brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Време е ... за ценности
Интервю с проф. Валери Стефанов
Aвтор: Брод за България   12 Юни 2017 

Образованието е целият инструментариум, с който ние искаме да направим един човек социално грамотен и ценностно ориентиран.


Това ли е най-жалкото, че събитията за терористични нападения ги отбелязваме само като част от сводката – съболезнования и съпричастност, изразена от европейските лидери, разследване… С какво живеем – с чувството за страх и безпомощност, че нито европейски лидер, нито европейска държава може нещо да направи, чувството, че е проядена цялата теория за интеграция в Европа ли?

Живеем наистина в един стресиран свят, свят на безпомощността. Това са параметри на новата война – война, която преминава през изненадата, ударите в гръб и една нова психологическа реалност, в която всички се страхуват. Това не е добре.

Отговорът мерки за сигурност ли е? Депутатът от ГЕРБ г-н Манев, експерт по сигурността, каза „мерки, полиция, следене, служби, ДАНС, проекти“. Т.е. полицейщина ли е отговорът на тероризма?

Тогава, когато нямаш човешки ресурси, когато той сам по себе си е стресиращ фактор и генератор на терор и несигурност, тогава всякакви мерки за сигурност са безсилни. Т.е. Европа и светът са се провалили в създаването на човешки инфраструктури. Защото човекът е най-добре социализирания индивид, възпитан е в ценности, наследник на хуманитарна традиция – това е най-големият гарант за сигурността. Полицаят, пазачът не са гаранти за сигурността –  те са превенцията. Но човекът е фактор на сигурността.

Политическият спектър на личности като Ангел Джамбазки... това ли е така да се каже бъдещето? Новата мода – патриотизмът, национализмът, които казват „Вън мигрантите! Тотална интеграция!“

Става дума за един неизбежен отворен свят, един глобален свят и един културен микс, т.е. хората се срещат в своите различия. Спасението не е да кажеш на другия „Ти ще бъдеш като мене, иначе няма да бъдеш част от моя свят.“ Това е погрешна позиция. Нито дрескодът, нито хранителният код могат да бъдат определящи при среща на различни култури и човеци. Въпросът е да се намерят онези точки на разбирателство и примирение между различните култури, различните типове поведение, които да изгладят противоречията и да премахнат политическите им аспекти. Защото това, което се случва като терор, е политическо измерение на противоречие на много нива – верско, културно и т.н.

Тук стигаме до темата за сблъсъка между глобалното, либералното и самобитното, националното… локалното. Какъв е изходът от тази битка? Побеждава популизма.

За съжаление сте прав. В глобалния свят е нормално човекът да съхранява някаква локална идентичност – да заяви какъв е, че изповядва тези ценности, че има памет за дедите си, че държи на своя език – това са нормални реакции и те се виждат в съвременна Европа. Така че отборът на глобалното е тази култура на локалните идентичности. Лошото е, когато те се превръщат в пародия и патриотарство, в разменна монета, в един политически аспект.

Споменахте съхраняване на езика. Съхраняването на кирилицата беше важна тема покрай 24-ти май. Тогава излезе една провокация – с „Под игото“ на шльокавица.

Когато разбрах за какво става дума се удивих. Целта е да се покаже злото, едно нелицеприятно бъдеще. Това не е най-добрата политика по отношение на този език. Българският език има стабилизирана графична система, и да се превежда тя през други електронни варианти ми се вижда нелепо. Казваме, че простотията и неграмотността могат да се превърнат във форма на предупреждение ..

Току-що свършиха матурите за учениците, започват кандидат-студентските изпити. От година на година какво е положението в Софийския университет?

Зле. Училището първо е западаща според мен институция по ред причини. То не може да се справи със задачите, които са му възложени от обществото. Даже обществото не му е разписало ясно задачите, макар че беше приет нов закон. А университетът е принуден да конформизира с тези хора, които излизат от училищата и да ги доограмотява. Говорим за начина, по който е разписана образователната система в България и за липсата на ефективен контрол на продукта, който тя генерира. Министерството само си задава правилата, само провежда обученията и само се проверява. В българското образование няма трети, който да арбитрира качеството му. Докато не се създаде третия, независим арбитър, образованието ни ще тъне в своята нищета. При политическите думи за приоритет, промяна, трансформация, пари няма да се промени нищо.  

Идва ли моментът, в който ще започнете дори и в най-старото висше учебно заведение, Софийския университет от 1888 г., да „каните“ студенти, само за да има кого да обучавате?

Това време вече е дошло. В момента вървят тестови изпити, приближаваме се към формата на матурите вместо да зададем друг стандарт. Недоимъка ражда конформизъм и университетът е принуден да бъде част от този конформизъм на българския образователен пазар. Тъй като нещата опират винаги до пари, тогава когато си зависим от парите на държавата или студента, нормално е да конформизираш. Но това е за сметка на качеството. Ако продължаваме така сме народ, обречен на неграмотност. А неграмотността е социално незрели хора, неспособни да се справят с предизвикателствата и задачите, които ще им възложи обществото. Образованието е целия инструментариум, с които ние искаме да направим един човек социално грамотен и ценностно ориентиран.

Ерудит като Вас как приема това заключение? Това не разбива ли съзнанието Ви? Народът ще застава все повече на бездната на духовна пропаст...

Усещам отказът на обществото да дебатира за същината на проблемите в българското образование – той ги отнася до пари, до състояние на системата, няма реакция по проблемите. И на българското общество трябва да стане ясно, че се погубиха пари по европейските програми. В момента европейските пари са поставени до голяма степен под въпрос. Дори не сме способни да усвоим парите, които хората ни дават. Това са пари, които се дават общо на всички училища без да е ясно какви са образователните дефицити и без методика. Когато нямаш методика и не знаеш какъв продукт искаш да произведеш, за какво са ти парите? Ние в момента не знаем какво точно искаме да си купим с европейските пари, които вече загубихме.

Имате ли усещането за личности, визия или визионер сега, в българската политика, който да постави края на ерозирането?

Това е моето отчаяние – че не виждам. Има хора, които вероятно желаят да се направи нещо, но не е въпросът да желаеш, въпросът е и да можеш да го направиш. И точно в посоката на моженето виждам едно безкрайно говорене, специално в сферата на образованието и културата. 

А харесва ли Ви фразата „Когато отвратените си отидат, остават отвратителните“?

За съжаление това е перспективата. Да задържиш човешкия си ресурс, да го вдигнеш на крака, е първата задача на една държава. Човешкият ресурс е гръбнакът на всяка държавност и на всяка политика. Да инвестират в хората! Ние сме общество, което е решило да се самоизтезава и да се самонаказва до пълния си разпад. Малко време за солидарност!

Извадка от интервюто на проф. Валери Стефанов за БНТ, в предаването "Денят започва с Георги Любенов"

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук