brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Престъпност и миграция
Мигрантският поток обещава тежки последици
Aвтор: д-р Тихомир Стойчев   13 Октомври 2016 

Мерило за съвременната ни култура, грижата за общите ценности и интереси трябва да бъде отношението ни към явлението миграция.


Видимо дълго подценявана, днес миграцията се възприема като най-реалната и дългосрочна заплаха за сигурността, което кара политици, специалисти, експерти да търсят причините за нейната необуздана ескалация. 

Многото писани в международните организации и националните институции стратегии както обикновено очертаваха проблемите, но не даваха решения. 

Така се оказа, че страни като България са сред първите и най-тежко засегнати. 

Свалените преди години гранични съоръжения и организацията за защита на границата бяха отречени. 

Войските станаха полиция, а постовете се ограничиха до ГКПП. Т.н. „Зелена граница“ остана незащитена, оглеждана уж от прескъпи съоръжения, които дори да констатират наличие на нарушители, вариантите са да няма кой да реагира или да притича някой да вземе поредната порция корупция. 

Подписваните от много министри инструкции, заповеди и др. п., се оказа, че не са стигнали до елементарното взаимодействие между МО и МВР. Последното пък вътре се оказа без кадри, които да изградят пунктове или оперативно да могат да филтрират масата чужденци, за да отстранят и върнат опасните от тях. 

Вместо в надеждна външна граница на ЕС България се превръща в проблем.  

Във външен план страната ни рискува да влоши или прекъсне градени с години взаимоотношения, а вътре мигрантският поток обещава тежки последици. 

На първо място, българските граждани ще осъзнаят от един момент, че грижите за мигрантите са значимо повече от тези за тях. Несправянето с различни конфликти ще натовари властите и държавните институции с обвинения, а доколкото те са проекции на политическите партии, тяхното влияние ще продължи да се свива. 

Като носят в себе си историческата памет за ролята на исляма в различните конфликти, засягали българската и християнска общност, българите е възможно да развият ксенофобски и други настроения, които да усилят потенциала за сблъсък с чужденците. 

Последните попадат сами още от началната точка на своето дълго пътуване към неизвестното, след като или са били един път радикализирани и участвали в локалните конфликти, или след като са попаднали в мрежите на организираните престъпници-трафиканти. В този сложен водовъртеж от отношения изборът да бъдеш насилник или жертва не винаги е съобразен със собствената воля. 

Така миграцията обещава да захранва продължително вътрешните и международни отношения с конфликти, като продължи хранителната верига на престъпността, изобщо разбирай международния тероризъм и организираната престъпност на първо място. 

Оттук следва необходимостта от решителни мерки. 

Но и разбирането, че ефективни решения, както в политически, така и в оперативен план могат да бъдат намерени след определянето на криминологическата характеристика на явлението „миграция“, причинно-следствените връзки за възникване, съществуване и връзка с други негативни процеси и явления. 

Престъпността, свързана с процесите на миграция и мигрантите, произтича от привидно хаотичното преместване през териториите на различни държави. В този непознат по своите мащаби поток от хора и сред факторите, които го предизвикват и поддържат, се крие сложна престъпна дейност. 

Явлението се наблюдава в различни исторически периоди и обикновено намира своите обяснения в обективни обществени процеси. Не липсват и субективни фактори. Няма да е трудно да се твърди, че днешната цивилизация не би съществувала без Великото преселение на народите. Както да се отрича историческата реалност е, че балканските общества са резултат от непрекъснати процеси на преместване, размесване и усядане на население от различни етноси и национални общности. В тези процеси някои държави са поощрявали миграцията активно, други са се възползвали от нея, превръщайки я в инструмент на своите интереси. 

Днес динамиката на съвременните процеси сякаш минимализира ролята на националната държава, подкопава единството на националните общности, на чието място се активизират, обособяват, затварят, търсят нова уникалност, противопоставят на традиционната доскоро национална общност различни малцинства. В тези процеси се променя негативно социалната устойчивост на повечето хора, те изпадат в криза, аномията нараства, губят ценности и ориентация, което ги прави податливи на негативни въздействия. 

В тези условия религиите изживяват своя нов Ренесанс, особено ислямската. 

Световният ислямски интернационал обхваща над 1,3 млрд. души в света, което наред с традиционната форма осигурява почва за различните радикални, иредентистки и фундаменталистки идеи. Ако в страните на мисления като ислямски свят са разпознаваеми „Муджахедин е Халк е Иран“, „Мюсюлмански братя“, „Хисбулла“, „Хамас“ и др.[1] в миналото, то геополитическото инженерство, провеждано от западните държави и най-вече САЩ, роди „Ал Каида“. От нея се клонираха филизите „ИДИЛ“ (ИД), която привлече върху себе си вниманието на целия свят, както и на други, значително по-малки радикални организации, чакащи часа на своята известност. 

Породените от тях конфликти са всъщност видимият, изтъкван повод и основателна причина местното население да се възприема като застрашено и да се влее във вълната на масовата миграция. На много по- дълбоко ниво са скрити социални, икономически, политически и геополитически причини. Проблемът е, че идеите, стоящи в основата на ислямския радикализъм и фундаментализъм[2], на „джихад“ и най-новите тактически форми на тероризъм, вярват в утопичната цел за налагане на нормите на шериата повсеместно в един нов, световен Халифат. 

За опасностите от това едни от първите предупреждаваха редица балкански автори и анализатори[3]. Всъщност за родените и живеещи в този наш регион са естествени разбирането на подобни конфликти с техните исторически корени, както песимизмът за пълноценна интеграция на прииждащите огромни маси чужденци. 

Пресен пример са последните конфликти на Балканите, довели до разпад на СФРЮ и появата на нови държави, които процеси провокираха мащабната миграция на население, военни и политически конфликти, хуманитарни кризи, към които добавиха потенциал доброволчески попълнения от чужденци, пренасящи на новата почва радикални доктрини, боен опит и радикализъм от други региони[4]

Днес конфликтите дават непрекъснато плодове и рисуват мрачни картини. 

Председателят на военния комитет на НАТО генерал Петер Павел заяви на учредителната конференция на военния комитет на Алианса в Сплит, че Балканите са нестабилни, потенциален източник за възникване на въоръжени конфликти, застрашени от тероризъм и руско влияние. Той специално акцентира върху опасността от ислямски тероризъм в Босна и Херцеговина с перспектива да стане проблем за цяла Европа[5]

Според А. Фурсов обаче случващото се на Европа е провокирано основно от САЩ, които целят хаос, отслабване и подчиняване на Европа[6]

Още множество примери може да подкрепят или отричат казаното, но целта е да бъде осветена миграцията като реална опасност за сигурността заради криминална активност. 

Теорията на конфликтите сочи, че те се решават основно по два пътя – посредством институционализиране и посредством създаване на съответните инструменти. Проблемът е, че на Балканите и в частност в България конфликтните потенциали се наслагват, като едни лични и групови неблагополучия се добавят към други. Ето този потенциал има риск да отключи ново насилие, вече на новото място. 

А опитът с отдавна потърсилите нов дом в европейските и други западни държави дава основания да се говори за криминална миграция, зад който термин следва да се разбира сложен конфликт, в който са въвлечени различни индивиди, социални групи и държави, в който всеки преследва свои престъпни цели, макар да пропагандира най- чисти помисли. От друга страна реализацията на „новия ред“ допринесе за повече нестабилност, дезинтеграция на обществото, отслабване на ролята на държавата, позволи криминален натиск върху органите за сигурност, които като резултат легитимираха криминалната активност, превръщайки я във високодоходна и престижна дейност. 

Глобалните промени, като компресираха пространство и изличиха граници, осигуриха поле за интернационализиране на престъпните групировки, докато легитимните връзки между държавите отслабнаха. Вътре в тях разпадът на традиционни ценности, размяна на социалните позиции и ограничена социална подвижност осигуриха ново поле за престъпните общности, които увеличиха своя потенциал. 

Тази динамика затрудни противодействието срещу престъпността, добави допълнителни рискове за сигурността. За това допринесоха още забавяните и хаотични решения в нея, реорганизациите на системите за сигурност, затрудняваните международна координация и взаимодействие, нееднаквото законодателство, липсата на обмен на данни и др., докато прииждащите мигранти повлияха върху ръста на престъпленията[7].

Политиките и статистиката подценяват съотношенията между местните жители и мигрантите, нарушените баланси, социалните, икономически, културни и други различия, докато тяхната динамика крие опасни потенциали. Полицията не отчита етническите и конфесионални характеристики на установените закононарушители или жертви. Същото отношение копира и съдебната власт. 

А това влияе на оценките, предопределя политическите и управленски мерки, натоварва криминалната обстановка, усилва социалното напрежение, увеличава потенциала за ескалация на конфликти, икономически, политически и идеологически проблеми, усложнява международните и обществени отношения. Подобно състояние се наблюдава през 2003 г., когато в Руската федерация от извършените общо от 117499 извършители престъпления 35102 се падат на чужденци и лица без гражданство[8]

Приносът на емигрантите към ръста на престъпността зависи от фактори и условия, сред които численост, съотношение с местното население, общи демографски, етнически, социални и други особености. За сега има твърде много неопределеност в търсенето на общи решения, приемливи за всички членове на евроатлантическата общност. И заради това твърдим, че е необходимо предприемането на национални мерки, взимане на отношение към миграцията и мигрантите, като на първо място бъде поставена необходимостта от криминогенна оценка, която да вземе предвид реалните показатели за различните категории мигранти, промените на местожителство, лицата без постоянни доходи, склонните към авантюри, тези с ниско образование, аморално поведение, повлияните от зависимости (наркомании, алкохол), податливите на манипулиране и др. За определяне детерминацията на престъпността сред мигрантите е необходимо да бъдат изучени условията, оказвали влияние върху отделната личност или групи по тяхното предишно местожителство; взети под внимание особеностите на новите; проблемните ситуации, оформили целите и решенията за миграция; комплексът фактори и обстоятелства, оказващи влияние върху тях в новата им социална роля[9]

Следва да се има предвид, че вероятността неблагополучията от икономически, политически, социален и духовен характер да предизвикат конфликтни ситуации и да усилят криминализацията на формиращите се нови общности ще нараства, ако в същото време местното население обеднява, губи жилища, работа, масово се фрустрира, разочарова и окаже в невъзможност да осигурява своите потребности. 

В такъв случай всяка от страните ще подозира вини и „другия“ за собственото положение, а местните и новодошлите ще се затварят в себе си, разделяйки се, което ще изключи всяка съпричастност и желание за взаимопомощ. Тогава мигрантите масово ще бъдат възприемани като негативни фактори и като заплаха[10].

Ако пък въпросите на „бежанците“ се решават, без да се променя съответният статус и условия за аборигенното население, то чувството за несправедливост също ще подсили и отключи конфликтите, като изключи възможностите за интеграция. 

Така от числеността на мигрантите ще зависи влошаването на условията за живот на коренното население, а концентрацията им ще усложнява и очертава всяка проблемна ситуация, докато социалното напрежение ще усилва конфликтните потенциали, поражда нови и усилва криминогенността[11].

Оставени на новото място, без реални решения, мигрантите ще се затварят в групи по национален, религиозен или друг признак, в която среда ще се чувстват защитени, но ще допринасят за подхранването на различните форми на престъпност, включително терористична. 

Сложността на противодействието и борбата с престъпността, свързана с миграцията и мигрантите, зависи от разнородността на контингента мигриращи. Общите мерки за сигурност следва да обхващат и гарантират цялото население, като се взимат предвид традиционните разбирания за проблемите в развитие, където нивото на гарантирана сигурност се променя с нивото на криминогенност. 

Превантивните мерки следва да включват организиране и създаване на условия за ограничаване на миграцията, като се въздейства върху причинно-следствените връзки в местата на нейното пораждане. Където това е възможно, да се организира приемане на бежанците – мигранти, настаняване в добри жилищни условия, осигуряване на трудова заетост и приходи, което да ограничи криминогенните и виктимни ситуации. В условията на международно сътрудничество тези мерки могат да бъдат разпределяни към държави, чиито обществен потенциал и отношения са близки до страните по произход на мигрантите, или в които има по-голяма политическа, икономическа, духовна стабилност, както перспективи за развитие. 

Важни стават въпросите за ранното предупреждение и прогнозиране възможностите за провеждане на социални мерки, откриване на нови работни места, нивата на производство и потребление, както тяхното регулиране. 

Всякакви обсъждания, размяна на мнения, виждания, приемането на документи и закони трябва да е подплатено с икономически и социални гаранции, осигурен капацитет за профилактичното обслужване, правно регулиране. 

Сред проблемите с намирането на ефективни подходи сега е липсата на научни изследвания в тази деликатна и нова област от международните отношения. 

Важно е създаването на организация за събиране на данни, съдържащи информация от органите за противодействие на незаконната миграция, престъпността и тероризма, доколкото те са взаимно свързани днес. 

Особено внимание при това следва да се обърне на автентичността на личните данни, особености на регионите, от които идват мигрантите, моментната ситуация и предполагаема концентрация на хора, наличието на периодична активизация и нейната закономерност, формиращият се контингент от престъпници и организации, които да бъдат своевременно локализирани и подлагани на различни форми на въздействие, отчитане на настъпващите, прогнозираните изменения и състояния на субектите, противодействащи срещу престъпността по целия път на мигрантите. 

 


[1] Минков, Игн., Българите мохамедани в усилията за мултиетническо преструктуриране на българското общество, Сб. Българите мохамедани. Лъжи и спекулации, С., 2016, съст. А.л. Маринов, с.39- 60.

[2] Стойчев, Т., Ислям. Форми и развитие. Радикален ислям и тероризъм, доклад, изнесен на МКМ, организирана от Департамент „Национална и международна сигурност“ при НБУ, 2- 3 юни, 2015 г.

[3] Тодорова, Б., Влияние на ИД на Балканите, пак там //Бобановски Ив., ОНА. Терористичка паравойска во Македония, Изд. Веда, Скопие, 2002// Йевтич, М., Савременни джихад као рат, ср.е., ИГТП „Графомотайца“ 1995 и др. 

[4] В балканските конфликти на двете основни страни в откритите конфликти се притекоха главно под формата на доброволци бойци с опит в стълкновенията в Африка, Близкия Изток и Кавказ. 

[5] Тероризъм и руско влияние застрашавали Балканите, твърди натовски генерал, https://news.bg/ 18.09.2016. 

[6] Фурсов, А., Приоритетът на САЩ е хаотизацията на Европа, Черних, Евг., http://www.glasove.com/, 11.08.2016. 

[7] Кашуба, Ю. А., О связи  незаконной митрации с преступностью //Преступностѝ в разных  ее  проявлениях   и организованная преступность, М., 2004; Евланова, О.А., Взаимосвязь миграционных процесов и организованной преступности //Организованная преступность, миграция, политика, М., 2002. 

[8] Долговой, А.И., (и колект.), Криминология, Уч.,, Изд. Норма, М., 2007, стр. 818- 820. 

[9] Бабаев, М.М., Королева, М.В., Преступность  приезжих  в столичном  городе, М., 1990, с. 49. 

[10] Долгова, А.И., Здоровье нации и национальная  безопасность как  криминологическая  проблема //Безопасност и здоровье нации, М., 1996.

[11] См. Проблемы миграции. Национальная безопасность. Росии в 1994 г. //Обозреватель РАУ, М., 1993. 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук