brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Акад. П. Червеняков: Здравето е национален капитал
„От небостъргачи направихме колиби“
  07 Април 2017 

„Държавата трябва да се грижи за здравето на обществото и за бъдещето на нацията. България е в пълна демографска катастрофа. За съжаление държавата не полага грижи за по-младите. Проблемите са много“.


В Световния ден на здравето – интервю на Ваня Иванова с акад. Петър Червеняков, един от основателите на гръдната хирургия в България, специалист с над 65 години активна хирургична и научна дейност.

Петър Червеняков е роден през 1925 г. в Сталийска махала, Ломско. Завършва медицина през 1952 г. 35 години е републикански консултант по коремна и гръдна хирургия.
Консултирал е и оперирал спешно в 52 болници – университетски клиники, окръжни и районни болници в България, Москва, Чехословакия, Триполи и Скопие. Извършил е над 30 000 операции и асистенции. Има две изобретения и 12 признати рационализации, над 40 внедрени нови оперативни метода.  
12 години е главен хирург-консултант
на Либия. Удостоен е с най-голямото професионално отличие – „Лекар на България“, носител на ордена „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, както и на много други ордени и медали. Той е един от основателите на Европейската асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия.

Академик Червеняков, разкажете на нашите читатели за Вашето детство, за студентските години, за избора на професия. Вие сте лекар с безспорен успех, с над 65 години активна хирургична и научна дейност. Спасил сте много човешки животи и на 92 години продължавате да работите.

Знаете ли, връщате ме към спомените ми, съвсем в началото. Моята фамилия е от Чипровци. Участвала е в Чипровското въстание, където загива половината от рода ми. Тази здрава балканска фамилия е дала и един четник на Ботевата чета. Активно е участвала и в борбата против фашизма.
В моята фамилия по професия повече са инженери. Насочих се към медицината заедно с моите приятели, с които бях  в Школа за запасни офицери. Кандидатствахме заедно и ни приеха в един випуск. Там срещнах моята съпруга. И завърших благодарение на нея. Тя беше отлична студентка и ми помагаше изключително много. Аз бях младежки ръководител, та понякога се налагаше да отсъствам от лекции. Тя си водеше записки и настояваше вечер заедно да четем и обсъждаме лекциите, на които не съм присъствал, за да не изпусна материал. Подготвяхме се и за практическите занятия на следващия ден. Много я обичах и не можех да ѝ откажа –  когато човек обича някого, прави всичко за него. Оженихме се като стажант-лекари. Спомням си, когато получихме първите си заплати от по 27 лева – бяхме млади и много щастливи. Тя завърши медицина с отличие. Беше педиатър. Родиха се и нашите деца, а тя отдаде много грижи за тях. Единият ни син е професор хирург като мен, другият е юрист, бивш министър на правосъдието, сега е дипломат. Имам прекрасно семейство, гордея се с него – с моите синове, снахи, внуци и правнуци, имаме много силна връзка помежду ни и семейни традиции, които съхраняваме и до днес.

Всяка година в България се пише нова здравна стратегия, защото идват нови министри, непрекъснато се говори за реформи, които да подобрят здравеопазването... Проблемите в този сектор са дълбоки, в страната ни има все повече бедни и болни българи, демографската статистика е убийствена. Какво е Вашето мнение за здравеопазването у нас?

Сегашното здравеопазване в България не е на висота, особено лечебната дейност, която в по-голямата си част е свързана със заплащане или доплащане. Нещо повече – то  е противоконституционно. Изградено е на търговски принципи – държавните болници са обявени за търговски дружества, а лекарите за еднолични търговци. Ситуацията е тревожна. Основният строеж на държавата е лош. Необходимо е да се промени матрицата, като се започне от структурата на Министерството на здравеопазването, което има четири отдела – Обща администрация, Специализирана администрация, Инспекторат и Дирекция вътрешен одит. Това са основните му структури, като дори и само в името не можете да видите, че има здравеопазване. Няма отдел „Профилактика“, няма отдел „Здравеопазване“, няма отдел „Подготовка на кадри“, т.е. образование и следдипломна специализация. Специализацията на лекарите е ограничена и непродуктивна, а това обстоятелство влияе на качеството на нашето здравеопазване. Няма и отдел „Наука и здравна просвета“... Има, обаче, Дирекция за връзки с медиите и издигане авторитета на министъра. Има и Дирекция за връзки с търговските дружества. Болниците, станаха търговски дружества, а лекарите са окачествени като еднолични търговци. Това е в противоречие с основните принципи на медицината. Ние не сме търговци. Медицината няма нищо общо с търговията. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че здравето е национален капитал.

Преди имаше  отдел „Специализация“, отдел „Медицинско образование“, отдел „Наука“. Имаше принципи. Ръководители на катедри се избираха за 4-годишен период, като имаха право да ръководят само 8 години. А сега...?
Такава структура ражда корупция, бюрокрация, убива специалистите. Болниците не проявяват никакви грижи за следдипломна квалификация и голяма част от лекарите са без специализация. Водещи специалисти не проявяват грижи за по-младите най-вероятно, защото сме пазарна икономика, еднолични търговци и прочее.
Редица научни институти с традиции, със значителна научна продукция в миналото, днес са принизени като многопрофилни болници, т.е. от небостъргачи направихме колиби. Съвсем различно е когато дадена продукция излиза от научен институт, а не от болница. И на Запад такива публикации дори не се отпечатват, защото ги смятат за статистически обработки.  

Друг порок в нашето здравеопазване e това, че търговските дружества имат холдинг. Освен изпълнителния директор има холдинги от по 4-5 души. Холдингът в София си беше гласувал по 3-4 хил. лева заплати на месец и се прави, че не вижда, че новопостъпилите лекари взимат по 400-500 лева заплата.

Друг порок – Здравната каса. 3600 човека обслужват Здравната каса, а бюджетът ѝ за тази година е над 3,4 млрда. лева.  

Има сериозен проблем и с т.нар. научни степени, които се дават без критерии. И за 1 година в България са хабилитирани над 2100 души, което не стимулира по никакъв начин получаването на нови знания, а едновременно с това хората на науката не се обезпечават материално, както би трябвало да бъде в една европейска държава. 
За лошо здравеопазване говори и фактът, че в редица населени места – стотици хора са останали без лекарски грижи. Закрити са болници. Не се провеждат диспансеризация и грижи за хронично болните, особено за онкоболните и туберкулозно болните.

Ако като общество не прозрем всичко това, не ни чака нищо добро. И ситуацията е много тревожна. Тихомълком загива държавата.

А какво е Вашето мнение за частното здравеопазване?

Напоследък се прокарва идея здравеопазването да стане частно, което е недопустимо. Здравеопазаването трябва да бъде държавно. От него зависи здравето на хората. Българинът трябва да създава блага. А това той може да прави когато е здрав и добре образован.  
В София има 93 частни болници. Те плуват в открито море с тих вятър.  Ще си позволя да направя едно сравнение – в Лийдс, Англия, има само една частна болница и преобладаващо държавно здравеопазване.

И моето лично мнение е, че основната роля трябва да падне именно върху държавните и университетски болници, и научни институти. Частното здравеопазване не трябва да бъде основен, а допълнителен фактор. Няма държава по света само с частно здравеопазване.

През 2015 г. бяхте номиниран за орден „Стара планина“ първа степен от три научни института. Тогава възникна казусът с Комисията по досиетата и отказа на администрацията на тогавашния президент на България Росен Плевнелиев да бъдете удостоен с държавната награда.

За голяма моя изненада, чествайки своята 90-годишнина, колегите ме номинираха и направиха предложение да бъда награден с орден „Стара планина“. Не съм очаквал такова голямо признание. Но тъй като всичко минава през Министерството на здравеопазването ме извикаха там и ме попитаха дали съм съгласен да ме проучат? Казаха, че по закон е такава процедурата. Разбира се, отговорих, че нямам нищо против и попълних едно писмо, че съм съгласенНо първоначално се пошегувах като им казах – вие до сега, ако не сте ме проучили, сега ли ще ме проучвате? Скоро след това ми изпратиха в отговор, че съм сътрудничил на Държавна сигурност и във връзка с това няма да бъда награден с орден „Стара планина“. Аз им казах, че не държа да бъда награден, но държа на истината, а за мен това не беше истина, а явен фалшификат. В документа, който ми дадоха имаше неточности, а това е възмутително и недостойно за една демократична страна. И тогава се опитах да се свържа с председателя на Комисията по досиетата. Исках лична среща. Исках да разбера истината. В това писмо, което ми дадоха от Комисията, ето какво пишат – че съм имал явочна квартира. Аз поисках писмено обяснение от председателя на Комисията по досиетата. Попитах го какво е явочна квартира? Явочна означава собствено жилище. А аз не съм имал собствено жилище и това се потвърждава от свидетели. Тогава ми казаха, че не съм бил агент, а съм дал помещение на някой да го използва. После ми казаха, че съм използвал лечебницата за тази цел. Лечебницата, за която говорят се намира в центъра на поделението в Гоце Делчев, в което аз бях лекар по разпределение и работехме общо 9 души – 3-ма лекари, 1 медицински техник, 1 аптекар и 4-ма гранични войници – санитари.  Всеки знае, че там не се приемат цивилни. Има строг достъп. Но точно по това време, за което говорят,  аз съм бил във Военно-медицинска академия в София – на 9-месечен курс по подготовка и организация на тактиката. Тук нещата не са трудни да се разгадаят, трудността идва най-вече поради това, че някои хора си приписват някакви активи, тяхната задача е, ако могат да дискредитират определени личности, да набеждават по презумпция, без да се носи отговорност за обективността на написаното. Комисията е репресивен съвременен орган. Създадена е в духа на Закона за защита на държавата на Александър Цанков, само че използва други средства – нейната основна цел е да ликвидира българската интелигенция – духовно и морално, да оклеветява, да дискредитира доказани българи и да извади голяма част от тази интелигенция от политическото зрение на съвременна България, най-вече защото са високообразовани и работят в интерес на държавата.
Комисията по досиетата има 90 служители, които харчат на година около 40 млн. лева, колкото е бюджетът на една голяма болница или научен институт по спешна медицина. Този факт я прави и паразитна комисия.

Живял сте през три исторически епохи – в царско време, след това в социализма, а вече 27 години живеете в условията на демокрация...

Да, така е. До 19-годишна възраст съм живял в Царство България. През 1943 г. бях изключен от гимназията, от всички училища в България. Бях арестуван заедно с мои съученици за организирана антифашистка дейност (РМС). Поради липса на доказателства ни освободиха след 2 месеца тормоз. Пребиван съм 14 пъти до безсъзнание.

Непосредствено след девети септември отидох в Школа за запасни офицери. След това тръгнах по пътя на хирургията – първо в болницата на МВР, след това кандидатствах в Медицинска академия. Влюбих се в хирургията и тази любов още не ме е напуснала. Работата ми помага, тя ме поддържа, стремя се постоянно да се усъвършенствам. Бил съм на специализация по гръдна хирургия в Чехословакия, в тяхната ВМА, за 1 година на собствени разноски. Специализирал съм  в Англия и Съветския съюз. Минал съм всички стъпала – ординатор, асистент, доцент, професор, академик, със защита на дисертация като доктор на медицинските науки.
Дойде демокрацията. През 1991 г. ме пенсионираха с 94 лв. пенсия. Тогава ми предложиха да работя в столичната Транспортна болница, като в същото време ме викаха да оперирам и в Александровска, където имаше на специализация либийски лекари.  Бяха ме гледали как оперирам, единият от тях говорил с техния посланик и скоро след това ме поканиха да замина на работа в Либия. Работих там 12 години. В Триполи станах главен хирург на Либия. Няма болница, която да не съм посетил, консултирал, в която да не съм оперирал. Прибрах се в България през 2004 г. и веднага бях поканен да работя първо в Окръжна болница в София, а след това в болница „Сердика“.

Сега в страната ни има ръководители на клиники, които не са издигнали нито един техен заместник. Нито един. За каква демокрация можем да говорим? Държавата трябва да се грижи за здравето на обществото и за бъдещето на нацията. България е в пълна демографска катастрофа. За съжаление държавата не полага грижи за по-младите. Проблемите са много. Ситуацията е лоша, затова говорим и за лошо здравеопазване.

Какво бихте пожелал на нашите читатели?

Пожелавам на читателите да бъдат здрави, да не престават да се борят за оцеляването на българския народ, да не губят вяра за по-добро бъдеще, просперитет и благоденствие.
А на цялата редакция пожелавам да бъдат достойни представители на българския народ, защитавайки неговите интереси, разобличавайки недопустими пропуски и грешки, които опорочават нашето общество и са недостойни за една демократична просперираща България.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук