brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

АПЕЛ ЗА ЕДИНЕНИЕ /СОСЗР/
Интервю с ген. Стоименов за Деветия конгрес на СОСЗР
Aвтор: Брод за България   17 Септември 2017 

ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС! ОБЩ СЪЮЗ НА ЗАПАСНОТО ВОЙНСТВО


Едно интервю пред BRODBG.COM с ген. м. о.з. д-р Стоимен Стоименов след закриване Конгреса на СОСЗР.
За вас подготви Габриела Табакова 

Ген. Стоименов, току-що завърши 9-тия конгрес на СОСЗР. Какви са впечатленията Ви?

Поредният форум на СОСЗР /Съюз на офицерите и сержатите от запаса и резерва/ вече е история. Аз бих се въздържал да го определя с категорията успешен или неуспешен. Бих казал, че 9-тият конгрес премина на задоволително ниво, по традиционен начин, но не дотам съобразен с новите реалности в средата за отбрана и сигурност и с държавната политика към неправителствения сектор.
Още при откриването на Конгреса, силно впечатление на делегатите направи фактът, че няма никакви представители на държавните власти и институции – на президентската институция, на Народното събрание, дори на силовите ведомства, в това число Министерството на отбраната, с което би следвало да се работи най-близо. Това не се беше случвало на други конгреси. То говори за безразличие към работата и ролята на СОСЗР. Бих добавил, че Конгресът остана незабележим и за средствата за масова информация. Това е тревожно и говори за много неща – за доверието в Съюза, за неговия престиж и влияние в държавата и обществото. Известна вина носи и Централният съвет, който предишния ден организира тържествено честване на 110-тата годишнина от основаването на Съюза, където участваха президентът и министърът на отбраната и не беше логично да се очаква, че те ще участват лично на Конгреса, но трябваше да изпратят свои представители.
След завършването на форума някои колеги бяха песимистично настроени и с неохота споделиха, че той е преминал, но проблемите остават, а работата в бъдеще ще продължи по старому.

Кои според Вас бяха силните страни на Конгреса?

Бих откроил конструктивния и критичен дух и тон на изказванията на делегатите и гостите на Конгреса. Чуха се много смислени и откровени оценки за състоянието на работата, за нейната ефективност, за ползата от дейността на Съюза.
Ясно пролича контрастът между тона на Доклада и тона на изказванията. Докладът изреждаше хронологично събития и случки от живота на Съюза. Той беше разпилян, хвалебствен, не посочи слабостите в дейността на Централния съвет, на Управилтения съвет, на областните и общински съвети. Нямаше анализ на дейността, на слабостите и причините за тях. Бях много приятно изненадан, че в противовес на този тон и подход на подготовка и излагане на събитията в Доклада, изказванията бяха конструктивни и откровени, засегнаха се въпросите на единението и обединението на военно-патриотичните организации, въпроса за отлива на офицери и сержанти от Съюза, слабостите, свързани с дейността на ръководството на Съюза и неговата откъснатост от местните структури, за формализма в работата и особено за това, че има изпускане от вниманието на въпроси с приоритетен характер.
Имаше критика на приноса за издигане на социалния статус на офицерите и сержантите от запаса, за пенсиите, за тавана на пенсиите.
Удовлетворен съм от дискусията, от нейния критичен и конструктивен тон, от откровеността и болката, с която колегите споделяха своите виждания за състоянието и качеството на работа на Съюза. Направи ми силно впечатление една реплика на ген. Янев – областният председател на организацията в Пловдив. Той каза, че не е вярно, че Съюзът наброява 21 000 души. Членският внос, който е по-висок за офицерите, се разпределя на по-малки порции и с членския внос на един човек се отчитат 3-4 души. Затова според негова преценка Съюзът не наброява повече от 10-15 000 души. Това говори за сериозен отлив от организирания живот на запасното войнство.
Другото важно достойнство на Конгреса бе, че се отдели голямо внимание на приемане на промените в Устава на Съюза. Мисля, че те бяха изцяло в тон с новите реалности и изисквания на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Знаем, че има нов 3-ти раздел в 1-ва глава, който касае въпросите за подпомагане и насърчаване от държавата на родолюбивите организации, на гражданското общество. Уставът бе съобразен с тези новости, както и с въпросите на сигурността и отбраната, защото предметът на дейност на Съюза е именно тази област.
Така че като достойнство на Конгреса бих откроил характера на дискусията и привеждане на Устава в съответствие с новите изисквания.

А слабите страни на Конгреса?

На Конгреса се допуснаха определени слабости, които направиха впечатление на всички делегати. Тук бих откроил факта, че Конгресът не оправда очакванията и желанията на запасното войнство да се превърне в обединителен конгрес и на базата на конфедеративния принцип за обединение на съюзите да се изгради единен Съюз, който да представлява цялото запасно войнство и който да бъде фактор при решаване на въпросите, свързани с офицерите и сержантите от запаса и резерва. Тази важна цел и очакване, което витаеше в средите на запасното войнство, всъщност не се постигна. Това е слабост на подготовката, на отношението на Централния съвет към каузата за единение на военно-родолюбивите организации.
Много време се отдели за поднасяне на приветствия и пожелания от делегации на други страни, за раздаване на подаръци и връчване на награди. Това повлия темпа на работа и беше за сметка на дискусията.
Бяха нарушени някои изисквания на Устава на Съюза. Става дума за избора на председателя на Съюза от Конгреса и за избирането на Почетен председател. Това бе извършено според новия Устав, а е добре известно, че този Устав не е влязъл в сила. Това ще стане след като документите от Конгреса влязат в съда и бъдат утвърдени. Така че не може по силата на текстове на току-що приетия Устав да се решават такива важни въпроси, свързани с ръководството на Съюза.
По този въпрос искам да споделя едно голямо притеснение. Нарушаването на Устава за избор на председател от Конгреса, а не от Централния съвет, и за въвеждане на Почетен председател на Съюза е обстоятелство, което може да бъде атакувано в съда и може да не бъдат признати решенията на Конгреса, а новоизбраното ръководство да се окаже нелегитимно и да не може да встъпи в своите функции. Това означава, че трябва да се свика извънреден Конгрес и той да си свърши работата така, както е по закон и по Устав. Мисля, че хора от старото ръководство може би ще атакуват това грубо нарушение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и на Устава на самия Съюз.

Имаше опити делегатите да бъдат заблудени от ръководството на Съюза.

В тази връзка бихте ли казали нещо по-конкретно по двете бележки, които направихте по чл. 1 ал. 3 и 4 на Устава?

 Първата бележка беше по текста на ал. 4, която казва, че Съюзът е национално-представителна организация. Ген. Топалов се позова на това, че имало министерска заповед от 1996 г., с която този и още три съюза били обявени за национално-представителни. Не може с акт на едно ведомство да се решават проблеми, които са в компетенциите на изпълнителната власт и конкретно на Министерския съвет. Щом е национална организация, значи национален орган може да вземе решение. През юли 2009 г. дни преди да падне правителството на Станишев, Министерският съвет прие решение по процедурите за национално-представителните организации и условията, на които те трябва да отговарят. По правилата, заложени в този документ, организациите, които искат да бъдат национално-представителни, трябваше да кандидатстват. Съюзът не е кандидатствал. Още повече, че в чл. 310 ал. 4 на ЗОВСРБ, приет през 2009 г. е регламентирана нормата, че ВПО се утвърждават за национално-представителни с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Така че имаше опит за манипулация на Конгреса, че Съюзът е национално-представителна организация, което е записано в Устава.
Още по-смущаващ е другият въпрос, който поставих, във връзка с текста на ал. 4 чл. 1 на Устава. По силата на този текст, Съюзът е наследник и правоприемник на Съюза на офицерите от запаса, създаден 1908 г. и на Съюза на подофицерите, създаден 1910 г., на което основание са му върнати имоти. През 1992 г. беше създаден Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, ШЗО и РЗВ, които сега се оглавяват от капитан далечно плаване Илев. В Устава им е записано, че те са правоприемник на тези два съюза – на Офицерите от запаса и на Сержантите от запаса, както и на още два съюза. Те имат някакво морално право, защото негови членове са завършили военното училище или академия на Негово Величество. 17 години по-късно, на 7-ия Конгрес през 2009 г., СОСЗР записва тази добавка. Тези два съюза, които споменах - Съюзът на запасните офицери и на запасните подофицери, бяха забранени на 1-ви декември 1944 г. със заповед на министъра на вътрешните работи, с мотива, че те са фашистки организации. Законен е въпросът, че след като тази заповед досега не е отменена и е в сила, значи СОСЗР е наследник на организации, които са обявени за фашистки. Това буди тревога и много размисли.
Но аз искам да се върна още малко на слабостите, които бяха допуснати по време на Конгреса. Манипулативно беше заобиколено уставното положение, че в Централния съвет могат да се избират само делегатите, а не всеки член на Съюза. Конгресът прие „Основни насоки и програма за своята бъдеща дейност“. Направи впечатление, че това, което беше внесено като програма, всъщност беше един перспективен план.

Какво липсва в Програмата?

Програмният документ трябва да има съвсем друг характер. Първият му раздел трябва да съдържа анализ на обстановката, при която работи Съюзът. (Споменах, че средата за сигурност и отбрана е променена, еднополюсният модел е изчерпан, съществува напрежение между НАТО и Русия, отмира неолибералният модел). Промяната в международната обстановка влияе върху решаването на проблемите в областта на отбраната и сигурността, а предмет на дейност на Съюза са именно тези въпроси. Този анализ трябва да е свързан и с държавната политика по отношение на третия сектор – неправителствения, и в частност на военно-патриотичните организации. Във втория раздел трябва да се даде оценка на състоянието на работата, на най-важните проблеми и причините за тях. Следващият раздел трябва да очертае целите, задачите и приоритетите на Съюза. По-нататък, програмата трябва да посочи основните направления на работата за постигане на целите и задачите, както и въпросите на сътрудничеството и взаимодействието с другите неправителствени организации и с държавните власти. Съюзът, по отношение работата с държавните власти, изпълнява три основни функции – първата му функция е да бъде техен партньор при решаване на проблемите на отбраната и сигурността; втората – да бъде опонент тогава, когато има отклонение от обществения интерес или когато дейността е в ущърб на интересите на сигурността; трета – да бъде коректив тогава, когато мирните средства не помагат и се налага да се организират протести, митинги и др.
Такава Програма очертава перспективата и посоките на работа, а след това на базата на тази Програма, в изпълнение на целите и задачите, заложени в нея, може да се разработват дългосрочни и краткосрочни планове за работата на Централния и Управителния съвет, на областните и общински организации, на дружествата и клубовете. Конгресът взе решение, че приема  Програмата, а всъщност, както вече подчертах, това беше един перспективен план.  

Какво място в работата на Конгреса зае въпросът за единение на запасното войнство и обединение на военно-патриотичните организации?

Този въпрос бе централен в работата на Конгреса. Редица делегати се спряха на него и се изказаха ценни предложения. Моето изказване бе изцяло посветено на този въпрос. Опитах се да не преразказвам Визията за единение, която беше публикувана и в сп. „Сигурност“, а да поднеса в подходяща за Конгреса форма идеите на Обществения форум за единение Брод за България. Опитах се да мотивирам каузата за единението като спасителна за запасното войнство и неговите организации и да откроя два възлови проблема. Първо, че моделът, по който Съюзът работи 27 години, не е ефективен и буксува, и трябва да бъде подменен. Второ, че е нужна промяна и нов модел за организиране и работа на запасното войнство.
Лансирах идеята, че новата философия на промяната трябва да легне на два кита – единение на запасното войнство и обединение на военно-родолюбивите организации в един Съюз, който да представлява целокупното запасно войнство. Очаквах, че Конгресът ще приеме някакъв документ – виждам го като Апел за единние и обединение, който да се популяризира от средствата за масова информация и да достигне до всяка от организациите с оглед на това, че в бъдеще ще се работи по този въпрос.
Направи ми добро впечатление, че в Програмата на Съюза се предвиждат някои много хубави мероприятия, свързани с единението на запасното войнство и обединение на военно-патриотичните организации. Това, което бе дискутирано и направено в тази област, ми вдъхва оптимизъм, че в бъдеще ще се работи по тази важна кауза на Брод за България, и че може да очакваме да излязат на преден план въпросите, на които не е обърнато достатъчно внимание. Моето пожелание е, след като това не стана на Деветия конгрес, че може да се свика извънреден Конгрес, на който да се осъществи каузата за единение на запасното войнство и обединение на ВПО в един общ национално-представителен съюз.

Като стъпка към обединение бяха приети нови 7 колективни членове.

В резултат на цитираната Визия, която аз разработих и която беше обнародвана в много издания, в това число и сп. „Сигурност“ и на страницата на „БРОД“, един от най-удачните пътища за обединение, който би се възприел и от другите военно-патриотични съюзи, е колективното членство в СОСЗР. Това означава, че те стават членове на Съюза, но запазват своята самостоятелност – имат свои устави и управителни органи. А колективното членство означава, че признават Устава и Програмата на СОСЗР, работят за изпълнението й, запазвайки и своите Устави. Затова, в отговор на Визията и нашия призив от Брод за България този Конгрес да стане обединителен, 4 организации подадоха документи и бяха приети за колективни членове (заедно със старите три организации – Асоциацията на разузнавачите, Асоциацията на военните разузнавачи, Национална асоциация сигурност).

Как ще коментирате смяната на председателя?

Мисля, че тя беше належаща. Досегашният председател ръководи Съюза малко повече от 8 години. Каквото е могъл да направи за Съюза, би следвало за този период да го е направил. Много делегати отчетоха, че Съюзът не върви добре и че е нужна промяна, че следва да дойдат нови хора, които да се опитат да отстранят тези слабости и проблеми и Съюзът да заеме подобаващо място като национално-представителна организация, но призната с акт на правителството и организация, на която да се чува думата в обществото, да не се решават въпросите на сигурността и отбраната без да се вземе експертизата и компетентното мнение на този Съюз.

Като обобщение – целите на организацията остават постигането на единство и обединение и постигане на национално представителство?

Да, както и работа за това да се повиши авторитета и престижа на Съюза, да стане привлекателен център за офицерите и сержантите от запаса и резерва. Тук добавям – не само от въоръжените сили, а от целия сектор сигурност и отбрана, офицерите от МВР, служителите от специалните служби, да няма отлив от членство.
Когато Съюзът бъде единен и мощен, той ще се превърне в незаобиколим фактор при решаване на въпросите, свързани с отбраната и сигурността на страната и със задоволяване на специфичните потребности и интереси на запасното войнство.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук