brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Модел за превенция и противодействие на корупцията
Доклад на д-р Маргарита Попова на Международната научна конференция в НБУ
Aвтор: Д-р Маргарита Попова   30 Май 2017 

Антикорупционните мерки са разпръснати и не се вижда интегрирана антикорупционна архитектура, защото я няма и архитектурата на системата ни за национална сигурност.  


Корупцията съществува и у нас още я има убедеността, че не съществуват ефективни мерки за противодействието й. Темата за сигурността е по-актуална от всеки друг път, а корупцията представлява глобална заплаха, бич. Липсват интегрирани механизми, защото това не се желае, а не защото не е възможно да се противодейства на корупцията. Трябва да сменим парадигмата за сигурността. Мисленето ни трябва да е съобразено с днешната среда, която е динамична, различна от вчера и трябва да е ориентирано към няколко дълбоки теми – институционалната архитектура, кадровия потенциал, структурите за анализаторска и научна дейност, които да бъдат непрекъснато в помощ на системата за национална сигурност. 

Ние не разполагаме със законова база за подредбата на архитектурата на нашата система за национална сигурност. В сила от 1-ви ноември 2015 г. имаме нов Закон за управление, а и функциониране на системата за защита на националната сигурност, но той не дава представа за архитектурата й. В досегашните закони се е акцентирало върху рискове, заплахи, кризи, но не направихме видима архитектурата на нашата система за национална сигурност. Трябва да се направи модел, който да очертае архитектурата на системата, да се подредят подсистемите, да видим как те си взаимодействат и координират, кои са подпомагащите звена и да видим как ще се осъществява контрол върху дейността им. В Парламента няма подобна законова уредба. Този модел е нужен елемент в борбата с корупцията като национална заплаха. Другият теоретически и практически аспект е да си създадем вярна представа за това какво представлява нашата национална антикорупционна система и националната ни система за превенция и противодействие на корупцията. Не съществува институт за разследвания в областта. Преди време се проведе един много страшен за мен дебат за закриване Академията на МВР. Много държави и общества искат да изграждат институции, каквито ние имаме, а ние съсипваме с лека ръка това, което имаме. Трябва да се проследи връзката между двете системи – за антикорупция и за национална сигурност, и да се провери възможността за контрол над тях чрез механизъм за дългосрочно снижаване нивата на корупция, за изграждане на национален, социален, стратегически капитал, подготовка на кадри, способни да предвиждат и обучават, и да градят национална ценностна система, ориентирана към въпросите на системата за национална сигурност и към националната ни антикорупционна система. Антикорупционната система носи нашите културно-исторически специфики, права и институционални измерения, тя е съвкупност от институции, администрации, политически и граждански организации, наказателно-правни механизми, които представляват политическа и правна рамка, документи, актове, стандарти, които са организирани в архитектура, част от която съществува на законово ниво, детайли, които взаимно се контролират. Тя си взаимодейства със системата за национална сигурност.

Системата за противодействие на корупцията може да поделим на две подсистеми – първата е за административно противодействие, а втората е за наказателно противодействие. Тук можем да говорим за специализирани институции, които да противодействат на корупцията и това са институции като специализирана прокуратура, специализиран съд за разследване на корупцията. В момента разполагаме с институции за разследване на организираната престъпност. Те трябваше да я разглеждат в едно с корупцията, изхождайки от добре подготвени кадри и материална база. Прие се обаче, че ще разглеждат проблемите само на организираната престъпност. Последната и корупцията се преплитат неразривно и не бива, когато се разглеждат дела, да се изолира едното от другото. Трябва да се използва вече съществуващата институционална архитектура, да направим разчети за подготовка на кадри в съдилищата на окръжно и апелативно ниво. Освен за специализирания съд и прокуратурата бихме могли да говорим за Специализирано звено за разкриване на корупционни престъпления, за създаването на което е нужна по-солидна законова регламентация. То трябва да се числи към Прокуратурата и да се сформира съответно правилата на договорния мениджмънт. Законите за съдебната власт дават възможност сега да се създаде успешно такова звено, вместо инцидентно изграждащите се звена по конкретни дела.

Когато говорим за антикорупция, се започва от превенцията – най-напред административната. Имаме много закони за противодействие на корупцията – Закон за МВР, Закон за ДАНС, Закон за ДАР, Закон за отнемане на имущество, придобито по незаконен начин, Закон за защита на конкуренцията. Обаче антикорупционните мерки са разпръснати и всеки закони работи със своя структура и не се вижда интегрираната антикорупционна архитектура, защото я няма и архитектурата на системата ни за национална сигурност. Ако подредим в устройствен закон, който да има конституционен характер, и двете системи (за антикорупция и за национална сигурност), нещата ще изглеждат по друг начин – сега ни липсва институционална основа, познания, правилния модел и мотивацията да преминем към изграждането на стратегически социален капитал, т.е. да обърнем поглед към кадрите. В ЕС се говори тържествено за заработването на така желаната Европейска прокуратура. Бяха предложени пет варианта, като според мен ЕК предложи на държавите-членки най-неудачния вариант с обяснението, че е най-евтин – да се изберат няколко души на национално ниво, които да назовем европейски прокурори, които да действат по същите процедури на национално ниво, но в ЕК да има няколко души наблюдатели на определената държава и да дават указания на европейския прокурор, който действа на национална основа. На какво основание ще се дават тези съвети, може ли да се дават указания, които са в разрез със националното законодателство? Тези прокурори ще се отчитат пред т.нар. европейски прокурор, който ще координира една група или една от държавите-членки на ЕС. Eurojust действа в момента по същия начин! За какво ни е още една подобна структура?Аз не знам Eurojust да е оказа такава помощ на която и да е държава-членка, че да има сериозни антикорупционни успехи, дори и на административно ниво. За да работи добре прокурорски орган на европейско ниво, той трябва да е централизиран, да работи по собствени процедури, което означава промяна на Конституциите и отказ от суверенитет, от който старите демокрации не се отказват. При тях много трудно се случва промяна на конституциите, защото те са устойчиви. Изпитвам ужас при мисълта за промяна на българската конституция или създаване на нов закон от онези, които високопарно говорят за това, сякаш се случва от днес за утре. Правоприлагащите органи не разбират архитектурата на системата ни за национална сигурност.

Трябва да подредим ценностната си система. Нека потърсим вярна трактовка за лидерството в съдебната система през погледа на прокурорската институция. Редовият прокурор е длъжностното лице, което може да разследва изцяло дадено дело, който не се избира от главния прокурор. Той разполага по закон и свое вътрешно убеждение с възможността да взема решения. По редица въпроси обаче по-горните прокурори не могат да променят и отменят неговите актове. Затова говорим за безконтролна власт на длъжността Главен прокурор. Всеки прокурор, когато работи, е суверен в своите решения за какво да образува наказателно производство и досъдебно разследване, кога да прекрати последното, на кого да повдигне обвинение и кога да прекрати делото. Никой по-горен прокурор няма право да се налага над разследващия прокурор, защото тогава, противоконституционно и противозаконно, той би нарушил вътрешното му убеждение и би поругал недопустимо закона. Това обаче не се спазва – отгоре се налагат решения за това кой да бъде подведен под отговорност и кой да бъде спасен – Какво друго е това, освен грозна политическа и властова корупция? Срещу тези прояви не може да се реагира и от тях няма спасение. За това трябва да се говори на ниво образование и да се налагат практики във Висшия съдебен съвет. Прокуратурата ни е достатъчно децентрализирана, но корупционните практики дават превратни впечатления за нея. Един оперативен орган трябва да бъде централизиран, в противен случай не може да си изпълнява оперативните задължения. Висшият съдебен съвет назначава, повишава в ранг, разпорежда се с материалната база в Прокуратурата. Когато се нарушат правата на разследващия прокурор, той трябва да има смелостта да каже за съдебната и политическата корупция. Оставям настрана опитите най-вече на изпълнителната власт да аранжира съдебната система така, че последната да я обслужва, т.е. никога да не бъдат разследвани за злоупотреби и корупция. Заявлението, че няма повече да се правят проверки за антикорупция на територията на ЕС е същата жажда за „замитане антикорупционните практики под килима“. Нужна ни е архитектура, нужни са и изследователски кадри и научна дейност.

Още по темата:

Европейската сигурност в условията на неолиберализъм

Черноморската зона и националната сигурност

Глобални заплахи и интегрирана сигурност

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България



Вход
E-mail:
Парола:
 

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук