brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Българските открития, които промениха света
Българският народ е дал достоен пример за развитието на човечеството.
  21 Юни 2017 

От духовността и културата до физиката и механиката българските открития са фундамент в цивилизационното развитие.


Българският народ е дал достоен пример за развитието на човечеството. Това са десетки български изобретения. Без тях ние не можем да си представим интернет, социалните мрежи, безопасността по пътищата, работата на специалните служби, подобряване на грижата за човешкото здраве и много други. Тези открития можем основателно да наречем велики, защото в много области на живота те изцяло са подобрили света и начина на живот към по-добро.

В България годишно се регистрират от 200 до 300 заявки за изобретения, като между 50% и 70% от тях получават патент, че отговарят на определените условия.

Азбуката, създадена от братята Кирил и Методий, поставя началото за по-сетнешния подем и разцвет на българската държава. Чрез нея двамата братя възвестяват на света принципа на демократичността в културата и стават предвестници на Ренесанса в Европа. Днес, денят на солунските братя е празник на българската просвета и култура, единствен по рода си в целия свят.

Компютърът, Първата автоматична електронно-изчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена от Джон Винсент Атанасов, заедно с Клифърд Берн през 1939 г. Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Родители: Айва и Иван Атанасови. Създател е на компютърната мишка; работил e във флота на САЩ; бил е директор на различни корпорации. Носител е на най-високото американско отличие – национален медал за техническо постижение. Астероид близо да Марс носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи, работещи в националната обсерватория Рожен.

Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето, в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов.

Електронният часовник и първият безжичен сърдечен монитор са изобретения на Петър Петров. Той създава напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам. Роден е в Берковица през 1919 г. Двадесетгодишен се записва в чуждестранния легион /1939 г./ Пленен е от немците и е изпратен на лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става офицер. През 1944 г. отива в Германия да учи инженерство, механика и корабостроене, след което се преселва в Канада, а после в САЩ. Тука работи за американските военно-въздушни сили. През 1956 г. отива в Индокитай, където строи мостове и електроцентрали. През 1959 г. е в Мелбърн, Флорида, където се занимава с космическа техника. През 1968 г. започва собствен бизнес. Разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототип на цифровия електронен ръчен часовник. Този часовник тогава се е продавал за 2 100 щатски долара.

Ксероксът или фотокомпютърната техника е открита през 1937 г. от академик Георги Наджаков, с което той вписва името си в световната история на физиката и техниката.

Първият български авиоконструктор е Асен Йорданов роден на 2 октомври 1896 г. в София. Той е български изобретател, инженер и авиатор, родоначалник на авиоинженерството в България. След Първата световна война емигрира в САЩ. На негово име е кръстен залив на Антарктическия полуостров Земя – Греъм. На летището в Лос Анджелис се издига бюст-паметник на Асен Йорданов за големите му заслуги за американското самолетостроене. Той е конструкторът на самолетите Боинг. С конструиране се занимава от юношеска възраст. По време на Балканската война участва в бойни полети при превземането на Одрин. Това е първият опит за бомбардиране на един обсаден град. Асен Йорданов е главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет Дъглъс ДС – 3 през 1915 г.

Асен Йорданов е и един от създателите на въздушната възглавница в автомобилите – средството за обезопасяване, което се е търсило още през 50-те години на миналия век.

Прадядото на днешния телефонен секретар отново е дело на Асен Йорданов. Безжичният телефонен апарат е имал секретар, усилвател и възможност няколко души едновременно да разговарят по между си и да водят така конферентен разговор.

Откривателят на „антибебе” и на кортизона е Карл Джераси, евреин с български произход. Роден е през 1923 г. Баща му, Самуел Джераси, е известен кожен лекар в София, а майка му е австрийка. Учи две години в американския колеж в Симеоново, но тъй като родителите се развеждат, Карл заминава с майка си в САЩ. По време на Втората световна война те се женят отново, за да може Карл и майка му да получат българско гражданство и да спасят живота си. Карл Джераси е синтезирал първото хапче „антибебе” през 1951 г. и на 28-годишна възраст става учен-химик. В същото време той е откривателят и на кортизона. Вестник „Лондон Таймс” го обявява за една от 30-те велики личности на миналото столетие. Номиниран е за Нобелова награда заради откритието на хапчето против забременяване, но под натиска на Ватикана през 1968 г. е отхвърлен от комитета за наградите. Има 11 почетни титли, почитател е на операта, а на 60 години открива писателския си талант. На 90-годишна възраст посещава България, за да открие Ендокринното отделение в пловдивската болница МБАЛ „Медлайн”. Посещава Благоевград, където получава от Американския университет почетното звание Доктор хонорис кауза. Умира през 2015 г. в САЩ.

Създателят на слънчевите хладилници, магнетофонната касета и кинескопа е проф. Димитър Иванов Чернев – световноизвестен учен. По политически причини емигрира след 9 септември 1944 г. в САЩ. Защитава докторска дисертация и през 1961 г. става научен сътрудник. От 1965 г. работи към изследователския център на НАСА. Работи и в астрономическа обсерватория и става професор в град Остин, Тексас. Жени се за рускинята Юлия Остров от Петербург, емигрантка в САЩ. Димитър Чернев създава батерия за използване на слънчевата енергия, т. нар. Слънчеви хладилници, които работят без компресор. За да поддържа ниската температура в хладилниците разчита на минерала зоолит, който има няколко находища в България и който генерира ниска температура. Зоолитното находище в Родопите има абсорбиращи свойства: за отстраняване на вредни газове, за неутрализация на радиоактивност, пречиства замърсени от радиация води и други течности. Слънчевите хладилници се използват за транспортиране на ваксини срещу смъртоносни заболявания. И така се спасяват хиляди човешки животи. Още от 1974 г. ваксините от ООН за децата се съхраняват в създадените от Чернев слънчеви хладилници.

Негово изобретение е и магнетофонната касета. Макар и живущ в Америка, той не прекъсва връзките си в България и е зам.-председател на Института по приложна минералогия. През 2010 г. прави постъпки да се върне в България, но смъртта го изпреварва. Умира през 2012 г. в Бостън.

Откривателят на нивалина е проф. Димитър Пасков. Това е лекарството, което се извлича от блатното кокиче. Лекарят-фармонолог го създава през 1999 г. Лекува церебрална парализа и неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна системи. Нивалинът спасява от инвалидизиране много деца и възрастни по цял свят и прославя България.

Шестият сърдечен тон е първото откритие в българската медицина. Негов откривател е доктор Иван Митев. Спомага за избягване на диагностични грешки.

През 1950 г. на Женевската конференция представителите на САЩ оповестяват, че разполагат със система за регистриране на ядрените експлозии по света и се споразумяват със СССР за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. През 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за ролята, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир, и се съобщава името на неговия автор. Това е българинът д-р Кръстьо Кръстев.

 

 

 

Първият българин с патент за изобретение е корабният конструктор Николай Стефанов Тошкович. Роден в Калофер, той изобретява корабния винт и го усъвършенства. Сам патентова във Франция гребния винт при корабите, заместващ корабните колела. Усъвършенства и буталото.

Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретение на д-р Иван Ночев.

Третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса след САЩ и бившия СССР, е България. Тя е дело на екип от български учени с ръководител акад. Цветан Цветков от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът му разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум.

Първото в света антиоръжие е дело на инженер Юрий Марков. Уредът е с големина на джобно ножче и открива взривни вещества и огнестрелни оръжия над 10 метра. Дори през бетонни заграждения. Презарежда се през 3 години. Няма аналог в света. Патентовано е в Европа и САЩ.

 

 

 

23-годишният студент във САЩ от София Лъчезар Цветанков печели първа награда за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. При разгъване сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на незрящите читатели да разлистват страниците.

Революция в превода е направил инженер Койчо Митев в междуезиковото общуване. Този метод представлява алгоритъм за цифрово кодиране на човешката реч. С негова помощ се постига общуване на майчин език без преводач. Инженер Митев е носител на голямата награда „Джон Атанасов” на изложението за изобретения и иновации през 2003 г. и 2005 г.

Няколко столетия преди Христа старите българи създават една от най-точните системи за измерване на продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.

Най-старият скален релеф в Европа е Мадарският конник от времето на хан Тервел. Той носи три владетелски надписа: на хановете Тервел, Крум и Омуртаг от 9 и 10 век. Включен е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Най-старото обработено злато в света датира отпреди 6 000 години. Намерено е в некрополите край Варна.

Българското кисело мляко е известно по цял свят. Много страни са искали да го произвеждат, но не са знаели как. Доктор Стамен Григоров пръв открива млечно-киселата бактерия, с помощта на която прясното мляко се подквасва. Днес върху опаковките на всеки млечен продукт, произведен в Япония е изписано името на д-р Стамен Григоров.

На 30 октомври 1912 г. в разгара на Балканската война от летището край град Мустафа паша, днешния Свиленград, излита боен самолет от аеропланното отделение на българската войска и поема курс към обсадения Одрин. Необичайното предложение на прославения боен пилот Радул Милков към една мила и очарователна самарянка, да направи малка разходка във въздуха, превръща този полет в първия боен полет в света, в който участва жена. Девойката Райна Касабова е взела със себе си в самолета две връзки с позиви, които по даден от пилота знак, хвърля на позициите около обсадения град. В позивите командването на Втора българска армия предлага на турските войници да прекратят безсмислената съпротива. Полетът крие много рискове. Времето е облачно и неблагоприятно. А от позициите обстрелват с настървение. След завръщането пилотът преброява десетки пробойни от куршуми по машината. Доброволката-самарянка от Карлово е от Първа полева военна болница край Свиленград. За подвига й с полета и за заслугите към българската войска Райна Касабова е наградена с войнишки боен кръст и с медал за заслуги. След войната първата жена на боен самолет печели първо място в организирания във Варна конкурс за красота.

Първият човек, изкачил Айфеловата кула, е българин. През 1939 г. вестник „Русенска поща” публикува интересен материал, касаещ строителството на Айфеловата кула в Париж. След изграждането й, никой от тамошните бояджии не посмял да се наеме с външното й боядисване. Само двама българи приели предложението. Единият от тях, пръв в света, се изкачва до върха на кулата пред очите на стотици парижани, които се страхували да направят това. През месец септември 1888 г. френският печат отразява събитието така: „Първият човек, който изкачи Айфеловата кула, беше българинът Стоян Самоука, роден в Русе”. Този 40-годишен човек – висок, с прошарена брада, бил много оригинален и разбирал от много занаяти, които добре владеел. Работел в Париж като старши работник.

Това са само част от българските изобретения и постижения на българи, признати и рекламирани в цял свят. Тук не се споменават върховите постижения на българите в областта на спорта – в тази част рекордите в художествената гимнастика, тениса, леката атлетика и много други видове спорт; изявите на Христо Явашев; успехите на българските математици и още много други.

От в. Време

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук