brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Балканският гамбит* на Путин
Калейдоскоп
Aвтор: Георги Вацов   27 Юли 2016 

Руският президент избра най-святата хилядолетна обител – Света гора, за да призове към обединение на  братските православни  народи и към единодействие с християните от целия свят.


Всеки непредубеден човек, попаднал в България, Полша, Румъния, Украйна,  в прибалтийските републики, в Лондон и Вашингтон неминуемо ще се сблъска с тежка русофобска истерия, която създава впечатлението, че президентът Путин и Русия са абсолютните грешници  на тази Земя и в най-скоро време се очаква тяхната гибел.  

Проруските сили в света  и националистите в самата Русия очакват от своя страна,  кога най-после търпението на главнокомандващия на Въоръжените сили на РФ ще свърши и той ще отдаде заповед за нанасяне на съответния ответен съкрушителен удар.  

Но не би! Путин предпочита да жертва собственото си тщеславие на лидер на велика държава, да не отвръща даже на личните нападки и издевателства в подконтролните на чуждите  правителства средства за масова информация, но воден от  мисълта, че има по-важни, големи цели пред Русия приема, че не е време за победи с местно значение и ответни удари на принципа „око за око и зъб за зъб!“ Все пак там, където законът позволява, а съвестта заповядва, руският президент действа бързо и решително, за да бъде възстановена справедливостта и оправдано народното очакване и  доверие. Така беше с Южна Осетия и Абхазия, така стана с Крим, така е и в Сирия. Путин жертва финансови средства, имидж и време, за да покаже на света, че целите са му далечни и помислите чисти, в името на победата на доброто над злото! В отговор, все по-често световното обществено мнение започва да не вярва на собствените си СМИ и открито  да демонстрира симпатията си към руския лидер и Русия. 

След рухването на Берлинската стена, бившият член на КПСС и служител на ПГУ на КГБ Владимир Путин,  по убеждение и аналогично на идейното преображение  на ап. Павел, става  част от демократичната вълна в Русия емблеми, на която бяха  Андрей Сахаров и Анатолий Собчак. С изключителното си чувство на отговорност и верността си към дадената дума, той печели доверието на „сивия кардинал“ от последния мандат на президента Елцин, неговата дъщеря и съветник, Татяна Дяченко и благодарение на нейната протекция, става приемник на държавния глава на РФ. Като професионален анализатор, владеещ чужди езици, той разбира, че избраният модел на развитие  от Гайдар, Чубайс, Немцов и пр. „Вашингтонски консенсус“, е пагубен за всяка страна, особено за Руската федерация. Същественото, обаче е в това, че Владимир Путин  вече не е идеологически противник на Запада, той е част от  либерално настроените хора в Русия и  по света, но неговата идеология, житейска и държавническа, е идеологията на правата вяра, на  правото дело и на правата слава – следвана и проповядвана  от Руската православна църква с всичките ѝ традиции, борби и  съхранено достойнство.  

Разколът в християнския свят, между православни и  католици  от 1054 година, е следствие от търсенето на   решение на вечния  въпрос пред човечеството –  въпросът за властта, със скрит подтекст, кой и как ще разпределя парите и благата. Римокатолическата църква, изгубвайки неограничената си власт над папството след появата на Свещената римска империя, търси възможност чрез папецезаризма да подчини Източната римска империя с център Константинопол чрез преподчиняването на Вселенската православна църква. Но след  като на Първия Никейски Вселенски събор от 325 година, в присъствието на  императора Константин Велики,  православието се е утвърдило като официална религия на Източната римска империя, църквата на „Втория Рим“ е заела ортодоксалната позиция в световното християнство, стоейки най-близо до завета  на Спасителя. Тя е тази, която автентично тълкува Христовото учение, която изповядва правата вяра и следи за чистотата на канона и догмата. Но наред  с културните различия между  Изтока и Запада, с двуезичието при богослуженията, но и с  признатата сила на гръцките първоизточници на светото писание, главното противоречие с годините е в избора на   начина  на управление на градовете и държавите: във Византия и Източна Европа основният принцип е цезаропапизма“,  т.е. върховенство на светската власт, докато в кралствата на Западна Европа е действал принципът на папацезаризма“, който акцентира на  върховенството  на духовната власт (папата) над светската власт, принцип, просъществувал до появата на Реформацията и Абсолютизма, на протестантството и калвинизма. След булата на папа  Лъв ХI за отлъчване на Михаил Керуларий, след безсмисления погром над Константинопол от западните кръстоносци през 1204 година, предшестван от избиването на десетки хиляди генуезци и венецианци в Константинопол от ромеите в края на ХI век, и въпреки опитите за обединение между двете  църкви и униатството – пропастта между католици и православни  с годините  е  продължавала да расте, като  става все по-дълбока и  по-яростна... 

След едночасовата си аудиенция при папа Франциск Първи, на пресконференцията в град Триест, на 12 юни 2015 г., президентът Путин, без да му е задаван конкретен въпрос и все още под впечатлението от разговора си с понтифика,  заявява: „Вече с Европейския съюз трябва да обсъждаме не само икономиката!“   

През февруари 2016 г., в Хавана, се срещнаха Римският папа и  Московският патриарх. Приветствайки патриарха, първите думи на папата са били: „Ние сме като братя!“, а отговорът на патриарха е: Сега всичко ще бъде по-лесно! Така двамата виждат себе си като епископи, които се грижат за своите епархии, без излишни титли, ритуали, двусмислия и скрити ходове, защото „всички сме братя в християнската си вяра“. Защото трябва да се сложи край на преследването на християните и войните в Сирия и Ирак. Да се постигне междурелигиозен диалог. Да се противодейства на заплахите за свободата на религиите.. Да бъдем солидарни с бедните и мигрантите. Да спрем разрухата на семейните  устои, да преодолеем пренебрежителното отношение към живота като свещено благо. Да няма повече прозелитизъм* и униатство. И най-важното, да приемем разбирането, че братята не са конкуренти, и  това да е водещият принцип в действията на католици и православни в бъдеще.      

В навечерието на Вселенския Всеправославен събор, който ще се състои в края на  юни на остров Крит, на 28 май т.г., Владимир Путин посети Светата гора Атон, където му бе оказано изключително топло посрещане. Членовете на Свещения  Кинотис, обединяващ игумените на всичките двадесет манастира с монаси и послушници от целия православен свят, единодушно решиха  президентът на РФ да изслуша славословието, настанен  в епископския трон – мястото на византийските василевси и императори – а гръцкият президент да не присъства на церемонията, а само да приветства своя руски колега на стъпалата пред зданието на Светата община в Карея. В свето обръщение към братята президентът Путин заяви: „В течение на векове нашата обща вяра и взаимна симпатия обединява народите на страните  ни  и им помага да преодоляват трудностите и да побеждават. Това намери израз и по време на освободителното движение на Балканите, и на  други етапи от световната история. Тези дълбоки чувства в огромна степен са наследени от сегашните поколения наши граждани“.               

Путин избра най-святата хилядолетна обител, за да призове към обединение на  братските православни  народи, към единодействие с християните от целия свят и за превръщането на Света гора Атон в световен център и свещено място за преклонение и поломничество! 

На този емоционален фон руският президент определи съвременна Гърция като форпост на руските интереси на Балканите. След силния опит в периода 2002 – 2009 г. за мащабно взаимодействие  с България, след разгърнатото всестранно сътрудничество през последните няколко години със Сърбия, след главоломния срив на  руско-турските отношения и открито недружественият акт на Румъния с участието ѝ в американската ПРО,  руската държава се отваря към Гърция за многостранно и широко сътрудничество във всички области. Най-същественото е, че РФ и нейният президент приемат Гърция да бъде предмостието ѝ към Европа  и  за нормализиране отношенията ѝ с НАТО, съгласявайки се с думите на Алексис Ципрас, който заяви: „Ние се стремим да функционираме в рамките на Евросъюза и НАТО като позитивен мост на дружба и сътрудничество между Европа и Русия. Гърция е страна, принадлежаща към Европа и НАТО, но която, изхождайки от традиционните ѝ исторически отношения  с Русия е изключително полезна, както на Евросъюза , но така също и на самата Русия. Нито една друга страна от ЕС не е в състояние да бъде толкова полезна!  Впечатляващ е коментарът на президента Путин: „Ние сме готови да разглеждаме всеки проект, независимо от контекста на политическите отношения, с която и да било страна от  Европа или  с нашите съседи. Ние сме готови да реализираме всеки проект. Но са ни нужни предварителни гаранции, а не просто празни приказки, че тези проекти са от голям взаимен интерес. На такава въдица повече няма да се хванем и пари няма да харчим“... „Ние прекрасно разбираме в какъв свят живеем, а  и Гърция се намира в сложно положение. Министър-председателят е принуден да приема много тежки решения, но според мен, необходими. И ние не очакваме от Гърция да извърши подвига на Херакъл и едва ли Гърция ще съумее да изчисти „авгиевите обори“ на европейската бюрокрация. Но, отчитайки, че Гърция е родината на изключителни мислители, на философски школи, и имайки предвид вековните корени на нашите много добри отношения, то разбира се, че всичко това е добра база на руско-гръцките отношения и предполагаме, че Гърция ще може да даде своя принос и да повлияе при приемането на решения в Евросъюза и със съседите особено, ако инициира и създава условия за реализацията на крупни регионални проекти. Естествено, че такава съвместна работа винаги създава условия за решаването и на други въпроси, в това число твърде сложни и от други области, включително политическата и в  сферата на сигурността“. 

N.B. На 15 октомври 1204 г. в Търново пристига римска делегация, водена от кардинал Лъв. На 7 ноемшри папският пратеник обявява архиепископ Василий за примас на българската църква, а на следващия ден – 8 ноември 1204 г., в тържествена церемония кардиналът коронясва Калоян за крал (рекс) и му връчва скиптър и знаме. Сключена е църковна Уния. Калоян признава върховенството на Рим, а Папата признава всички земи на Калоян и владетелската титла като наследство от дедите му  Симеон, Петър и Самуил. През пролетта на 1235 година пред многолюден православен събор, в Галиполи, никейският патриарх  Герман тържествено провъзгласил търновския архиепископ Йоаким за български патриарх. 

Снимка: Газета.ру


* Гамбит е вид дебют в шахмата. При него една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура – обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата, оттам гамбитът се нарича приет или отказан.
* Прозелитизъм (от гръцки – „обърнал се, намерил своето място”) – стремеж за  обръщане  в друга вяра, а така също дейност, насочена за достигане на тази цел.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук