brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Георги Димитров – ярка политическа личност!
135 години от рождението на великия българин
Aвтор: Чавдар Стоименов   21 Юни 2017 

Георги Димитров ще бъде една от личностите, които ще останат в историческата памет на Българския народ!


Роден през 1882 г., Г. Димитров, поради липса на средства, учи едва до 12-годишната си възраст. Но изключително любознателен, той упорито се самообразова. Така достига интелектуално равнище, което предопределя успехите в по-нататъшното му развитие.

На 20 години Димитров става член на БРСДП, а седем години по-късно е вече член на нейния Централен комитет. Работи дейно и в синдикалните организации. През 1906 г. ръководи стачката на пернишките миньори. През 1913 г. е избран за народен представител – най-младият народен представител по това време и в продължение на десет години защитава в парламента интересите на трудовите хора. През 1923 г., заедно с В. Коларов, поема ръководството на Септемврийското въстание. Така, само на 40 години, Димитров става политически лидер от национален мащаб.

След разгрома на въстанието, заради участието си в което бива задочно осъден на смърт, Димитров емигрира в Австрия. Развива активно политическа дейност в Австрия, Германия, Швейцария и други западноевропейски държави. Овладява много добре немски език, поради което никой не подозира, че под името Рудолф Хедигер, швейцарски журналист и публицист, се крие крупен български революционер. През 1929 г. Димитров става член на Изпълнителното Бюро на Коминтерна и ръководител на неговия западноевропейски филиал. Така, в течение само на няколко години, Димитров става политически лидер от европейски мащаб.

През март 1933 г. Георги Димитров е арестуван от нацистката полиция, като организигор и подпалвач на Райхстага. За Лайпцигския процес е писано много, но трябва да се отбележат два основни момента. Преди всичко, трябва да посочим изключително точно избраната линия на поведение по време на процеса. С гениално прозрение Димитров открива онази тактика на съдебна защита, която му осигурява и триумфална победа срещу нацисткото правосъдие. На второ място, следва да се подчертае изключително широката обща култура, която Димитров демонстрира по време на заседанията на процеса. Той воюва, като използва не само средствата на политическата борба, но и задълбочените си познания на немската култура и конкретно на немската поезия. Той превръща в свой съюзник великия немски поет Гьоте, като цитира добре известната негова гениална метафора, в която казва, че "онзи, който не иска да бъде наковалня, трябва да бъде чук". Георги Димитров преобръща предварително планираната от фашистката държавна машина роля на Лайпцигския процес за разгром на немското и европейско социал-демократическо движение в ярък исторически триумф над човеконенавистната идеология на национал-социалистическия фашизъм.

През 1935 г. на Седмия конгрес на Коминтерна Г. Димитров е избран за негов генерален секретар. Така, на 53 години, той става всеобщо признат политически лидер от световен мащаб. Ръководейки Коминтерна, Г. Димитров проявява изключителна политическа прозорливост. С удивителна яснота предвижда крайно опасното за света поведение на нацистка Германия.

Г. Димитров показва и качества на голям теоретик и държавник. Той разработва теорията за единните фронтове в борбата срещу фашизма, като преодолява по този начин унаследената враждебност към социалдемокрацията. На Петия конгрес на БКП той излага своя възглед за народнодемократичната държава, т.е. държава, в която не отделна класа (пролетариата), а целият трудов народ ще упражнява властта. Като министър-председател на Народна Република България Г. Димитров поставя темелите на социалната държава. Под негово ръководство с бързи темпове започва да се възстановява следвоенна България. Г. Димитров не изключва възможността към усилията на народната власт да бъдат приобщени и някои слоеве от буржоазията, имайки предвид „патриотично настроените индустриалци“. 

Георги Димитров се радва на признанието на изтъкнати представители на световната антифашистка общност. Най-високи оценки му дават личности като Морис Торез, Палмиро Толиати, Хари Попит, Алберт Айнщайн, Джавахарлал Неру и много други. Самият Сталин, силно впечатлен от подвига на Г. Димитров в Лайпцигския процес, пита в Изпълнителното бюро на Коминтерна: „Кажете ми, другари, къде сте крили досега този лъв балкански?“.

За Георги Димитров и днес някои наши дребни политици и „интелектуалци" изричат лоши думи, фалшификати и тиражират лъжи. Но последната дума ще принадлежи все пак не на тях, дребните, а на великата, никому неподвластна История. Във всички случаи Георги Димитров ще бъде една от личностите, които ще останат в историческата памет на Българския народ!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук