brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Коментар на д-р Т. Стойчев за атаката на летище „Ататюрк“:
Не може да се подценяват в случая и някои проблеми на самата Турция
Aвтор: Ваня Иванова   30 Юни 2016 

Опитът да направи първа стъпка към нови отношения с Русия и поднесеното извинение може да е сред причините Турция  да бъде ударена така жестоко.


Тихомир Стойчев е магистър по история и политилогия, доктор по организация и управление на националната сигурност. Автор на три книги. Има множество публикации в печатните и електронни медии, чиито теми се свързват основно с политиката, обществените отношения и проблемите на сектора „Сигурност“. Член на ръководствата на различни неправителствени организации, той е и председател на „Национален антикриминален и антитерористичен форум“. Хоноруван преподавател. Бивш служител на МВР, където е заемал различни изпълнителски и ръководни длъжности. С него разговаряме за атаката на международното летище „Ататюрк“ в Истанбул, за заплахата за политическата стабилност в Турция, сигурността в региона и опасносностите пред България.

 Д-р Стойчев, според Вас от какво е провокирано и „под чий флаг“ този път се извърши нападението? В медиите изплува дебатът дали това е терористичен акт или не, позовавайки се основно на начина на нападението и липсата на „познат почерк“.

Официално беше съобщено, че вина за последните атентати е поела ИД („Ислямска държава“).

Но със същия успех това може да си припише всеки, до разкриване на пълната истина. Което, както знаем става трудно.

Като всеки въпрос, който е свързан със сигурността на региона, и в който е замесена Турция, на първо място следва да си дадем сметка за историческото наследство. Повечето страни от Балканите и обкръжението на тази страна от османо-турския период носят спомена за нейната завоевателна и хегемонистична политика. С този период са свързани най-кървави епизоди от общата ни история, които не може да не разпростират своите корени и до днес.

В по-ново време Турция на Ататюрк се опита да се впише в общността на цивилизованите народи, като тръгна по нов, светски път на развитие и изграждане на отношения, при което минимализира ролята на исляма.

В същото време в държавната традиция на страната, в части от нейните политически и управленски елити остава да тлее идеята за реставрация на имперското минало, а то кореспондира с идеите за нова имперска роля, в чиято основа са доктрините на неоосманизма и пантюркизма. При тях пък мюсюлманската религия е незаобиколим фактор.

Поради това във външен и във вътрешен план новите турски политически елити лавират между тези тенденции.

Турската дипломация и служби за разузнаване стават проводник за въздействие в тази посока, а вътрешните служби поддържат държавния ред, като често си служат с насилие над допустимото.

Особена роля в тази държава има армията. Оттам не случайно протичат обвинения за непрекъснато нарушаване на права и свободи в страната. Адресирано към представители на различните национални и верски малцинства, то увеличава потенциалите на и без това съществуващите конфликти.

Например, такава е реакцията на кюрдското национално малцинство, което реагира в едната си част доста радикално. В това пространство след създаването си значителна роля има Кюрдската работническа партия (ПКК), както и други, по-малки, но понякога дори по-радикални, особено в действията си организации. От време на време с радикални действия се изявяват и различни арменски организации.

В условията на Студената война Турция става особено ценен партньор за НАТО и ЕС, които в името на добрите отношения ѝ прощават всичко, които иначе би изложило на най-тежки обвинения и санкции всяка друга държава.

В новата геополитическа среда тази страна, макар да запази част от отношенията си, започна да демонстрира повече желание да се еманципира.

Дори в някои отношения да доминира.

Нейните елити съзнават, че може да извлекат доста изгоди.

Съседството с Русия и традиционното влияние върху народите от азиатската част на пост-съветското пространство продължава да държи страната в основните планове на Атлантическия блок. От друга страна, като има силна политическа класа, силна, добре въоръжена и обучена армия, в много отношения силна икономика, Турция съзнава, че може да се превърне не само в местен, а и в регионален фактор, чието влияние няма да бъде маловажно за никой, който иска да присъства в Близкия Изток, Африка, части от Азия и дори Източна Европа.

За  новите амбиции на страната много говори издадената като книга дисертация на доскорошният премиер А. Давутоглу, известна в кратък вариант със заглавието „Стратегическа дълбочина“.

За масовото отношение към тази по същество нова национална доктрина на Турция говорят и политическия успех, и доверието към автора, получил шанс да бъде министър-председател, та дори, ако щете неговата смяна. За да бъде реализиран такъв проект обаче, на Турция като на всяка национална държава е необходима стабилност, реален суверенитет и цялост. Точно тези елементи обаче бяха застрашени в развитие.

След ареста на лидера на ПКК Йоджалан и поставянето му в изолация от властите привидно организацията ограничи дейността си. Дори на по-късен етап тежковъоръжени нейни отряди получиха възможност да напуснат безопасно страната.

Активните действия обаче в Афганистан, Ирак, Либия и на други места на западните държави и САЩ отключиха активна съпротива от страна на организации, които се родиха и подхранват своето съществуване за сметка на силовото си влияние върху политиката и икономиката в редица държави.

Ал Кайда с Осама бин Ладен за дълго станаха  събирателен образ на тероризма.

Както се оказа, нито лидерът им е бил недосегаем, нито техните действия са минавали без особените отношения с различните специални служби на най-мощните държави.

След смъртта на този знаков водач, който по логиката на всяка национално и международно право трябваше да бъде заловен и изправен пред справедлив и открит съд, бяха отключени нови вътрешни и регионални конфликти.

В тях се родиха и изявиха нови организации, докато за най-мощна, влиятелна и опасна беше обявена ДАЕШ, ИДИЛ или ИД, както се назовава в различните транскрибции.

Като размахват пред себе си знамето на исляма, твърдят, че целят връщане към стародавни традиции и налагане обществено управление, подчинено на Шериата, те бяха превърнати в международен фактор, легитимирани като световна заплаха и зло.

В същото време никой никъде не даде трибуна на техни духовно-религиозни или военни лидери, които да споделят открито претенциите си към останалия свят.

Видимо те не получават и особена легитимация да водят преговори с когото и да било, което е условия за получаване на възможност за управление на конфликта.

Така за тази категория хора остава единствено инструмента тероризъм.

Не може да се подценяват в случая и някои проблеми на самата Турция.

От една страна тя по никой начин не желае да допусне решение на кюрдския въпрос, което означава сепариране. От друга, тя водеше политика на открито противопоставяне срещу Ислямска държава, но подкрепи други, не по-малко радикални организации, обявени за борци срещу несправедливия режим на Башар Асад в Сирия.

На следващо място Турция с военна сила атакуваше цели в Сирия, но зад това бяха демаскирани опити за разправа с кюрдите.

Вече залята от огромна бежанска вълна, Турция се справяше с разходите до някъде сама, докато не реши да възобнови за сметка на новите заплахи диалог с Европа за нейното приемане като страна- член на ЕС.

Заради горе описаните причини нито тя, нито въпросният клуб погледнаха особено отговорно на процедурите и свързаните с тях изисквания.

Открито обещаната от САЩ подкрепа за кюрдите и техните претенции изостриха отношенията на Турция и в Алианса.

В същото време, вместо да се възползва от новите взаимоотношения с Русия, от което безспорно би извличала много по-качествени и дългосрочни многостранни изгоди, тя се поддаде на изкушението (или внушението) и свали руски военен самолет. Тогава изведнъж се оказа изоставена, защото и европейците, и членовете на НАТО я оставиха сама да се изяснява с подразнената мечка от Север. Нестабилното ѝ положение не можеше да не радва нейните противници или онези, които в нейната стабилност виждат преди всичко заплаха.

На всичко това се появи видимо не съвсем безпочвени обвинения, че от една страна воюваща с международния тероризъм тя никак не е безразлична към поражданите и контролирани от неговите организации криминално- контрабандни пазари и техните канали. Тогава Турция усети, че губи твърде много.

Опитът да направи първа стъпка към нови отношения с Русия и поднесеното извинение също може да са сред причините да бъде ударена така жестоко.

И не на последно място. Вече неколкократно се появяват съобщения за безцеремонна стрелба на турски полицаи и граничари срещу нарушаващи границата бежанци, включително за буквално и брутално избити семейства. Кой може да гарантира, че сред тези жертви няма засегнати интереси и чувства на влиятелни хора, свързани с обявяваните за терористи. Ето и лична причина за взривовете и стрелбата, която не пречи да е добре облечена в идеология и вяра.

Според Вас представляват ли тези нападения заплаха за политическата стабилност в Турция?

Естествено, че представляват. Както у нас, така и в Турция отговорностите за сигурността си гражданите и различните техни групи прехвърлят, при това съвсем основателно, на политическата власт,  на правителството. И неспособността тази власт да гарантира сигурност на гражданите и обществото рано или късно предизвиква реакция, води до нестабилност, до нови политически търсения.

Това означава тежки конфликти, а в историческата традиция дори революции и преврати.

Говори се също така и за участието на частни военни компании от Турция. Възможно ли е те да организират подобна акция и какво би ги подтикнало?

Тероризмът е другото име на действия, квалифицирани като диверсия например, за което се обучават, и които вършат военни или паравоенни структури. В света масово нараства тяхното число, което замества на много места наборните армии с професионални.

А в Турция последното управление и излъчилата го политическа сила твърде силно засегна интересите на представители на висшите военни и полицейски елити.

Висши офицери от свалени държави режими се оказват в ръководството на радикални и терористични организации, където при всички случаи се оказват оценени.

Да не забравяме, че в Турция бяха изброени четири лагера с над 15 хил. членове на радикални и терористични организации,  за които международната общност открито настоя да бъдат закрити.

Ето ви още една верига от причинно-следствени връзки за терористична активност.

Има ли опасност за България?

Няма как да няма. Всички реформи в системата за сигурност на страната бяха необосновани, хаотични, често подчинени на тесни партийно-групови, дори криминални интереси.

За да бъде разграбена държавната и обществена собственост от едно малцинство, беше разигран театърът на псевдодемокрацията и политическия плурализъм. В този процес наличието на силни национални служби за отбрана и сигурност щяха само да пречат, заради което бяха ликвидирани.

Разбира се, част от техните кадри бяха употребени и привлечени с новите правила, които някои побързаха да приемат.

На много места секторът за сигурност беше отдавна раздържавен, което се случи и в България. Така постепенно враждебно-криминалните по съдържание групировки иззеха функциите на репресивни и налагащи ред. За награда техните лидери получиха право на легитимация, а несъгласните или повярвалите в собствената си сила се разделиха с добрия свят.

Като се отказа от наборната армия, българската държава лиши няколко поколения младежи от елементарна подготовка за защита на собствената им Родина, което в същото време продължава да бъде техен дълг по Конституция. В същото време числото на частните охранители расте, като то по официални данни надхвърля общата численост на армия и полиция, взети заедно.

Липсата на обучение и възпитание в духа на българската традиция усилва дезинтеграцията в обществото, отслабва неговия демографски и възпроизводствен потенциал, осакатява откъм морални норми.

Допълнително ликвидираните възможности за успешно реализиране на вътрешния пазар на труда, нездравата конкуренция в него, породена от уродливата система на подбор и назначения, поставени в силна партийно- политическа зависимост, корупция и система от ходатайства подпомага отлива на българско население във фертилна възраст.

Тежестите на икономическата и социална криза се стоварват с цялата си тежест върху проявяващите активност българи, които реагират с масови премествания по света, при това с еднопосочни билети.

Припечелваното от тях за сега подпомага решенията по издръжка на останалите в неравностойно социално- икономическо положение да не се стовари върху държавата и истинските виновници, политическите елити.

Но рано или късно това ще стане.

При това, за съжаление, вероятно взривно и неочаквано.

В това си състояние на раздробеност нито българското общество, нито системата за сигурност може да гарантират защита от рискове и заплахи, свързани с международния тероризъм. А както се вижда, те не са в състояние, или пък не им се позволява, да се справят с престъпността.

Реформите сякаш умишлено пораждат непрекъснато напрежение и несигурност в този особено важен сектор, като раждат вътрешни конфликти, текучество, принизяват авторитета на институциите.

От това в самите граждани се поражда неувереност, несигурност, те престават да вярват и уважават държавата и нейните институции, в предписваните от тях правила и норми.

Има ли изход, решение?

Мислех доскоро, че има близка надежда. Срещите ми обаче в различни обществени формации, които привидно се активизираха, ме убедиха, че все още статуквото е твърде силно. Дори май се усилва напоследък.

Основните партии на прехода не генерират нищо нова и алтернативно, но в същото време запазват твърдото си влияние. С годините те изградиха инструмент, с чиято помощ успешно се справят с всеки опит за появата на нещо ново.

Социално-икономическите неблагополучия подготвиха почвата за това.

Сега всеки, който се очертае като заплаха, лесно може да бъде купен. Доказателства много. Вижте веригата от назначения в различните агенции, администрации, фондации, дипломации…

Дори в партиите и в гражданските организации няма избор, а назначения.

Това горе. А надолу и на двете места има най- откровенна и цинична експлоатация. Експлоатация на способности, на доверие, на ценности.

До следващите избори, до следващото правителство.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България



Вход
E-mail:
Парола:
 

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук