brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

СТРОГО СЕКРЕТНО „СТАНОВИЩЕ“
По Проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност
Aвтор: Клуб Сигурност; ген.-майор /ОЗ/ Стоимен Стоименов   10 Ноември 2017 

България има нужда от нова, а не актуализирана Стратегия за национална сигурност, която да е адекватна на новата среда за сигурност и на новите реалности в света и у нас. 


 – Поставя ли България  националните си интереси над колективните в рамките на НАТО и ЕС;

 – България и Русия врагове ли са и заплаха ли е Русия за нашата национална сигурност;

 – Ще се запази ли през предстоящия 10-годишен период статута на България на прифронтова държава;

 – България ще предоставя ли своята територия, въздушно и морско пространство на воиски, тежки оръжия и ядрени средства на други държави ;

 – Ще продължи ли политиката за изграждане и поддържане  на чужди бази у нас, независимо от това как те  се наричат;

 – България ще участва ли в регионални военни структури като например Черноморска флотилия и други от този род;

 – При въоръжен конфликт, България ще участва ли с войски в бойни действия срещу Русия .

 

 

 

 

Проектът на актуализирана Стратегия за национална сигурност е разработен, на основание препоръката на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента на Републиката, състоял се на 30 май тази година, от междуведомствена работна група, назначена със заповед на министър-председателя на Република България.

Анализът на направените допълнения и изменения в Стратегията  за национална сигурност (СНС) показва, че работната група е положила необходимите усилия за изпълнение на поставената й задача. 34% от общия  брой на точките в актуализираната Стратегия са изцяло нови. В 14% са внесени някакви допълнения и изменения. 4% от точките от действащата Стратегия са отпаднали.Включени  са и две  нови секторни политики- за киберсигурността (макар и само от една точка) и за управление при кризи. Най-сериозно  са актуализирани разделите „ Политика за сигурност“  и „Среда за сигурност“, в които са внесени съответно по 35 и 30 нови точки и  съответно в 15 и 7 текста са направени  изменения. В процентно отношение,  85% от новите текстове са в посочените два раздела. В тях са и 70% от допълнетите текстове. Тези факти и цифри красноречиво говорят в каква посока е била носочена актуализацията на Стратегията. От друга страна те показват, че при актуализацията  е допусната едностранчивост и не е реагирано от работната група на някои сериозни пропуски и недостатъци на действащата Стратегия за национална сигурност, по които експертната общност реагира още при приемането й и които се откроиха през изминалите години.

Изхождайки от обстоятелството, че Проектът на актуализираната Стратегия е предоставен за обществено обсъждане с цел неговото подобряване, предоставям на внимането на Междуведомствената работна група следните бележки и предложения от принципен характер:

  1. Структурата на актуализираната  Стратегия не е приведена в съответствие с изискванията на системната методология. Тя е оставена в досегашния си вид. А известно е, че структурата до голяма степен определя обхвата и съдържанието на документа. Вярно е, че няма международни стандарти и национално решение за структурата и съдържанието на такъв  стратегически документ. Прието е в много страни, наши партньори, Стратегията за национална сигурност да включва следните елементи:

 – определяне на националните цели и интереси, свързани със сигурността и отбраната;

 – определяне на параметрите на международната и националната среда за сигурност при идентифициране на заплахите, рисковете и предизвикателствата и възможностите за гарантиране на сигурност в тази среда;

 – определяне на визията за политиките и общите действия за постигане на целите и удоволетворяване на интересите на нацията в съществуващата среда за сигурност

Актуализираната Стратегия е съобразена с възприетите стандарти, но е побългарена при определяне на нейните раздели. Стратегията се състои от шест раздела със съответните подраздели. Уводът, Общите положения и Заключението, което е само от една точка,  са обозначени като раздели на Стратегията, което е неоправдано. Още по- неприемливо е в раздел със заглавие „Общи положения“ да се разглеждат същностни въпроси на Стратегията, каквито са националните интереси и принципите на политиката за национална сигурност. Първият подраздел на четвърти раздел е озаглавен също „Общи положения“. Другите раздели на Стратегията нямат такива подраздели. В трети раздел има подраздел „Общи изводи за средата за сигурност“. Други раздели не завършват с общи изводи. Тези примери показват, че в структурно отношение Стратегията не е подредена добре. Това изначало понижава нейното качество на ръководен  национален стратегически документ. По-надолу са направени съответните предложения за актуализирането на структурата и съдържанието на Стратегията.                                                                                                     

        2. Актуализираната Стратегията за национална сигурност е недостатъчно балансирана. Ето как изглеждат трите основни части на Стратегията. На „Политиката за сигурност“ са отделени 115 точки, на „Средата за сигурност“ 51 точки, а на основния пети  раздел – „Система за национална сигурност“, на  който трябва да се отдели най- голямо внимание, защото той съдържа общите действия за реализиране на политиките за сигурност, са отредени 33 точки, като само шест от тях са нови. Виден е  дисбалансът между обема на основните раздели на Стратегията. Предложението е „Външната и Вътрешна среда за сигурност“ и „Секторните политики за сигурност“ да се освободят от някои подробности.   

        3. Стратегията разглежда редица въпроси, особено рисковете и заплахите за външната и вътрешната сигурност, в статично положение, такива каквито са към момента. Не са очертани тенденциите на развитие и прогнозите за засилване или отслабване на заплахите за сигурността и отбраната на страната през предстоящия 10-годишен период. Не се посочва кой и как от Националния интегриран сектор за сигурност ще противодейства на тези заплахи и предизвикателства и какви способности трябва да притежава за тази цел.

        4. Стратегията и след актуализацията няма вид на завършен и издържан в качествено отношение стратегически документ. Не може да се схване логиката на изложението. Например, ако говорим за заплахите, те могат да се изложат  последователно като  глобални, общоевропейски, регионални и национални, а не разбъркано. Допуснат е на места максимилизъм и навлизане в детайлите на въпроси, които нямат стратегическо значение. Стратегията трудно се чете  и най-важното – не става ясно кое е главното, кои са приоритетите в съответните области и какъв е пътят, по който да вървим, за да живеем в сигурно и проспериращо общество. Това до  голяма степен е свързано с подминаването на органично присъщните на Стратегията въпроси като:

   – Какво е към момента състоянието на сигурността и отбраната на страната и как се изпълняват целите и приоритетите на Стратегията в периода 2011-2017 година;

   – Какво искаме да постигнем през предстоящия 10-годишен период ;

   – Как ще го постигнем, с какви ресурси, въможности и способности ;

   – Пътят, който трябва да се измине, за да реализираме целите на Стратегията ;

   – Какъв да бъде планът за стратегически действия.

      5. В актуализираната Стратегия не намира място въпросът за навлизането на света в четвъртата технологична революция, в ерата на изкуствения интелект, на роботизацията, на новите информационно-комуникационни технологии. Отражението на тази революция върху военното дело и върху системите за сигурност е много голямо. Би било добре в Стратегията за национална сигурност да има заложена политика в тази област.

      6. Не са очертани политиките за промяна на държавния монопол върху системата за национална сигурност. Не става ясно дали, кога и по какъв начин държавата ще предостави частично или изцяло част от своите компетенции и функции в областта на сигурността  на бизнеса и гражданското общество и по кои дейности може да има поделена компетентност и отговорност. Няма ги и политиките за развитие на публично-частното партньрство в областта на националната сигурност.

      7. Един от най-сериозните недостатъци на Проекта на  актуализираната Стратегия за национална сигурност е, че и в него не са посочени националните цели в областта на отбраната и сигурността, които трябва да се постигнат през 10-годишния период, какъвто е обхватът на Стратегията. Не може да има стратегически документ без стратегически цели. Политиката за национална сигурност в крайна сметка е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за тяхното осъществяване и заделяне на ресурси. Стратегически цели на политиката за сигурност могат да бъдат:

– Осигуряване надеждна защита  на правата, свободите и сигурността на българските граждани;

– Защита на териториалната цялост, сувернитета и независимостта на страната;

– Осигуряване на условия за демократично функциониране на държавните институции;

– Пълноценна интеграция на страната в европейските и евроатлантически структури;

Създаване на условия и благоприятна среда за реализиране на националните интереси и цели;

– Поставяне на корупцията по високите етажи на властта в поносими граници;

– Противодействие на хибридните и на информационните войни;

– Справяне с най-острите проблеми в областта на образованието, демографията  и здравеопазването, които имат непосредствено отношение към сигурността и отбраната;

Целесъобразно е, след включване на националните цели, вторият раздел „ Общи положения“ да се нарече „Принципи, национални интереси и национални цели“.

      8. Създава се впечатление, че при разглеждане на Средата за сигурност се проявява селективен подход и като че ли се бяга от парливите и дискусионни в обществото проблеми. В прав текст трябва да се запише, че най-съществената промяна в глобалната среда за сигурност произтича от неизбежната замяна  на установения след 1991 година световен ред с нов такъв, от преминаването от еднополюсен към многополюсен свят, което означава, че САЩ не могат повече сами да вземат решения за световната политика и от обстоятелството, че либералният модел е изчерпил своите възможности.Точно тези дълбоки промени доведоха до приемането на нови стратегически документи, включително от САЩ, Китай и Русия.

Анализът средата за сигурност ще е непълен и незавършен, ако в Стратегията  не се даде отговор на такива стратегически въпроси на националната сигурност, каквито са:

– Поставя ли България  националните си интереси над колективните в рамките на НАТО и ЕС;

– България и Русия врагове ли са и заплаха ли е Русия за нашата национална сигурност;

– Ще се запази ли през предстоящия 10-годишен период статута на България на прифронтова държава;

– България ще предоставя ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и ядрени средства на други държави ;

– Ще продължи ли политиката за изграждане и поддържане  на чужди бази у нас, независимо от това как те се наричат;

– България ще участва ли в регионални военни структури като например Черноморска флотилия и други от този род;

– При въоръжен конфликт, България ще участва ли с войски в бойни действия срещу Русия .

Има неясни и с двусмислие текстове. Например в точка 3 се посочва, че „Промените в регионалната сигурност в източно направление... определят политиките и инструментите на националната мощ.“ Има и други текстове, чиято коректност може основателно да бъде оспорвана. (Точки 11, 15, 16, 67, 69 и др.) 

    9. От по-сериозни подобрения се нуждае раздела „Политика за сигурност“. Предложението е да няма подраздел „Общи положения“, а вторият подраздел, вместо „Приоритети“, да се нарече „Обща политика за сигурност“. Логично е след като следващият подраздел е „Секторни  политики“,  предхождащият го да е „Обща политика“. Още повече, че в точка 13 на Стратегията политиката за сигурност се определя като обща и секторни политики. В тази връзка нека посоча, че е много спорно определението на политиката за национална сигурност направено в точка 67 като „комплекс от взаимно свързани приотети и секторни политики“.

     В  подраздела „Обща политика“ трябва да има текстове по общата политика за сигурност, които да очертават процеса на        формиране и провеждане на политиката за сигурност и да  разграничават функциите и компетенциите на органите и институциите от сектора за сигурност.Тук е мястото и на политиките в областта на управлението, като с отделни текстове трябва да се се разграничат функциите на подсистемата за управление, коята задава стратегическия курс, формира политиката за сигурност и разпределя ресурсите и на подсистемата за изпълнение, която създава средата за реализиране на националните интереси и цели. Тук е мястото на Гражданската сигурност, състоянието на която съгласно точка 148 на Стратегията, е „основен критерий за ефективността на Системата за национална сигурност.“ В този подраздел не на последно място трябва да дойде киберсигурността и управление при кризи, които неправилно са  изведени като секторни политики.

     10. Необходимо е да се проведе по- задълбочена дискусия по приоритетите на политиката за сигурност. Ще  мотивирам съвсем накратко резервите си към така определените приоритети. В актуализираната Стратегия, приоритетите на политиката за сигурност не са променени.Те са такива, каквито бяха и през 2011 година. Посочените  три приоритета могат да бъдат приети за такива на политиката за сигурност , само при едно много широко разглеждане на категорията „ сигурност“. В случаят това нее така.Затова тези приоритети могат да бъдат  приоритети на системата от най- висок ранг, каквато е Общополитическия курс на държавата. Системата за национална сигурност (СНС) се явява неина подсистема. Органично присъщни на политиката за сигурност могат да бъдат следните приоритети:

 – Развитие на Въоръжените сили и поддържането им в постоянна готовност за  изпълнение на  възложените им мисии.Приемане на комплекс от мерки за укрепване на връзката народ- армия, за повишаване на престижа и привлекателността на военната професия и на професиите на служителите от органте за сигурност и отбрана;

 – Осигуряване на  надеждна защита на населението и критичната инфраструктура при бедствия и терористични удари;

 – По-нататъшно развитие на интеграционните процеси на страната в колективните системи за сигурност  и отбрана. Активно участие в изграждането на общата европейска отбрана ;

– Изграждане на национален потенцал в областта на киберсигурността и киберотбраната;

– Укрепване на службите за разузнаване и контраразузнаване и повишаване качеството на тяхния информационен продукт.

     11. От най-сериозна намеса при актуализацията на Стратегията се нуждае петият раздел – „Система за национална сигурност“, който предлагам да се нарече „Общи действия на държавата, бизнеса, НПО и гражданите за реализиране на политиките и визията за сигурност и отбрана“. Първият подраздел да стане „Изграждане, развитие и функциониране на СНС“. Да има нов втори подраздел – „Ресурсно осигуряване на СНС“. Мисля, че тези изменения са удачни, защото е добре  известно, че политиката за национална сигурност е единство на стратегическо мислене, обща визия и общи действия за постигане на националните интереси и цели.

Предлагам в първия подраздел да се предвидят конкретни мерки и действия по изграждането и развитието на системата за национална сигурност, които да се осъществят през предстоящия 10-годишен период. Такива могат да бъдат:

 – Извършване на цялостен преглед на Системата за национална сигурност и на тази основа формулиране на основните приципи, цели и приоритети за изграждането, развитието и функционирането на единна СНС;

 – Разработване на Концептуалния модел на СНС. Той трябва да съдържа визия за йерархическите нива, архиктетурата, статута и обхвата на дейностите и елементите на Системата за национална сигурност и да определя правомощията, функциите и задачите на органите с ръководни и управленски ангажименти, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функции и на органите за контрол;

 – Определяне на функциите и задачите на системите в областта на националната сигурност, на тeхните подсистеми, елементи и компоненти;

 – Определяне на въпросите от концептуален, институционален, нормативен и ресурсен характер, които са свързани с успешното функциониране на СНС;

 – Приемане на устройствен закон на eдинната СНС;

 – Моделиране на действията в областта на сигурността и отбраната. Приемане на модели като например за парламентарен контрол на Интегрирания национален сектор за сигурност и отбрана, за действията на областните и общинските администрации в условията на бедствия и при терористични атаки и др.;

 – Разработване на Визия за създаването и развитието на интегриран национален сектор за сигурност и отбрана. Изграждане на такъв сектор, в който всички влизащи в него органи и структури, да имат общи правила за действие, подготвен състав и способности в определени области на общата работа;

– Изясняване и окончателно решаване на въпроса какъв тип армия ще развиваме – професионална, наборна или смесен тип;

– Поставяне на дейностите от сигурността и отбраната в единно правно пространство. Извършване преглед на нормативната уредба, регламентираща въпросите на сигурността и отбраната. Сега в тази област действат над 20 различни закона. В някой от тях има противоречащи или взаимноотричащи се текстове. Други са остаряли и са загубили актуалност. Назрял е моментът да се сложи ред в законодателството, свързано с отбраната и сигурността, и др.

Във втория подраздел да намерят място действията  за ресурсното, финансовото, материално-техническото и информационното осигуряване.

Актуализираната Стратегия за национална сигурност е предоставена за обществено обсъждане. Наред с позициите и гледните точки по едни или други въпроси, залегнали в Стратегията, би било добре да се вземе отношение и по основния въпрос – от каква Стратегия днес България има нужда – от нова или актуализирана. Моята позиция е категорично в полза на разработването на нова Стратегия, която да е адекватна на новата среда за сигурност и на новите реалности в света и у нас. 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук