brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Декларация на Военния съюз
За „бруталната гавра на френския посланик Льобедел с нашата историческа памет“
  26 Юли 2017 

Проблемът обаче е във васалното угодничество и острия дефицит на национална чувствителност, в политическото сутеньорство, съчетани с нисък интелектуален и управленски хоризонт.


В началото на юли френският посланик у нас, Ерик Льобедел, заяви публично в ефир: „Не разбирам усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство.“ Настоящата Декларация е в отговор на мълчанието на българските институции.

До Президента на Република България

До Председателя на Народното събрание

До Министър – председателя на Република България

До българските печатни и електронни медии

Поредният френски посланик в София – Ерик Льобедел, явно ще продължи маниакалната идея на комично самонадеяния си предшественик Ксавие дьо Кабан да се изживява като ментор, да ни диктува как да устройваме държавата си и дори да четем собствената си история съобразно техните вкусове. Пред Българската национална телевизия, с добре познатото чувство за  превъзходство  на управител в някоя френска колония Льобедел обяви на туземците пред екрана, че имали „усложнено отношение към историята“. И не разбирал „тенденцията да се преувеличават измеренията на турското робство“...

Неграмотността на някои западни лидери и дипломати спрямо събитията от миналото е пословична, опитите им да  преиначават  истината в полза на своята геополитика – също. Ние трябва да забравим „измеренията“ на онези страшни 5 века, когато варварската империя на султаните целенасочено и безмилостно почти унищожи българския генофонд. Трябва да забравим 500-годишния геноцид над нашия многострадален народ, милионите мъже, жени и деца избити от дивите азиатски орди или продадени по пазарите за роби, мъченията, издевателствата, кръвният данък за попълване на еничарския корпус на всеки пет години...Да забравим насилственото ислямизиране на стотици хиляди хора, реките от кръв, когато посечените бебета „умирали учудени от блясъка на сабята“ – по думите на кореспондента на Лондонския „Дейли нюз“ Макгахан... Да забравим дивашката преизподня, в която народът ни бе натикан с огън и меч, а развитието му спряно за векове...

Това ни внушава лицемерно от екрана емисарът от Париж с дипломатически имунитет, сънародникът на великия писател Виктор Юго, който потресен от турските зверства бе заявил публично: „Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Трябва да се сложи край на империите, които убиват, стига кланета!“... Същото говорят и пишат по онова време известните френски журналисти Жан дьо Вестин, Жан Петри, Емил Жирарден. Към тях се присъединяват Оскар Уайлд, националният герой на Италия Джузепе Гарибалди, американецът Юджийн Скайлър, колосите на руската и световната литература като Достоевски и Тургенев, а британският политик Уйлям Гладстон издава специална брошура със знаменателното заглавие „Уроци по клане“...

Тази брутална гавра на френския посланик Льобедел с нашата историческа памет и със страданията на милиони българи по време на османското „присъствие“ бе посрещната от властите в София с обичайното срамно мълчание. Вместо да бъде извикан незабавно в нашето външно министерство, където да  поискат от него публично извинение, а ако откаже, да му внушат по съответния начин, че трябва да се отправи към Терминал 2 на Софийското летище с еднопосочен билет за Париж. Разбира се, не може да очакваме, че „специалистката“ по т. нар. македонски език, външният министър Екатерина Захариева ще намери у себе си достатъчно кураж и достойнство, за да го направи. Ако не беше така, арогантният посланик на Турция отдавна щеше да бъде обявен за персона нон грата и изгонен от страната, заради непрестанна и груба намеса във вътрешните ни работи. Същата съдба можеше да имат и някои презокеански дипломатически представители, които гледат на  България като на американски протекторат – каквато всъщност е политиката на Вашингтон. Проблемът обаче е във васалното угодничество и острия дефицит на национална чувствителност, в политическото сутеньорство, съчетани с нисък интелектуален и управленски хоризонт – отличителна черта на обитателите по високите етажи на властта след нашия криминален преход към криворазбрана демокрация. И логично – слугинското раболепие към някои чужди столици  ни превръща в „периферия“ и ни отрежда място в килера за прислугата.

София, 25 юли 2017 г.

Председател на Военния съюз  - полк. Ангел Тюфекчиев.

Димитър Аврамов – член на Националното оперативно бюро на Военния съюз и ръководител на неговия Информационно – аналитичен център

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук