brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Проф. Де Леонардис: войната е инструмент на дипломацията
Интервю
Aвтор: Брод за България   18 Май 2017 

Когато изучаваме причините за конфликтите, как те се развиват и разрастват, тогава имаме шанс да намалим техния брой.


Масимо Де Леонардис е сред най-авторитетните историци в Италия и Европа. Професор по история на международните отношения и директор на Департамента по политически науки в Миланския католически университет „Sacro Cuore“. Президент на Международната комисия по военна история към ЮНЕСКО. Масимо Де Леонардис гостува в България като участник в конференция, посветена на 30-годишнината от  създаването на Българскaта национална комисия по военна история.

Професор Де Леонардис, кои са предизвикателствата, които срещате като президент на Международната комисия по военна история?

Международната комисия по военна история фокусира дейността си в изследване на световната военна история, нейното популяризиране и обмен на добри практики на глобално ниво. В Комисията членуват 41 държави от всички части на света, което ѝ придава в някаква степен чувствителност, изисква се дипломатичност.

Когато бях избран за президент започнахме международно оценяване на докторски тези – учредихме награда за дисертации по военна история, направихме някои промени в нашия устав. Осъвременихме ордена, който Комисията връчва за отличие. 

Някои мерки изискват повече време, тъй като организацията работи много активно в доста направления. Като президент се стремя да отчитам гледните точки на всички членове на борда и до известна степен и на националните комисии. Смятам, че сме на прав път.

Каква е ролята на войната като инструмент на политиката, определяща стратегията и развитието на страните от години насам?

Войната е последното средство, към което трябва да се обърнем. Тя е инструмент на дипломацията – можете да водите преговори и да търсите диалог, да демонстрирате добро отношение, но когато се стигне до необходимостта да се направи компромис или да се намери решение, трябва да се има едно на ум – ако не можем да ги постигнем, да имаме готовност да приложим и военна мощ. За целите на дипломацията войната трябва да присъства като възможност, като своеобразна крайна мярка. Моя книга по темата – „Ultima Ratio Regum“ („Военна сила и международни отношения“), е преведена и на български език, което за мен е огромна чест.

Според Вас, коя е най-голямата заплаха, пред която е изправен светът днес?

Без съмнение това е тероризмът. В документите на НАТО присъства като транснационален тероризъм, защото не може да се нарече по друг начин, тъй като Турция е член на Алианса. Но аз съм независим учен и мога да го нарека ислямски тероризъм, подтикван от ислямския фундаментализъм, не от чистия ислям.

В свтовен мащаб са засегнати много страни, не само в Европа. Да вземем например Африка. Шокирани сме, когато 10 души са убити в Европа, но дори не се тревожим, когато 50 или 100 души са убити в Африка. Азия също е засегната.  

Разбира се, сблъскваме се и с предизвикателства от друг тип – икономика, безработица, замърсяване... Но бих посочил, че тероризмът е най-голямата заплаха, пред която е изправен светът днес. 

Кой според Вас е най-важният урок от световната история, който не трябва да забравяме?

Важно е да се каже, че трябва да се познава историята, не само военната, а историята като цяло. Тъй като аз съм италианец, а латините са моите предци, ще ви припомня две латински сентенции – „Historia est magistra vitae“ („Историята е учител на живота“) и „Si vis pacem, para bellum“ (Ако искаш мир, готви се за война). Аз бих предложил едно по-съвременно звучене, ще цитирам британски учен, който казва: „Ако искаш мир, разбери войната, изучавай я.

Когато изучаваме причините за конфликтите, как те се развиват и разрастват, тогава имаме шанс да намалим техния брой. Разбира се, трябва да бъдем прагматични и реалисти и да осъзнаем, че конфликтите не могат да бъдат напълно елиминирани, защото те са част от живота. Или както иронично отбелязва един известен философ през XVIII век – „Pax perpetua“ („Вечен мир“) е надпис на входа на гробищата. 

Така че, важно е да изучаваме историята, но и същевременно да не забравяме, че всичко се променя. „Генералите винаги се готвят да водят предишната война“, гласи крилата фраза, но всъщност никоя война не се повтаря, историята продължава и днес имаме конфликти от напълно различно естество.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук