brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Време е за спомени

Aвтор: д-р Тихомир Стойчев   10 Юли 2017 

България стана член на НАТО. Пристаналите на новата идея направиха всичко необходимо, за да осигурят на западните ни съседи поредно основание, ако не да се мразим, то поне да не си вярваме.


Май един ден, ако не всичко, то повечето се връща.

В няколко медии четем, че Стефан Данаилов се оплаква.

Не му се обаждал вече президента Румен Радев. И сам заключава, че „сигурно няма нужда от него”. Някак увисва разсъждението, че „сигурно се е еманципирал, което е хубаво, но е неясно колко”, което пък трябва да звучи като партийна заплаха.

Кое е неясно.

Колко е еманципиран, колко му е хубавото или това, че не търси известният актьор и професор от НАТФИЗ Стефан Данаилов.

Това днес е Стефан Данаилов.

Останал сам.

Остарял.

Болен.

Дано се оправи!

Обичан и уважаван от вярната му публика заради образите, които изиграва в театъра и киното. Обичан и уважаван от своите студенти и колеги, множество от които не скъпят похвалите си за него.

Но преди години, някак внезапно появилият се в първите редици на БСП и избран за делегат на Конгрес на тази партия влезе в може би най-горещия спор, който тогавашното заседание на Конгреса трябваше да решава.

Тогавашният БСП конгресмен се вихреше на трибуната.

Обръщаше се наляво и дясно към стоящите около него партократи, повечето вече добили стръв към властта, други окопали се в нея, почти до един напълно депрофесионализирани, независимо от това кой какво е завършил като образование.

Почти всички с план да държат властта в партията завинаги, в държавата, когато ги допуснат или им дойде реда. И понеже се виждаше, че държавата се руши, включително с тяхна помощ, без никакви усилия да правят нещо да я спасят, те, до един прозряха, че нещата с властта в България ще се решават вече не от народния вот, а от изиграния предизборен театър, умело режисиран, напътстван и суфлиран от външни сили.

Онзи Стефан, Батето, Ламбо беше необходим да насочи общественото мнение в „правилна посока”. Да го изиграе. Същото това мнение се колебаеше и това колебание трябваше да мине безпроблемно за новите партийни елити. Най- вече за вечния, на БСП, дундуркан от продължаващите и до днес да вярват в него хора. Който няма нищо общо с оня, в който са попадали умни, знаещи, безкористно вярващи в своята идея личности, за която са се борили и жертвали живота си.

Днес начело на БСП, и каквато е там коалиция, стоят олигарси, съмнително забогатяли, умело измъкващи се с помощта на прескъпи адвокати от правосъдието. А най-отпред стои брюнетка, която не само няма нищо общо с БСП, а преди е била в редиците на стоящата, поне на думи, на другия полюс партия.

Получила право да се разпорежда с външнотърговско предприятие, с имущество и взимания за милиони, днес тази брюнетка води уж лявата партия.

Нищо не става без помощта на разни „батета”.

Пример, в челото на Българския антифашистки съюз (БАС), редовно прикачвана към БСП, е откровен олигарх, близък с Дългия, с Брюнетката, с всички „батета”.

Но да се върнем на задачите и решенията на въпросния БСП Конгрес, когато трябваше да се реши България да бъде или да не бъде в НАТО.

В конгресната зала чинно седяха по местата си, облечени в своите парадни униформи генерали, ръководили щабовете на различните родове войски, от генералния щаб. Сред тях, в действително лявото имаше опозиция, която един кратковременен партиен „вожд”, гордеещ се, че в семейството си е първо поколение социалист, определяше като неинтересуващи го „крилца или кълки”, преобладаваше мнението, че страната ни е най-добре да запази неутралитет.  По подобие на други европейски държави, които нито са се сринали, нито някой ги напада или отнема суверенитета.

За да бъде преодоляна съпротивата на мислещите „неправилно”, защото поредното ръководство на БСП беше предрешило въпроса „за членство в НАТО”, беше разработен цял сценарий. Най-напред през цедката на избор на делегати минаваха само най-правилните, внимателно подбрани с НАТО-вски профил и ориентация. На трибуната се качваха за изказвания още по-добре селектирани кресльовци, усукващи неясни като изказ, но предварително написани словца в подкрепа на „правилната линия на ръководството”, необходимостта от „цивилизационен избор” и други такива.

Когато дневният ред опря до решение „за” или „против” членството в Атлантическия съюз, нито един от микрофоните, разположени в залата сред делегатите не работеше. Така офицери, генерали, специалисти и експерти не можеха да изразят своето мнение.

Гвоздеят на театъра обаче предстоеше.

Отново се развихри Стефан, той и Серго, той и Ламбо, той и Мастър…

Нека да решим какво искаме. Бъдеще и просперитет. Или като отидем на предстоящи важни срещи отново да кършим ръце и да увъртаме…”

В протоколите със сигурност ще е записано.

Навярно ще са го отразили и журналистите, които обикновено проявяват интерес към тези събития. Отразено е със сигурност в докладите на чуждите дипломати и подобни, но от други служби представители, които вече брояха и отделяха „правилните” от „неправилно” гласуващите. Само един лидер на малка комунистическа фракция в БСП обяви, че онези на трибуната до един са „чужди агенти и предатели”, заявявайки, че с неговите другари са решили да напуснат Конгреса и прекратят членството си в организиралата го партия.

Офицери, генерали, адмирали и други, настоявали за повече суверенитет и национална отговорност при взимане на решения, които ще се окажат съдбовни за страната, стояха скупчени, объркани, неразбрани.

Малцина спираха да говорят с тях.

Те бяха ненужни.

България стана член на НАТО, но още преди да стане, пристаналите на новата идея направиха всичко необходимо, за да осигурят на западните ни съседи поредно основание, ако не да се мразим, то поне да не си вярваме.

Заради членството в НАТО страната ни вече няма армия, или ако я има на хартия, то един бивш офицер, влязъл вече в политиката я оцени като „неспособна да изпълнява задълженията си по Конституция”.

Стефан Данаилов, Серго, Ламбо, Мастър се къпеше в народното и медийно внимание, усмихнат се тупаше по раменете с приятели и непознати.

Той се оказа на върха, необходим, обичан, формиращ мнение.

След това скорозрейни генерали се закичиха с лъскави униформи.

Минаха през нови, по-правилни школи в страни от НАТО.

Днес на такъв генерал дългогодишната държанка, вече титулувана съпруга,  близка до назначената за председател на БСП брюнетка, е наградена със званието „народен представител”.

От името на партията на Брюнетката.

Докато в същата партия все повече се носи дъх на мухъл и криминален капитализъм, а криминални интереси осигуряват криминални пазари, стоки и услуги за тях. Просто нищо артистично. Освен може би поредната пиеса, в която Брюнетката е водена за носа. Каква трагедия, не от НАТО-вски, а бивш съветски генерал.

Скупчените, като за погребение на близък, след Конгреса на БСП офицери и генерали станаха ненужни.

Мнозина от тях вече ги няма.

Не доживяха разпадането на държавността, на армията, която бяха изграждали, ръководели и командвали. Днес главнокомандващ, президент, е боен генерал от авиацията.

Със сигурност по-компетентен от своите предшественици, включително подбиран, обучаван и възпитаван, развиван кариерно от онези, станали ненужни.

А Стефан, Серго, Ламбо… днес не е търсен от Главнокомандващия.

Той е стар, може би болен, търсещ внимание, но вероятно от мнозина обявен за ненужен. Не за друго, а защото профилът на човек на изкуството е твърде далече от проблемите на националната сигурност.

Иначе поклон пред артиста и човека!

Всъщност той трябва да е спокоен. Във властта е пълно с артисти, шоумени, певачки, спортисти. Мнозина негови благодарни ученици. А и нови напират отдолу.

Дано не ги е научил и те да искат да се месят в сигурността.

А Брюнетката е опасно излишна, но няма кой да ѝ го каже.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук