brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Неоиндустриализация и неоаграризация на иновационна основа
Нови тенденции на глобално развитие
Aвтор: проф. Нако Стефанов   26 Април 2017 

Кои са новите тенденции на глобално развитие, които ще определят бъдещето в дългосрочна перспектива?


Проблемът за пътя, по който трябва да се движи икономиката на България несъмнено е един от ключовите въпроси не само на днешния, но и на утрешния ден. В условията на сегашната екзистенциална криза на Родината ни, за която безспорно своя значителен „принос“ има т.нар. „неолиберален модел на функциониране“, с изключителна сериозност се поставя въпросът за това да се търси нова система на материално възпроизводство. Такава, която да осигури устойчиво развитие на Отечеството ни в обстановката на засилваща се турбулентност в глобален план.

В дадения случай не бива да се забравя, че когато говорим за търсенето на нов начин на функциониране трябва да се ръководим от това, накъде върви светът в тази област. Казано с други думи, кои са онези нови тенденции на глобално развитие, които ще определят бъдещето не просто утре, т.е. в краткосрочен план, а в една дългосрочна  перспектива.

Именно това е една от целите на дадената разработка – да се очертаят нови глобални насоки на стопанска динамика. Но има и една по-важна цел – да се види възможността как тези глобални насоки да бъдат локализирани на българска почва.

Постиндустриалната парадигма като ключова платформа на стопанското развитие в глобален план

Днес, когато говорим за икономика в глобален план, т.е. системата за възпроизводство на материалния живот на обществото, разбирано в измеренията на света като цяло, трябва да отбележим няколко основни тенденции, а именно:

  • След „Глобалната криза“ постепенен, но без много шум, мълчалив отказ от  неолибералните модели на функциониране, или най-малко търсене на пътища за излизане от този тип възпроизводство;
  • Без да е „гласно обявяван“, но въпреки това, усилен преход към „постиндустриална парадигма“ на развитие.

Днес, следва да се говори за неоиндустриализация, защото това предполага въвеждането на индустрия на нова технологическа основа, т.нар. постиндустриална технологическа основа. Тоест това са:

  • Новите технологии – биотехнологиите, нанотехнологиите, новите информационни технологии, акватехнологиите и други;
  • Новият тип масово производство – 3-D принтирането;
  • Новите видове енергия – горещ и хладен термоядрен синтез.

Конкретен пример за това е появилата се концепция, възприета от федералното правителство на Германия, наречена Industrie 4.0 (Индустрия 4.0). За първи път концепцията Industrie 4.0 бе обявена на панаира в Хановер (Hannover Messe 2011) през 2011 г., като на същия този панаир се създава работна група от академични и университетски лица, мениджъри и специалисти от практиката, оглавени от Siegfried Dais от Robert Bosch GmbH и Henning Kagermann от Германската академия за наука и инженерство и висш изпълнителен ръководител на SAP AG.

През 2013 г. на Hannover Messe 2013 тази работна група излезе с доклад, представящ цялостна концепция, предлагаща формирането на иновационен бизнес модел, ориентиран към постигане на конкурентни предимства на германската производствена система. Именно този доклад бе представен на федералното правителство. Предполага се, че на основата на концепцията ще се разработи стратегия, а по-нататък и програми за изпълнение от страна на федералните власти. По този начин ще се създадат условия и мотивация на немския промишлен свят да изпълняват програмите и стратегията, така че германската производствена система да бъде един от пионерите, осъществили неоиндустриализацията.

Междувременно започна осъществяването на пилотни проекти, базирани на Концепцията Industrie 4.0 такива като:

  • BMBF – водещ клъстер „Интелигентни технически системи Ostwestfalen Lippe“ (BMBF-Spitzencluster„Intelligente technische Systeme Ostwestfalen Lippe);
  • Друг голям проект е проект BMBF „RES-COM“. „Клъстърът на съвършенството“ – „Интегративна технология за производство в страни с високо равнище на заплащане (Exzellenzcluster Integrative Produktionstechnik für Hochlohnländer).

Казано с други думи концепцията Industrie 4.0, предполага производство основано на кибер-физически системи – cyber-physical system (CPS), т.е. такива интегриращи компютърни устройства, управляващи физически обекти. Интелигентната фабрика –Intelligente Fabrik (Smart Factory) се разбира като цялостна система осигуряваща на база информационни технологии постоянна връзка в реално време с всички заинтересувани в производството и реализацията фактори и гарантираща адаптивност, ресурсна ефективност и ергономичност. Съответно кибер-физическите системи и Интернет на продуктите и услугите, включват компоненти и подсистеми, които са в състояние да формират самосъзнание (self-awareness), самоконтрол и автопрогнозируемост (self-predictiveness).

Тук се включват Big Data Analytics, т.е. „Анализ на „Големи данни“, изразена чрез т.нар. „6-С система“, която се състои от Connection (сензор и мрежи), Cloud (компютри и данни при поискване), Cyber ​​(модел и памет), Content/context (значение и корелация), Community (споделяне и сътрудничество), и Customization (персонализация и ценност);

И най-важното е т.нар. нов тип човешки фактор, при който от ключово значение са творчески и иновативен потенциал, способност за самомотивация и умение за самоупрвляемост.

Концепцията Industrie 4.0 е показателен и прекрасен пример за това, че развитието в съвременни условия изисква съзнателни и целенасочени усилия, т.е. не може да бъде оставено на „сляпото действие“ на т.нар. „сили на пазара“. Без наличието не просто на проект, но на мегапроект, трудно може да се съсредоточат усилията за позитивна обществена динамика. Казано по друг начин целта мотивира – държавата, стопанските субекти, обществото като цяло. При това влиза в действие тази закономерност, че колкото е по-висока целта, толкова по-високо равнище на мотивация се генерира.

Днес в тази посока са поели САЩ, доколкото те наистина са концентрирали в себе си една огромна част от сивото вещество на света. Определено може да се твърди, че една ключова цел на „тръмпономиката“ е създаване на икономика на иновационна основа, т.е. „неоиндустриализация“ като единствения начин да се „Направи Америка отново велика“, както гласи „лозунгът на Тръмп“. Несъмнено в това състезание се втурва и Китай, който в последните години се развива доста устремено и това е част от неговата политика на „Новата нормалност“. Тя представлява една дълбока трансформация на икономическата база на Китай в посока на неоиндустриализацията.

В тази посока се движи и Япония, която за миналата година надмина САЩ по брой на патентите и излезе на първо място по патенти в света. Известни заявки в това отношение дава и Индия, която е третата икономическа сила в света по паритет на покупателна способност. И разбира се Русия, която без да вдига шум, също е поела по пътя на неоиндустриализацията, използвайки иновационните разработки на своя отбранително-промишлен комплекс.

Къде е България на фона на основните тенденции на функциониране?

На фона на ставащото в света, Родината ни, въпреки заявяваните „успехи“ стои в изключително неизгодна позиция, застрашаваща с нарастване на неустойчивостта на българското стопанство и влошаване на и без това катастрофалните социо-демографски тенденции.

През последните повече от четвърт век сред политическите кръгове на България, ако се съди по думите и действията на нашите политици от официално представените в парламента партии, господства монетаризмът като философия и практика. Неолибералната догма доминира както сред „десни“ и „центристи“, така и сред така наречените „леви“. В условията на монетаристко мислене, въпросите за това какво трябва да се прави, за да бъде страната ни в крак с показаните по-горе водещи тенденции за преход към нова технологическа и социо-икономическа парадигма на развитие, не могат даже да възникнат, нежели да се дискутират.

Тук ще отбележим, че България, след като в последните години на т.нар. „перестройка“ влезе в социално-икономическа, духовно-психологическа, а най-вече в държавно-политическа, национална и културно-цивилизационна криза, така и нито за един момент не е излизала от тези кризи.

Ако се ограничим само с първата от тези кризи, ще кажем, че реалният сектор на икономиката, който се явява фундамент за процъфтяването на страната и народа, от година на година деградира и се смалява. Почти напълно изчезнаха високите технологии в лицето на електронната промишленост, както и редица други. От страна, която влизаше в първите 30 държави в света по иновационно развитие, днес България е на 95 място от 139 страни по изследване на Световния икономически форум (вж. http://www.klassa.bg от 04/19/11).

Унищожено бе каро-, телферо-, авто- и тракторостроенето и производството на стругове. Агонизират остатъците на машиностроенето, което премина към т.нар. „ишлемаджийски тип функциониране“, т.е. идва „клиентът“ от Западна Европа заедно с образец на продукта и даже със свои материали, като използва евтиния труд в България. По този начин в страната не се развива нито маркетинг, нито НИРД (научно-изследователска и развойна дейност). Фактически предприятието не съществува като автономен пазарен субект.

Неефективно е и селското стопанство. Ако през 1988 година 67% от обработваемата земя се полива, днес поливна е само около 1-1.5% от цялата обработваема площ. Рязко намаля броят на домашните животни. България от значителен износител на селскостопанска и продукция на хранително-вкусовата индустрия се превърна във вносител на такива продукти като месни и млечни произведения, ябълки, круши, лук, картофи и други. Срината бе една немалка част от хранително-вкусовата промишленост .

Тази форсирана деиндустриализация и деаграризация на стопанството на страната води до липса на работни места, миграция и бедност. 2/3 от общините в България се намират в депресивно състояние. Измира народът български. За последния вече повече от четвърт век числеността на населението в страната се е намалила повече от 1/4.

Със затварянето на четирите малки блока на АЕЦ „Козлодуй“, с провала на проекта за АЕЦ „Белене“ бе подровена най-ефективната част на нашата енергетика, която по своята същност е базова платформа за развитие на икономиката.

Продължава, обаче, развитието в България на различни схеми за преразпределение и концентрация на капитала, следван от неговия износ в чужбина. Банковият и застрахователният сектор на повече от 90% са в ръцете на западни капитали, като всяка година над 2 млрд. евро се изнасят от България във вид на печалби. Същевременно тези банки поддържат най-високата лихва за заемни средства в Европа. В крайна сметка това влияе върху конкурентоспособността на българските предприятия, както и върху стандарта на живот в страната.

В чужди ръце са по-голямата част от останалите големи предприятия в България. Не бива да се отминава факта, че през последните две десетилетия в България не се реализира нито един проект на строителство на принципно ново голямо промишлено предприятия, на нови електроцентрали, на кораби. Въпреки хвалбите за „магистрали-слънца“ като цяло пътната инфраструктура е в жалко състояние. Според споменатото по-горе изследване на Световния икономически форум, страната ни е на 135 място от 139 страни по качество на пътищата.

Несъмнено много е сложно да се създаде благоприятна икономическа среда в ситуация, когато фирмите са потънали в дългове, при което междуфирмената задлъжнялост е над 200 милиарда лева, от която просрочените вземания надхвърлят няколко милиарда лева.

Вследствие политиката на „Вашингтонския консенсус“, ориентирана към самоотстраняване на държавата от регулиране на икономиката, в последната са създадени устойчиви механизми на саморазрушаване, свързваща ресурсите в неефективни възпроизводствени цикли на разпределение на националния доход. Това е корупцията, сивият и „тъмният“ сектори, криминализацията на стопанския живот. Подобно на ракови образувания, които създават метастази, те не подлежат на терапевтично лечение. За тях е нужна хирургическа намеса.

Вече повече от 25-годишното развитие в рамките на неолибералния модел, той нагледно показа, че създаденият в България капитал и социално-икономическа система са лишени от иновационен потенциал и мотивация за развитие. Резултатът от т.нар. „реформи“, особено от т.нар. „дива приватизация“ стана загубата на значителна част от промишления и аграрен потенциал на страната. Положението в известна степен се стабилизира през първото десетилетие на ХХІ век, когато се увеличи навлизането на чуждестранен капитал. Но това не бе производствен капитал. Основно това беше търговски капитал, а също такъв ориентиран към закупуване на недвижимост. Естествено бе създаден определен потребителски „бум“ и видимост за благополучие.

Ако направим опит да обобщим казаното то може да се каже следното:

1. В Отечеството ни през последните повече от четвърт век се осъществи деиндустриализация, деаграризация, деинтелектуализация и архаизация на стопанството. В резултат на това максимално бе съкратен делът на производство с висока степен на добавена стойност и с високо технологическо равнище;

2. В резултат на горното протича катастрофален социо-икономически, социо-демографски и социо-културен процес, който обрича Родината ни, в случай че този процес не бъде спрян, в една недалечна перспектива на историческо небитие;

3. За съжаление търсените решения и най-вече политики, осъществявани досега у нас от партии, заинтересувани кръгове и отделни личности основно  продължават да бъдат в рамките на досегашната неолиберална парадигма, а именно:

  • Екзогенните, т.е. „външните фактори“ – чуждестранни инвестиции, финансиране по линия на европейски фондове и други като ключови в икономическата динамика;
  • Отсъствие на държавата като субект на стопанските взаимодействия, която не само се освободи от значима производствена и стопанска собстввеност, не само се самоотстрани от това да играе сериозна  проектна и инвестиционна роля, но даже се отказа от това да осъществява абсолютното необходимо регулиране на стопанските процеси;
  • Ориентация към нискотехнологични или отрасли с ниска устойчивост като структурно-определящи за икономиката на България.

За необходимостта от смяна на досегашния модел предвид изискването за устойчиво развитие, преодоляващо екзистенциалната криза на Родината ни

В условията на днешната турбулентност съществува безалтернативна необходимост от:

  • Постепенен и безболезнен преход от глобализация към локализация;
  • Въвеждане на ендогенните фактори като първични, а екзогенните като вторични за развитието;
  • Държавата като стратегически субект на стопанските взаимодействия, но в различни формати от досега разбираната роля на държавата – инициатива за социални предприятия, национални предприятия, кооперации, публично-частни организации и други;
  • Иновационната парадигма като основа на устойчивото развитие.
  • Преди всичко става дума за осъществяване на гигантска социална иновация – въвеждането на нов модел на устойчива стопанска динамика, която може да бъде само и единствено на иновационна основа. Това означава въвеждане на т.нар. „постиндустриална парадигма“ на развитие в лицето на:
  • Нови информационни технологии на база „Големи данни“, както и редица свързани с информационнитетехнологии високостойностни услуги, за които нашата страна има образователна база и достатъчен човешки потенциал;
  • Нано- и биотехнологии, хуманитарни технологии и редица производи, на базата на тези технологии в сферата на козметиката, храните и други;
  • Масово производство на основа на постиндустриални технологии – 3-измерни печатни устройства и други;
  • Нова енергийни източници и нова енергийна политика;
  • Развитие на ж.п. транспорта, предвид използване на кръстопътното местоположение на България, създаване на транспортни хъбове в Бургас, Пловдив и другаде, съчетаващи морски, въздушни, ж.п. и автопътища, както и развитие на иновационни транспорти като струнния и други такива;
  • Излизане на международните пазари с редица нови иновативни продукти с високо технологично равнище и висока добавена стойност – робокарно производство, използващо „забравените“ традиции на карната индустрия у нас, разработка и производство на безпилотни летателни апарати, използвайки зърната от богатото наследство на авиомоделизма у нас, който бе на световно равнище и редица други.

Тази алтернатива изисква неоиндустриализация, възраждане на селското стопанство и неоинтелектуализация на нашата страна. Но това трябва да бъде осъществено на нова иновативна платформа. В този случай е необходимо да се вземе под внимание ресурсната база на България. Тя идва главно от:

  • Творческия потенциал на обществото;
  • Относително благоприятния климат и важно кръстопътно местоположение;
  • Възможностите за бързо възраждане на българското селско стопанство като ресурсна база на развитието на нови високотехнологични отрасли, базирани на био и нанотехнологии.
  • В рамките на тази алтернатива, ние трябва да говорим за действия в три времеви перспективи – кратко, средно и дългосрочна перспектива. В краткосрочен план от една до три години:
  • Разработка на „картата на вероятните рискове“ – корупция, етнически напрежения, дълбоко социална стратификация, бедност и лишения, демографска катастрофа;
  • Подготовка на „маршрут на възможностите“, в който да се набележат възможни цели;  
  • Въз основа на „карта на рисковете“ и „маршрутите на възможностите“, формиране на национална стратегия с конкретни програми за действия и параметрите на тяхното достигане – отговорност, разходи и източници на финансиране, етапи и срокове, механизми и методи, точки на контрол и критерии за оценка.
  • Междувременно трябва да се създаде обществено необходимото „ниво на антикризисна солидарност“ и социална интеграция, мобилизация на „дремещи“ ресурси на България, укрепване на научно-технологични асоциации, на мрежа от центрове за трансфер на технологии и малки иновативни предприятия чрез насърчаване на участието на академични структури и университетите, както и създаване на комплекси от технологични паркове, повишаване на образователното равнище.
  • Реализирането на всичко това означава, че първоначално ще се съхрани текущото социално-икономическо, културно и демографско ниво. Но самият факт на стопиране на стремглавата низходяща тенденция, в която днес е България, ще създаде надежда за по-оптимистично развитие, включително и създаването на възможности за преход към иновационен тип развитие. Всичко това означава, че в средносрочна перспектива – 3 – 7 години ще се осъществи:
  • На основата на програмно-целево управление чрез държавна подкрепа, възстановяване на основни производствени сектори, за които в нашата страна има ресурси и фактори за производство – селско стопанство, хранително-вкусовата промишленост, енергетика, железопътен транспорт, някои добивни сектори, определени сектори на машиностроенето;
  • Скок на по-високо технологично ниво, за което вече стана дума, например, вместо производство на мотокари – робокари, разработка и производство на безпилотни летателни апарати, козметика и фармацевтични продукти на нанотехнологична основа, както и някои високотехнологични сектори – програмиране, нано и биотехнологиите, на туризъм с висока добавена стойност и други;
  • Създаване на моделни иновационни предприятия – последните са инициирани от държавата в рамките на съответна отраслова стратегия чрез данъчни и митнически мерки и подкрепа в инфраструктурен план – специални икономически зони, технологически паркове и бази за развитие на клъстери, както и стимулиране участието на научни и образователни звена;
  • Изграждане на смесено публично-частно финансиране чрез изграждане на нов тип банки със смесени форми на собственост;
  • Усилия за формиране на клъстери, основани на дълбока преработка на основно местни ресурси на високотехнологична база;
  • Ориентация към подпомагане на стопанските структури да създават информационна мрежа на взаимодействия с доставчици, клиенти и потребители, научни звена, местна и глобална общественост и други.

Заключение

В заключение ще кажем, че в дългосрочен план 7-15 години, това ще направи възможно да започне създаване на иновативна платформа на функциониране на икономиката като основа на модел за устойчиво социално развитие.
В този случай не само ще се запази, но и ще се подобри социално-икономическата, социо-културната и социо-демографската ситуация в България. По този начин ще се разработят формите на изграждане на солидарно-иновационна икономика като основа за солидарно-творческо общество.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук