brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Проф. Бончо Асенов за митовете и истините за ДС
„Пътят за развитието на страната ни не е в охулването и оправдаването с Държавна сигурност“
  17 Юли 2016 

„Трябва да се сложи край на Закона за досиетата и на дейността на Комисията по досиетата. Историята е доказала отдавна, че специалните служби не са причината за икономическата и духовна криза на обществото“. 


Бончо Асенов е роден през 1946 г. в гр. Перник. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Висшата специална школа на МВР, където след това е и преподавател. От 1970 до 1981 г. работи в контраразузнаването на МВР. През 1980 г. защитава докторантура по философия, а от 1987 г. е доцент по специалността „Защита на сигурността“. През 1992 г. е пенсиониран като подполковник от резерва. Професор във Варненския свободен университет. През 2008 г. получава научна степен „доктор на икономическите науки“. Автор е на множество книги и публикации по проблеми на защита на сигурността и обществения ред, национализма и религията. Последната му книга – „Държавна сигурност – мит и реалност“ излезе през юни т.г.. Това е и поводът, по който разговаряме с проф. Асенов.

Проф. Асенов, в началото на юни, излезе най-новата Ви книга – „Държавна сигурност – мит и реалност“.  Много неща сте писали по темата. Имате издадени 24 книги за проблемите на сигурността, защитата на обществения ред, религията... Какво съдържа книгата и с какво допълва темата за ДС?

В началото на юни 2016 г. издателство „Албатрос“ издаде новата ми книга „Държавна сигурност – мит и реалност“. Тя е естествено продължение на всички мои публикации. Нека само да припомня някои от книгите ми „От Шесто за Шесто“ (1994), „Възродителният процес и Държавна сигурност“ (1996), „Разузнаването от древността до наши дни“ (2003), „Български ловци на шпиони“ (2005), „Петимата големи шпиони“ (2011), документалните разкази в „Ченге за продан“ (2012). Миналата година излезе книгата „Творческите личности в Държавна сигурност“, в която са представени 208 души – оперативни работници, анализатори, следователи, охранители, преподаватели и други служители на Държавна сигурност, които са се занимавали с творческа дейност.

Това ли е истината за ДС?

Без съмнение основната тема в книгата е тази за националната сигурност и конкретно за дейността на бившата вече Държавна сигурност. В нея казвам истината за дейността на Държавна сигурност – за времето преди 1989 г., когато е защитавала, и то успешно, националната сигурност и за периода след 1989 г., когато е обвинявана несправедливо, че пречи на демокрацията и реформирането на страната и е основният виновник за кризата, в която тяе изпаднала.

В книгата пиша за дейността на Държавна сигурност от 1944 до 1989 г., представена като част от дейността на специалните служби на съвременна България. Разбира се, спрял съм се и на темата за погрома на Държавна сигурност и нейния агентурен апарат, извършен след 1989 г. В отделна глава говоря за греховете на Държавна сигурност, които тя действително е имала. Но е важно да се знае, че не приемам всичко, което се каза за нея през последните 26 години.

В книгата анализирате дейността на бивши служители на Държавна сигурност след 1989 г. и посочвате над 200 нейни служители, които са заемали отговорни позиции в страната ни. Имат ли влияние бившите служители на Държавна сигурност и техните сътрудници върху политическото, икономическо и културно развитие на България след 1989 г.?

Бившите служители на Държавна сигурност и техните секретни сътрудници може да са имали и да имат някакво влияние върху политическото, икономическо и културно развитие на страната след 1989 г. Но това го правят вече не под някаква диктовка, а под въздействието на своите възгледи и разбирания.

Основната теза, която представям в книгата е, че след 1989 г., когато обществено-политическата и оперативна обстановка в страната е рязко променена, когато е прекратена дейността на Държавна сигурност и всички нейни служители са уволнени, се прекратяват сътрудническите отношения на почти всички нейни агенти с разузнавателните и контраразузнавателни служби и те тръгват по свои пътища на развитие, откъснати от влиянието на несъществуващата вече Държавна сигурност. Част от тях, благодарение на позициите, които са имали в миналото и най-вече на своите качества, успяват да развият успешен бизнес. Други са служители в чуждестранни и български фирми или в дейността на публичната администрация. Трети, продължават своето развитие в областите, в които са работили и преди 10 ноември 1989 г. – като дипломати, чиновници, писатели, журналисти, научни работници. Някои се опитват да се включат, и то успешно, в политическия живот на страната – като министри, депутати, кметове, общински съветници. Не са малко и тези, които водят битка за оцеляване. Голяма е и групата на пенсионерите от тях. И немалка част от тях са вече възрастни хора и биологически си отиват. Но всички те, освободени от влиянието на Държавна сигурност, водят независим живот и дейност. Всеки – според своите идеи и чувства, според своите възможности и качества, според своите интереси. И виждаме, че едни са с леви, други с десни убеждения, едни са русофили, други русофоби, едни са американофили, други американофоби, едни са проводници на западната, други на славянската православна култура и ценностна система. Част от секретните сътрудници се дистанцираха от ДС и това бе също начин за приспособяване към новата действителност в страната ни, в която тя стана синоним на „репресия“, „антидемократичност“, „антиреформаторство“. Служителите на Държавна сигурност се отнесоха и се отнасят с разбиране към техните съдби. Опитаха се и направиха всичко възможно да не се приеме Закона за досиетата. Някои публично защитиха своите сътрудници. Не тръгнаха да ги компрометират и да изнасят данни за тяхната сътрудническа дейност. Разбира се има и огорчение от поведението на някои от сътрудниците. Но и към тези случаи служителите на Държавна сигурност се отнасят с разбиране – че при тази тотална икономическа и духовна криза, когато се води жестока борба за оцеляване, всеки има правото да постъпва така, както съвестта му позволява. Да се вижда в тяхното поведение „ръката на ДС“ – това, е твърдение на съвременните манипулатори на общественото мнение.

Професор Асенов, в книгата си говорите за обрат в обществената оценка за Държавна сигурност. В този ред на мисли, има ли наистина промяна в нагласите на българското общество за служителите на ДС?

Обществото ни постепенно променя в положителна насока своето мнение към Държавна сигурност. Изнасянето на имената на сътрудниците на ДС накара хората да се замислят, да преоценят нападките и обвиненията срещу нея. Да търсят обяснение и отговор на въпроса защо тези хора са помагали на ДС? При това доброволно и без да имат съществени материални облаги от тази си връзка. Смятам, че е настъпил обрат в обществената оценка. Виждам го в начина на изпращането на починали секретни сътрудници – изявени със своя творчески талант, обществена ангажираност и достойно изживян живот. Виждам го и във факта, че „осветени“ вече сътрудници се издигат в йерархията на законодателната, съдебна и изпълнителна власт. Стават професори, ректори, декани, ръководители на катедри във висшите училища. Избират ги за депутати, кметове, общински съветници, стават почетни граждани. Вярващите православни продължават да уважават своите митрополити, а съюзните ръководства на евангелските църкви се отнесоха спокойно и с разбиране към своите пастори – бивши агенти. Секретни сътрудници са създатели или са сред основателите на висши и средни училища, на проспериращи фирми и предприятия. Стават директори на театри, на предприятия, на училища. Постигат нови успехи в творческото си развитие. Получават от най-различни инстанции ордени, медали, отличия за заслугите им в областите, в които са работили и работят. Всичко това става с очевидната подкрепа на заобикалящите ги колективи, на обществени групи и организации, на собственици на медии, на държавни и местни институции, на обикновените хора. Дори и на политически лидери, които публично са говорили срещу ДС.

Тази промяна в нагласите проличава и във факта, че Конституционният съд през 2013 г. отхвърли като антиконституционно изискването, заложено в Закона за радиото и телевизията, членовете на Съвета за електронни медии „да не са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност“. Проличава и във факта, че вече има два законопроекта, внесени през април 2016 г. в Народното събрание с предложение да се отмени Законът за досиетата и да се закрие Комисията по досиетата.

Според мен обществото ни вече не се интересува така силно от проблема за „доносниците“ на ДС. То се отнася със все по-голямо безразличие към дейността на Комисията по досиетата, към опитите на група политици, „историци“, журналисти, социолози, политолози и какви ли не псевдодемократи да четат тенденциозно страниците от близкото ни минало, да поддържат версията за „злокобната“ Държавна сигурност, да размахват „плашилото“ Държавна сигурност в общественото пространство, да правят политическа и обществена кариера на „антикадесарска“ основа, да оправдават своята неспособност за справяне с възникващите проблеми.

Трябва да се сложи край на Закона за досиетата и на дейността на Комисията по досиетата. Историята е доказала отдавна, че специалните служби не са причината за икономическата и духовна криза на обществото. Пътят за развитието на страната ни не е в охулването и оправдаването с Държавна сигурност. Този път не води до спасителния бряг. 

                                                                                                      X X X

...И си спомних за мъдрия китайски ръководител Дън Сяопин. Когато го питат, след смъртта на Мао Дзедун, няма ли да се посочат и разкритикуват грешките на маоизма, той отговаря, че няма намерение да насочва енергията на китайците към миналото, защото трябва да градят своето бъдеще. И Китай тръгва по пътя на просперитета и благоденствието. За разлика от малка България, в която колосална енергия на българския народ бе насочена към „прочита“ на близкото минало...

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук