brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Урок по свобода
Робството винаги е по-ясно от свободата
Aвтор: проф. Валери Стефанов   09 Януари 2017 

Един усъмнен в бъдещето си народ. Застинал в очакване да чуе небесния призив – „И тъй, върви...“


Египет и Ханаан са древни места на паметта, културни пароли.
Библейският Египет е фараонът, унижението, робството...
Ханаан е магическият Водач и колективното усилие.
Свободата е пожелано изтръгване от слабите места на живота, от хилядите принуди, от навика да се подчиняваш...
Да се поведе един народ към Изхода, означава да бъде задвижен проект за друг живот. Живот, подвластен на надеждата и вярата.

٭٭٭

Трудността на всички народи, поели по пътя на свободата, идва оттам, че робството може да има колективен Изход, но свободата няма колективен Вход.
Робството винаги е по-ясно от свободата.
За да се открие пътят към Изхода, трябва да има някой, който да дефинира ситуацията „Египет“ като задача за решаване. Този някой носи името Моисей.
Бягството от Египет поражда надежди, но открива и ожесточени полемики. Да припомним – Моисей бързо попада в капаните на недоволството и носталгичните рефлекси. В условията на мъчителния Преход, аргументите в полза на Ханаан вече не са така самоочевидни.
Избраният народ задава важни въпроси в тази посока. Единият е прицелен в изтощението – „Нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята?“ Другият извръща носталгичен поглед към изгубеното – в пустинята е глад, а Египет е времето, „когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита“. В пустинята е жажда, която пита тревожно – „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, и децата ни, и стадата ни?“

„Къде ни е робството?“ – пита народът.
И с въпросите си подсказва, че всяко трудно настояще е готово да произведе носталгично минало.
Припомня ни, че всеки Изход е като орела от приказката – иска усилия, жертви, колективна духовна мощ и жива надежда.
Показва ни, че свободата не е нито сюблимно място, нито дори екстатично състояние на духа. Свободата не може да се види и „пипне“.
Свободата не е земя, където веднъж завинаги ще бъдат разпънати шатрите на безметежното.

٭٭٭

Свободата – да продължим да я определяме – е недовършен и постоянно открит проект за човешкото. Тя е име на усилната работа върху този проект.
Когато отчаяният Моисей пита – „Какво да правя с тоя народ?“, Бог му отговоря с дарителство. Той дарява Моисей със способност да твори чудеса. Бог знае, че чудото е реторичен инструмент, чиято цел е да печели доверие – винаги толкова крехко.
Чудото е архаично, но Законът е акт на модернизация.
Затова Неговият втори фундаментално значим дар е Заветът. В обетованите земи се влиза със закони, с процедури за намиране на „мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист“.
С други думи, Ханаан е името не толкова на безметежното, а на Закона – надеждна социална уредба, укрепена с човешки капитал.

٭٭٭

Египет е архаично място.
Ханаан е модернизационен проект.
Египет е властова пирамида.
Ханаан е човешка мрежа.
От Моисей насам историята е повторение на онези дни, пустинни пътища, усилия, чудеса...

٭٭٭

И днешна България е част от това повторение – без чудесата.
Главно със съмненията, сълзите, носталгиите...
Един усъмнен в бъдещето си народ.
Застинал в очакване да чуе небесния призив – „И тъй, върви...“

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук