brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

138 години от Априлското въстание
Реч на кмета на Панагюрище
Aвтор: Никола Белишки   14 Януари 2016 

"...Те загубиха всички сражения, но спечелиха единствената си възможна битка – живот за свобода! Заради робските сълзи, заради къшея хляб, заради християнската вяра, заради майка България!"


Преди 138 години този площад също е бил толкова пълен. Пълен с хора, с идеи, с дързост, с Вяра в Бог и мечти за свободна и силна България. Онези десет чутовн и дни поставиха нашето Панагюрище редом с легендарното сияние на Плиска, великолепието на Велики Преслав, романтичната омая на Охрид, величавата твърдост на Търново…

Онези десет дни наредиха в Българския именник на владетелите до хан Аспарух, княз Борис, цар Симеон, цар Иван Асен и единствената българска Княгиня. Панагюрище е символ и дух! Защото с пламък и с кървави букви тук се написаха първите страници в най-новата ни история. Защото в онези десет дни Панагюрище даде на България всичко, което бе нужно за една държава. Даде Първото Велико Народно събрание, Привременно правителство, даде армия с Хвърковата конница и черешова артилерия. Даде Княгиня и знаме. В онези десет дни тук се съгради това, което други

държави градяха с векове. След тези десет дни засвистяха турски ятагани. Посякоха главите на деца, жени и старци. Посякоха най-доблестните български мъже. Но не посякоха заявената воля за Свободна България. Турските пожари изпепелиха нашите храмове и китните панагюрски къщи, но по-силен бе пламъкът на бунта. И днес Панагюрище отново е столица – най-истинската столица на българската памет. Във въздуха и сега трепти онзи гняв на априлци, който те превърнаха в знаме – горди и непримирими. Свещената земя под нозете ни носи същата твърдост и сила, с която те се изправиха срещу поробителя – корави като камък. Зад нас смирено се възправя панагюрската Голгота, където те умираха за вярата си – чисти като ангели. Те не търсеха слава, но записаха имената си в нашата памет.

Ние нямаме нужда да ни бъдат припомняни, носим ги в сърцата си, носим ги и до днес, ще ги носят децата и внуците ни.След минути тихо ще ги изречем като поклон пред паметта им. Те не търсеха почести и печалба, но с делата си пишеха история. Ние имаме нужда да си го припомним. Защото историята няма заден ход, нито пък заден вход, през който можем да се измъкнем, когато трябва до носим отговорност, когато трябва да бъдем човеци, когато трябва да бъдем себе си. Те загубиха всички сражения, но спечелиха единствената си възможна битка – живот за свобода! Заради робските сълзи, заради къшея хляб, заради християнската вяра, заради майка България!

След малко ще сведем чела за минута, но след това трябва да вдигнем главите си и да погледнем напред, да тръгнем напред – честно и гордо. След малко ще паднем на колене, но след това трябва да се изправим, защото панагюрските герои ни завещаха никога да не коленичим, а да бъдем прави и горди, както златният лев от знамето на Райна е стъпил върху османския полумесец.

Заради Свободата и Вярата! Заради миналото и заради бъдещето! Заради предците си и заради децата си! И защото сме българи!

Да живее Панагюрище! 

Бог да пази България!”

Н. Белишки, кмет на Панагюрище

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук