brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

В началото бе словото
Слово за светите братя Кирил и Методий
Aвтор: Драгомир Шопов   24 Май 2016 

През дългия низ от векове жаждата на България за светлина е жажда за живот, тя е гняв срещу всички потисници и надежда за по-добро бъдеще.


Историята на всеки народ започва с раждането на писменото слово. Истинската същност на този народ е неговият език. Писменият език, буквата е едно чудо! Поради това сме в правото си да окачествим великото дело на светите братя Кирил и Методий като изключително творческо дело, революционно по своя характер. Това е така, след като си успял да дадеш на повече от 200 милиона славяни ключ към безсмъртие, да превърнеш населението в народ. Затова толкова справедливо звучат знаменателните думи: „В началото бе словото”. От него идват надеждата и силата, разочарованието и утехата, борбата и победата… Те са неотделими от светлите имена на двамата братя и на Климент Охридски, Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Йоан Екзарх, Софроний Врачански, д-р Петър Берон… Споменавайки тези имена, а има още толкова много, заслужаващи нашето уважение, можем с гордост да заявим, че народ, който даде писменост на половин Европа, трябва да има високо самочувствие, да не разрешава да бъде обиждан и обругаван от нечестиви люде, за които няма нищо по-важно от трупането на пари и лично облагодетелстване.  

През дългия низ от векове жаждата на България за светлина е жажда за живот, тя е гняв срещу всички потисници и надежда за по-добро бъдеще. Всичко това по безспорен начин дължим на двамата братя и техните ученици, борци и патриоти, навсякъде, където ги е водила съдбата – в Македония и Моравия, в Южна Русия, в Коцеловото княжество, в Панония и Венеция, в Рим. Тук, във вечния град, братята представят на папата за одобрение написаните и разпространявани от тях славянски книги, които светият отец осветил. Тези книги, цялото книжовно дело на Кирил и Методий съдържат молитви, полемични статии, сериозни разсъждения, възникнали във връзка със създаването на славянската писменост, догматични съчинения, преводи. Създаването на това богатство е възможно с цената на огромни борби и жертви, славянските просветители срещат много пречки и трудности, които те успешно преодоляват. Мюсюлманите изтъкват несъвършенствата на християнската религия в сравнение с мохамеданската. Немските духовници обвиняват братята, че са нарушили триезичната ерес. В пламенната си защита срещу това обвинение Кирил е блестящ. Той казва: „Не изпраща ли Бог дъжда еднакво на всички? Или слънцето не сияе ли за всички? Не дишаме ли въздуха всички еднакво? И как вие не се срамувате да допущате само три езика, а всички други народи и племена повелявате да бъдат слепи и глухи?” В тези слова ярко личи прогресивния характер на делото на братята. Кирил е все така силен и в полемиката, насочена срещу иконоборството. Тази полемика е със сваления патриарх Йоан VII. Десетилетия наред иконоборството е разтърсвало устоите на християнската черква и на византийската държава. Иконоборската партия е била придворна партия, пуританска, чужда на народа. Кирил сразява своя опонент папа Йоан VII. Вдъхновението, с което работят и се сражават светите братя Кирил и Методий, дълбочината на чувствата и полетът на мисълта у тях, тяхното безстрашие и упорита воля правят от учениците им истински борци-революционери. Това личи особено силно в знаменития „Проглас към евангелието”, който се свързва с името на Константин Преславски, а някои смятат, че негов автор е Константин-Кирил Философ. Този Проглас е възхвала на писмеността, на словото, „което крепи сърцата и умовете…”. „Както без светлина няма радост за окото, така не ще познае радост и всяка безкнижна душа…”, четем в него. Великата идея на братята за богослужение на роден език е в основата на Прогласа:

 … ние, братя,  като разбираме, 
даваме ви нужния съвет,
който ще отлъчи всички хора 
от скотския живот и похот…

Неслучайно се спирам на Прогласа. Чрез него, имайки предвид острата реакция на латинско-немското духовенство в Моравия и на всички врагове на славянската писменост, се отправя пламенен зов към славяните да четат книгите на своя език. Това се отнася за всички славянски народи. Прав е уважаваният академик Дмитрий Лихачов, който пише: „Няма никакво съмнение в това, че най-съвършената азбука, с която Русия започва да си служи от Х век – кирилицата  –  е била създадена в България и оттам е била пренесена в Русия”. Първите значителни паметници и на сръбската литература са наследници на кирило-методиевата традиция. Сърбите използват дълго време книжовните дела на старобългарската литература. Враговете на славянската писменост не успяват да я изкоренят напълно и в Моравия. Някои от последователите на Кирил и Методий забягват в Чехия, където продължават великата традиция на своите учители. Делото на братята се разпространява и в Словения. Няма достатъчно данни за положението в това отношение в Полша. Непременно трябва да се подчертае, че стореното от братята и техните ученици вдъхновява всички, добре запознати с него, да работят неуморно за културното сближаване и взаимното подпомагане на славянските народи. Големият интерес  към миналото издига все по-високо имената и образите на славянските първоучители Кирил и Методий, използвани за широка просветна и политическа работа. В кръга на общата просветна и църковна политика се включва тяхното честване, въведено през 1857 година. Празникът получава борческо и прогресивно съдържание, той излиза от рамките на чисто църковен празник и добива ново, съществено изменено съдържание.

В заключение нека отново да кажем, че извършеното от братята Кирил и Методий дава огромен тласък на славянската култура. Възникването на писмото и книгата е светъл момент в историческото развитие на народите. С тяхното създаване и литература, и наука, и обществена мисъл правят грамадна крачка напред. Народите възприемат тази култура и творят качествено нова и самобитна общонародна култура. Намерило разпространение сред славянските народи, делото на Кирил и Методий, обслужващо общата славянска писменост и общия славянски език, е сближавало тези народи в тяхното историческо съществуване, поддържало е у тях съзнанието за близост и родство, за общия им произход, допринесло е за общуването помежду им и за взаимното им подпомагане. Всичко това днес е валидно и за благородната дейност на Славянското дружество в България.

Искам да завърша своите думи със „Заклинание на словото” от големия български поет Теодор Траянов:

Ликувай, светло слово 
на радост благородна, 
не спирай, звън безсмъртен
на българската реч,
и песни да разгласят,
че волята свободна
пред стъпките на Бога 
полага своя меч!

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук