в Черноморския регион.

ЕС залага на договорености, двустранни отношения и разглежда Черно море като район за самостоятелна кохезионна политика, дефинирана в Черноморската синергия от 2008 г.

Специално място в регионалната политика има Турция.

Гърция, България и Румъния търсят влияние в ЕС и разчитат на неговата роля.

Доскоро за ясно дефинирана политика на НАТО в Черно море не се говори, но нарастващата сложност на заплахите допринесе за разбирането, че регионът има потребност от нови идеи, докато финансовата криза изложи региона на стрес и забави неговия растеж.  

Очертаха се предизвикателства заради дългосрочни негативни демографски тенденции, количество и качество на работната сила, слабости в пенсионната система, социална несигурност,  нееднаква икономическа интеграция. Повечето от държавите в региона имат неустойчива партийна система, с присъщи клиентелизъм, политико- олигархични лобита, препятстващи демократичните процеси, институции, тяхната прозрачност и отчетност, водещи до злоупотреба с власт, корупция и зависимости. При малцинствата има търсене на идентичности, нарастващо неравенство, възраждат се национализъм и популизъм. В криза са доброто управление, демократичното участие, силата и върховенството на закона, прозрачността, отчетността и ефективността. Констатира се необходимост от внимание върху проблемите на сигурността, устойчивото развитие, регионалното сътрудничество и доброто управление, провеждане на основни реформи.

Сред препоръките на Черноморската комисия са:

  • изграждане на консултативна група на високо равнище за справяне с продължаващите конфликти и проблеми;
  • провеждане на мерки за укрепване на доверието;
  • диалог по сигурността;
  • международен форум по Черно море с включване на местните и заинтересувани международни играчи за идентифициране и решаване на общите проблеми.

Вакуумът заради неизпълнени полезни препоръки поощрява НАТО да усилва своето присъствие в Черно море. Генералният секретар Йенс Столтенберг настоя за мерки, „сдържащи Русия” при съчетано недопускане нарушаване на международните съглашения по мореплаване. На среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел бяха взети решения за увеличаване присъствието на ВМС и създаване на система за координация между националните военно- морски сили и морската група на НАТО, изразено в активни тренировки, учения и усилване на осведомеността. Зад НАТО обаче мнозина смятат, че се настаняват информационни и ударни компоненти на ПРО на САЩ. Русия беше обвинена заради провалените отношения със Запада от 1990 г. и присъединяването на Крим през 2014 г.  Генералният секретар на НАТО изтъкна, че силите на Алианса в Черно море ще съответстват на Конвенцията от Монтрьо.

Документът става реалност, когато Германия отхвърля Версайския договор и започва да се въоръжава, а британците настояват за рестрикции. В Черно море те се грижат Турция да не  попадне под влиянието на Хитлер и Мусолини, а съветският флот да не застраши жизнено важните пътища към Египет, Индия и Далечния изток през Средиземно море.

От неутралитета на Турция са заинтересовани още Франция и СССР, като последния настоява за свободни проливи. Турция пък се стреми към контрол над Черноморските проливи. Конвенцията е ратифицирана от всички с изключение на Германия, която не е подписала Лозанския договор и Япония, изразила резерви. Съдържа 29 члена, 4 приложения и 1 протокол.

Според нея всички търговски кораби преминават свободно през Проливите, а като е премахната Международната комисия за Проливите турските военни поемат контрола над тях, като ги  затварят във военно време за всички чужди военни кораби или когато страната им е заплашена от агресия или участва във война. За военни кораби на нечерноморски държави са въведени ограничения: водоизместимост до 15 000 т., до 9 на брой, с общ тонаж до 30 000 тона. Особен е режимът за преминаването на самолетоносачи, което в съвременните условия  осуетява присъствието им.

Черноморските страни могат да транзитират през Проливите авионосни крайцери, основни кораби и подводници с всякакъв тонаж. Най-малко са ограничени черноморските държави, докато Конвенцията гарантира, че външни сили няма да използват Проливите и заплашват СССР, което изиграва своята роля през Втората световна война.

През април 1982 г. Конвенцията е поправена. Турция получава правото да затваря Проливите по свое усмотрение и в мирно време.

От ноември 1994 г. влезе в сила Конвенцията по морско право на ООН (UNCLOS). Следват предложения Конвенцията от Монтрьо да бъде ревизирана, но Турция отказа да подпише UNCLOS. Турското правителство прие „Регулации на морския трафик за турските Проливи и района на Мраморно море”, въвеждащи нов режим на осигуряване на безопасността на корабоплаването, живота и собствеността на крайбрежните жители и защитата на околната среда.

Въпреки възраженията на Русия, Гърция, Кипър, Румъния, Украйна и България, новите регулации бяха одобрени от Международната морска организация с аргумента, че не ощетяват „правата на всеки кораб, който използва Проливите съгласно международното право".

Българският премиер Б. Борисов през 2016 г. просто си пожела Черно море да стане демилитаризира, служи за добив газ и туризъм, макар на срещата на НАТО във Варшава да беше одобрено засилване на присъствието на Алианса в Черноморския регион. Президентът Р. Плевнелиев увери, че членовете на НАТО демонстрират единство в оценките за рисковете, заплахите, начините за тяхното преодоляване, сред които неговият пресцентър посочи миграцията, тероризмът, заплахите от Изток, милитаризацията на Кримския полуостров и нарушения баланс в Черноморския регион.

Увеличеното присъствие на НАТО бе обяснено с притеснения за нарушения баланс в средата на сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация.  Българският президент определи като голям успех на българската външна политика решението за присъединяването на Черна гора към НАТО, подчертавайки, че  сме сред първите, ратифицирали присъединителния протокол. Въпроса за присъединяване на Западните Балкани към евроатлантическото семейство определи като стратегически за мира и стабилността. Успех нарече и подписването на Съвместната декларация за партньорство между НАТО и ЕС, продиктувано от сходните предизвикателства и необходимост от отговор, подсилване на съвместния капацитет и координация, ранно идентифициране и анализ на хибридните заплахи, обмен на разузнавателна и друга информация, засилено партньорство в киберсигурността. Той похвали НАТО за изразената готовност да допринесе за справяне със засиления миграционен натиск и борба с трафика на хора.

Киберпространството е определено като четвърто поле в отбранителните дейности с тези по въздух, море и земя, докато Плевнелиев настоя България да ускори приемането на Стратегия за киберотбрана, надгради киберсигурността си координирано с ЕС и НАТО, припомняйки кибератаките срещу българските институции. Научихме, че НАТО ще подкрепи антитерористичната коалиция в борбата срещу ДАЕШ (ИД), осигури въздушна платформа за радиолокационно наблюдение, засили обмена на информация и сътрудничество със страните в конфликтните региони в Близкия изток и Северна Африка. На Срещата на върха във Варшава бе обсъдено взаимодействието с Украйна, Грузия и Молдова и утвърден Пакет за подпомагане на Украйна. България щяла да продължи изтичащото в края на 2016 г. участие в мисията на НАТО в Афганистан "Решителна подкрепа" и участва с до 400 военнослужещи в многонационална бригада в Румъния на ротационен принцип подобно четирите многонационални батальони в балтийските държави и  Полша, за които първи при откриването на срещата във Варшава съобщи Й. Столтенберг, подчертавайки, че Алиансът цели „да укрепи позициите на югоизток, повиши защитата от хибридни заплахи, кибератаки и удари от балистични ракети”.

Той изтъкна също, че излизането на Великобритания ще укрепи връзките между ЕС и НАТО предвид “историческото споразумение” за засилване на сътрудничеството.

Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър изтъкна, че Алиансът, преминаващ от стратегия на подкрепа за партньорите в Европа към сдържане на Русия, ще направи необходимото сътрудничеството с Москва да продължи. Полският президент Анджей Дуда настоя НАТО да запази отворени вратите за Украйна, Грузия и Молдова. Турският президент Реджеп Ердоган настоя НАТО да прави повече в борбата с глобалния тероризъм. Барак Обама призова лидерите да останат твърди към Русия заради анексирането на Крим и заяви, че британският вот няма да отслаби западния отбранителен съюз. Говорителят на Путин Дмитрий Песков изтъкна, че ако НАТО продължава да търси външен враг и “руска заплаха”, взаимодействието с Москва ще върви трудно.

Преди заседанието Йенс Столтенберг създаде нов пост: помощник по разузнаването, който да отговаря за наблюдението на ситуацията по източните граници на блока.

Макар всички да твърдят, че това не цели нова Студена война, Русия няма как да не оцени като нарастваща заплаха разполагането на нови сили в балтийските държави и Източна Европа, особено подкрепяни от 40 000 войници от силите за бързо реагиране, за които се твърди, че са отговор на разполагането на 330 000 руски войници по руската западна граница и балистични ракети в Калининград.

Според Михаил Александров от Центъра за военно-политически изследвания при МГИМО НАТО не е в състояние да противостои на руския черноморски флот и брегова охрана, въоръжена с ракети „Бастион” в Анапе и Крим. Той определи действията като демонстративно недружелюбни,  целящи натиск и ограничаване, като допусна конфронтацията между НАТО и Русия да продължи със създаване на ударни групировки в Източна Европа.

Принос към тази политика побързаха да добавят някои от страните.

Румъния стана домакин и ръководител на учението на НАТО „Морски щит-2017”, а през юни 2016 г. постави въпрос за присъствие кораби на Алианса в Черно море. Министърът на отбраната Михнеа Моток обвини Русия за „нарастващата деградация на сигурността в региона” по източната граница на Алианса. В учението корабите на съюзниците отработиха различни тактики, разделени на две групи, сред които съвместно маневриране, морски бой, защита от подводници и противовъздушна отбрана.  Участваха кораби на домакините, на Турция, Украйна, България, САЩ, Испания и Канада. Като цели бяха посочени сдържане агресията на Русия и осигуряване териториалната цялост на страните-съюзници.

Генералният секретар на НАТО изтъкна, че НАТО остава на отбранителни позиции и се стреми към диалог и баланс. Явно докато ЕС демонстрира загриженост в отношенията НАТО-Русия нараства конфронтацията.

Москва има своя гледна точка.

Постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко заяви: Внимателно следим и анализираме ситуацията, предприемаме укрепване на своите сили на юг и оборудване в Крим.

В Черно море от 7 септември 2014 г. навлизат американският есминец „Росс", френският „Командант Биро", канадският „Торонто" и испанската „Алмиранте Хуан де Бурбон". На 5 септември акваторията напусна френският разузнавателен кораб „Дюпюи де Лом". През февруари 2015 г. кораби от Втора постоянна военноморска група на НАТО (SNMG2) проведе учение в зоната на отговорност на България, отработвайки противовъздушната, морска отбрана и координирано управление.

Корабите на НАТО преминаха в непосредствена близост до Крим, което руското Министерство на външните работи определи като провокация, а руският ГЩ на ВМС изпрати изтребители СУ-30 и бомбардировачи СУ-24 да проследят чуждите кораби.

След съвместно учение югоизточно от град Констанца два кораба от Втората постоянна военноморска група на НАТО направиха неофициална визита в пристанище Варна.

Руският президент утвърди нова Военна доктрина, която определя като главни заплахи засилването на НАТО, опитите за дестабилизиране на някои региони, ситуацията в Украйна, събитията в Африка, Сирия, Ирак и Афганистан.

Специално са посочени неконвенционалните форми на въздействие: В борбата за интересите си водещи държави в света използват типични, „недиректни действия",  протестен потенциал на населението, радикални и екстремистки организации, военни частни компании. Едновременно върви усилване на настъпателния потенциал на НАТО към границите на Русия и активно се разгръща глобална  ПРО.

В нея Русия изтъква, че ще използва военна сила само след изчерпване на всички други възможности от ненасилствен характер, като прилага „неядрено сдържане” с високо ниво на бойна готовност на силите с общо назначение и предотвратяване на военни конфликти.

The Guardian публикува интервю с Ал. Навални, протестиращ срещу режима в Русия, определен за автократичен и с наближаващ край.

Сергей Лавров обвини западните държави, че налагат  нелегитимни санкции на страната като целят да отслабят руската икономика, а народът да поиска промяна. Официалният повод за налагането им, падането на малайзийския Боинг 777 определи като несъстоятелен, а трагедията използвана за геополитическа цел.

НАТО увеличи броя на своите кораби в Черно море.

На 1 юли минават турската подводна лодка 209/1400 Preveze/Gur и използваните за танков десант TCG C-151,-155,-156 и -157. От 15 юни в Черно море е италианския разузнавателен кораб Elеttra и френския му аналог Dupuy de Lome.  Четири бойни кораба от Standing NATO Mine Counter-Measures Group 2 на 3 юли влязоха в Черно море, водени от флагмана под италиански флаг  Aviere. От 4 юли в български води стартира учение на НАТО Breeze, след което корабите отплаваха за други учения в Румъния. Към групата се присъединяват турската подводна лодка Atilay и гръцкия стражеви кораб Machitis.

За кратко време в Черно море се озовават 13 бойни кораба на НАТО.

Пристигна също британският разрушител "Daring" (Дръзки), охранявал търговски кораби в Близкия изток, а Лондон взе решение да охранява Източна Европа и с изтребители "Тайфун".

Началникът на руския военноморски флот. Вл. Корольов заяви, че ВМФ на Русия "държи под контрол ситуацията в световния океан".

САЩ изпрати два трудно уловими от радарите самолети F-35A за учения в Естония, където пристигнаха френски и британски войници от новия батальон на НАТО, новоразположен в Източна Европа и балтийските страни. Американските пилоти получили задачи с модерна технология да локализират руските радарни инсталации.

Повечето експерти смятат, че демонстративното усилване на Алианса в региона цели подкрепа за Украйна, насочено е срещу Русия, която провокира.

От 22 юни до 1 юли 2012 г. в западната част на Черно море ВМС на България стана домакин на военноморското учение с международно участие „Бриз 2012". Министерство на отбраната обяви провеждане на международно военно- морско учение Breeze-2014, а участниците обявиха посещение на Одеса.  

В началото на април 2014 г. украинският парламент одобри провеждане на осем международни учения на територията на страната.

Мисията SNMCMG2 осигури противоминно покритие.

Според “Стратфор” анексирането на Крим от Русия променя баланса на силите в региона. Според частната агенция Румъния и други черноморски страни от НАТО са готови да подкрепят увеличаване на силите в региона, но България и Турция може да са по-сдържани. Последната е за засилване на НАТО в Черно море, но опитва да нормализира отношенията с Москва, влошени след свалянето на руски боен самолет.

Прогнозира се, че Русия може да се изправи пред чести действия на НАТО в Черно море заради изостряне на борбата за влияние в този стратегически регион. Подчертава се, че Алиансът следва да се съобразява с Конвенцията от Монтрьо, но и че многонационални сили ще опитат да заобикалят тези ограничения, като създават флот с кораби от няколко държави, извършват ротация. Друга прогноза преди срещата на върха на Пакта във Варшава изтъкна възможността за засилване на съвместните военноморски сили на блока в Черно море и сравни Русия и НАТО в региона, допускайки Москва активно да модернизира флота и подводниците без да разчита на Конвенцията.

В доклад на Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) във Вашингтон се изтъква, че Румъния и България ще бъдат изложени на натиск от Русия в Черно море заради контрол над акваторията и стремеж Москва да затвърди силата си в Евразия. Под заглавие „Надигане в Черно море: Стратегията на Русия в Югоизточна Европа” се подчертава, че Кремъл може да манипулира идеята за „Велика Румъния”, активизира спорове между Молдова и Украйна, подкрепи сепаратистки действия като на секеите (унгарска етническа група) в Трансилвания или възпрепятства експлоатацията на ресурси от Румъния в Черно море чрез юридически спор. Изрично се подчертава, че Москва е облекчена заради недостатъчната подкрепа на НАТО и САЩ в Черно море и анексирания Крим, където тя държи бойни кораби, самолети и ракети „Искандер”, докато нито една членка не притежава ефективна отбрана.

Що се отнася до ЕС се сочи, че той е доказал неспособност да гарантира безопасност в региона. За намаляване на американските интереси и влияние се вини Барак Обама. Организациите за регионално сътрудничество в Черно море и свързани с НАТО са обявени за слаби и неефективни. Румъния и България са представени като държави без военни възможности да сдържат Москва. В анализа се сочи, че при криза ще бъдат ограничени връзките между пристанищата в Черно море, Дунав и Централна Европа включително заради слабите способности на военноморските сили на Украйна, Грузия и Турция в сравнение с Русия.

Сред силните страни на последната се сочи, че тя е в състояние да използва и невоенни стъпки: насърчаване на етническа, религиозна, териториална и политическа нестабилност в държавите, предизвикване на социални протести, икономически натиск, търговски ограничения, прекъсване на енергийни доставки и др. Изтъква се, че при анексиране на Крим и конфликтът в Източна Украйна Русия е използвала специални сили, а в бъдеще, за да защити южния си фланг ще усилва заплахите срещу незащитени съседи и блокира възможностите Украйна, Молдова и Грузия да се присъединят към НАТО. В Румъния и България ще неутрализира разполагането на морски сили.

Допуска се САЩ, ако не успеят да се закрепят в Черноморската зона под собствен флаг, да го направят през НАТО и членки като Турция, България и Румъния, макар да е възможна съпротива главно от Русия и Турция.

Последната преживя опит за военен преврат, цели нова легитимация на Ердоган и неговата партия, овладява вътрешната съпротива. Вероятно САЩ ще откаже да предаде обявения за инициатор Фетхула Гюлен, а Обама ще подкрепи бъдеща еманципация на кюрдите. Без перспектива за членство в ЕС Турция вероятно ще се насочи към лидерство в ислямския свят.

В ОЧИС има перспективи.

Сравнително нова, международна организация има разклонена структура и спомагателни органи, механизъм за взаимодействие. Функционират Парламентарна асамблея на организацията (ПАЧИС), Черноморска банка за търговия и развитие (ЧБТР), Делови съвет, Международен център за черноморски изследвания и 14 тематични работни групи. В Декларация се подчертава, че организацията може да реализира мащабни регионални проекти със стратегическо значение като магистралния пръстен, свързващ Турция,  Русия, Украйна, Молдова, Румъния, България и Гърция с дължина над 7100 км. Но все още взаимна подозрителност, спорове и конфликти се отразяват отрицателно.

Нарастващо значение ще придобиват отношенията между Русия и Турция, предвид влиянието и предимствата, които двете имат пред останалите, но сложната международна ситуация и взаимоотношения едва ли ще направят това лесно.

За регионалната сигурност значение ще имат разсичането на възела от отношения между черноморските държави, синхронизиране с тези на ЕС, НАТО и САЩ.

Поощряването на каквито и да е сепаратистки движения и междудържавни спорове ще бъде пречка пред всяко сътрудничество, от което зависи Черно море да стане район за самостоятелна мирна политика. Стремежът към диверсификация на енергийните доставки, рисковете, зависимостта от Русия и цената превръщат Черно море в зона на съперничество. Въпросът може да намери решение в самостоятелна регионална структура за сигурност. Тогава насърчаването на регионалното сътрудничество ще бъде основно предизвикателство заради различните икономики в региона и всяка страна да се сдобие с допълнителна изгода от него. Регионалните политики може да се окажат жизнено важни, особено ако бъде въвлечен ЕС, което е допълнителен шанс и за него.

Приоритетите ще са обща визия, обсъждане на концепции и политики, общи усилия за справяне с конфликти, мерки за укрепване на доверието,  диалог по сигурността и други релевантни въпроси, в което да бъдат привлечени правителства, но също неправителствени, търговски, профсъюзни и други организации.

Иначе още през 2008 г .се прогнозираше, че НАТО ще започне по-агресивна политика с цел установяването на контрол над ключовия регион, при което още тогава, както сега, Москва показа раздразнението си от експанзията на НАТО в Черноморския регион и в руската сфера на влияние.

„Цветните революции” доказаха, че раждат плод.

Когато печели изборите в своята страна, прозападният лидер Юлия Тимошенко обвини Москва, че финансира опозиционните партии в Украйна. В Грузия изборите бяха насрочени след масови демонстрации през ноември срещу проамериканския държавен глава Михаил Саакашвили. В размирните Абхазия и Южна Осетия бе регистрирана ескалация на напрежение, трансгранични нападения, атаки срещу правителствени сгради и сепаратистки тенденции. В Азербайджан конфликтът в Нагорни Карабах продължи да се изостря като в Приднестровието и Молдова, докато към спорните региони се стичат пари и оръжия, тече подготовка за войни.

От 1967 година до 1992 година СССР поддържаше 5-та Средиземноморска ескадра като контрапункт на Шести американски флот, която включваше между 30 и 50 бойни и спомагателни съда. Днес Русия също полага усилия за постоянно военноморско присъствие в Средиземно море, където има национални интереси, свързани със сигурността според президента Вл. Путин. А руските средиземноморски сили са поверени на командира на Черноморския флот с команден щаб, разположен на разрушителя „Адмирал Панталеев", чиято официална задача е осигуряване на ракетна защита, водят борба срещу трафика, пиратството и тероризма.

По време на Международната конференция по сигурността, проведена през април 2017 г. в Москва заместник-началникът на ГОУ на ГЩ на Русия генерал-лейтенант Виктор Познихир заяви, че нарастването на потенциала на ПРО на САЩ в Европа, като нарушава паритета на стратегически оръжия, се явява нов елемент, демонстриращ усилено морското базиране, доказващ, че САЩ не се отказват от опит да наложат глобална хегемония и контрол на морските пространства. Новите оръжия са в състояние не само да бъдат използвани при директен морски сблъсък, но и нанасят удари дълбоко в територията на всеки противник.

Русия демонстрира свои крилати ракети, изстреляни от кораби, разположени в Каспийско море по цели в Сирия, с което затвърди разбирането, че борбата за влияние в стратегически важните региони ще се изостря.

Това може да обезсмисли усилията за мир и партньорство, да изключи възможностите региона и страните в него да получат шанс за стабилност, сигурност и просперитет.

Що се отнася до националната сигурност на България, тя е сред най-застрашените и най- слабо защитените.

Сред основните акценти на българската политика стои не сигурността, а битката за власт. В сянката на продължаващото разграбване въпросите на геополитиката, различните измерения на националната, регионална и глобална сигурност никой сериозно и отговорно не следи, не прогнозира, не планира мерки.

В министерствата и институциите политизацията се задълбочава, като на ръководни позиции се инсталират хора без опит, нямащи професионални качества и отговорност на държавници.

Противопоставянето между великите сили в региона на Черно море има за ефект появата на нови основания за обществено разслоение, увеличаване на военните разходи, загуба на традиционни културни, политически и търговски връзки. В тези условия перспективата за кохезионна политика в черноморската зона видимо се отлага, това засяга националните ни интереси като стеснява националните перспективи.

А към съществуващите предизвикателства, опасности, рискове и заплахи чужди служби и анализатори добавиха нови.

За тях видимо нови, неочаквани, но на Балканите многократно давали отражение. Най- новото е, че те ще се умножават и наслагват, взаимно интегрират и конкурират с държави и обединения.

Проблемът е дали световната общност ще намери сили да организира общо противодействие срещу тях, дали няма да се изкушат отделни играчи да маскира своите цели и интереси зад тях, дори да ги използват.

И дали няма да бъде приложен моделът: ”Каквото кажем става!”.

Още по темата:

Глобални заплахи и интегрирана сигурност

Модел за превенция и противодействие на корупцията

Европейската сигурност в условията на неолиберализъм

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук