brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Збигнев Бжежински–архитект–зидар на нова световна стратегия
Калейдоскоп
Aвтор: Георги Вацов   20 Юли 2016 

Какво е новото в архитектурата на глобалния свят в предлаганата от Бжежински стратегия  на основата  на сложилите се днес политически  реалии?


В средата на април т. г. американското списание  The American Interest“ (www.the-american-interest.com), публикува статия на известния американски политолог и анализатор Збигнев Бжежински, озаглавена По пътя на глобалното преустройство“[1]. Авторът е  работил за няколко американски президенти, като в периода 1977-1981 година е съветник по националната сигурност на президента Джими Картър и е известен с това, че след навлизането на съветските войски в Афганистан, е съобщил на  президента Картър: „вече имаме шанса да осигурим на руснаците техен Виетнам“.  

През 1997 година Бжежински публикува геополитическото си изследване  „Голямата шахматна дъска“, в което между другото четем: Тази огромна и имаща причудливи очертания евразийска шахматна дъска, простираща се от Лисабон до Владивосток, е сцена на глобална игра“ и  „доминацията в целия Евразийски континет още днес е предпоставка за глобална господстваща позиция“. И още: От гледна точка на Америка, Русия е твърде слаба за да бъде неин партньор, но продължава да е прекалено силна, за да стане просто неин пациент...С една Русия, представляваща свободна конфедерация, която включва нейната европейска част, Сибирска и Далекоизточна републики, би било лесно да градим отношенията си...

Реализацията на  „шахматната“ стратегия е била разчетена за 30 години, т.е. до 2027 г. Но „пророчеството“ за нова Далекоизточна република бе окончателно опровергано още на 20-та си година!  На 6 май 2016 г.  министър-председателят на Япония  Шиндзо Абе посети резиденцията на Президента Путин в Сочи и констатира, че за съжаление, Япония не е единствената страна, която не е напълно самостоятелна в своите външнополитически действия. Въпреки това, по време на преговорите стана ясно, че Япония е възприела нов курс по отношение на РФ  в резултат, на който бе приет План за урегулиране въпросите по  руско-японския мирен договор  и за  икономическото сътрудничество. Както съобщава вестник „Nikkei“, японската страна предлага като начало да построи в Далечния изток заводи за преработка на втечнен газ, съвременни пристанища, летища и  обекти на социалната инфраструктура. 

В навечерието на президентските избори в САЩ  световното обществено мнение проявява все по-голяма чувствителност  към външнополитическите идеи и виждания на претендентите за високия пост. За кандидата на Демократическата партия, визията на стратега Бжежински за състоянието и  развитието на международните отношения днес и в  средносрочна перспектива, е определяща. Това предположение е сериозен аргумент, за  да се запознаем по-дълбоко с казанато от политическото гуру на демократите  в цитираната по-горе статия.

В началото на изследването Збигнев Бжежински  анализира   реалните възможности на основните играчи и  политически тенденции  в развитието на  света днес: Съединените щати вече не са висша сила в световен мащаб, но и нито една от другите основни държави не притежава таково качество; Русия  не е лишена окончателно от възможността, в крайна сметка да се превърне (ако действа разумно) във водеща европейска национална държава; Китай непрекъснато се развива (макар и с по-бавни темпове, отколкото преди) и върви към изравняване и превърщането си  във вероятен противник на САЩ, но засега се старае да не предизвиква директно Съединените щати; Европа вече не е глобална сила и едва ли някога ще стане. Но тя може да играе конструктивна роля, вземайки в свои ръце инициативата за противопоставяне на международния тероризъм; Политическото пробуждане, което виждаме в постколониалните мюсюлмански страни е отчасти закъсняла реакция на понякога жестокото им подтискане, в по-голяма степен, от страна на  европейските държави“.

Какво е новото в архитектурата на глобалния свят в предлаганата от Бжежински стратегия  на основата  на сложилите се днес политически  реалии?

На първо място – Америка може ефективно да противодейства на съществуващото в Близкия изток насилие, ако създаде коалиция, в която освен всички останали, да участват Русия и Китай. Но за да се създаде такава коалиция е необходимо да бъде убедена Русия да се откаже от действия на основата на  едностранното използване на сила против своите съседи – Украйна, Грузия и балтийските страни. А Китай трябва да бъде разубеден в това, че неговата егоистична пасивност в условията на развиваща се регионална криза в Средния изток е  изгодна за неговите амбииции за зесилено влияние  на международната арена.

На второ място – Русия за пръв път в своята история се превръща наистина в национална държава, което е изключително важно, но в същото време не се възприема сериозно.

На трето място – резкия икономически подем на Китай изисква от страната продължително търпение и разбирането, че стремежът  да се постигнат бързи политически резултати може да доведе до възникване на социални проблеми. Най-добрата политическа перспектива за Китай е в близко бъдеще да стане главен партньор на САЩ по въпроса за овладяване на глобалниата криза, която вече  се разпространява извън пределите на Близкия изток.

На четвърто място – възстановяването на относителната стабилност в Близкия изток  е възможно.... на основата на взаимодействието между САЩ, Русия и Китай, което пък от своя страна дава възможност разумно да се използват силите на по-традиционно сформиралите регионални  държави (а именно – Иран,  Турция, Израел и Египет)... Тези страни в същото време трябва да получават избирателно помощ от Европа.

На пето място особено внимание следва да се отдели на поредното  политическо активизиране на масите в Близкия изток, като това  е само началото на по-мащабно явление, което ще възникне в бъдеще и в Африка, и  в Азия, и даже сред деколонизираните народи от Западнато полукълбо.

Ново изтегляне на войските на САЩ от мюсюлманския свят, за каквото настояват нашите американски изолационисти, може да провокира нови войни.... В този случай Русия и Китай биха могли по различен, но абсолютно непредсказуем начин да извлекат геополитическа изгода от тази ситуация. И накрая, но не по важност, днешните държави-членки на разделена и изплашена Европа биха започнали да търсят покровители сред могъщата тройка и да се състезават помежду си за сключване на сепаративни споразумения с някои от тях. САЩ трябва да се стремят към резултати, които  да помагат за постепенното осъзнаване (очевидно след Путин) от Русия, че тя  може да стане влиятелна световна държава, изключително и само  в състава на Европа.

Без да изпадаме в теоретични подробности, трябва да отбележим, че внезапната поява в някоя страна на средства, позволяващи като цяло да бъде надмината Америка във военно отношение, би означавало край на американското глобално превъзходство.

Алтернативата на конструктивната дългосрочна стратегия и особено едностранният  стремеж към асиметрични цели, продиктуван от военни и идеологически съображения няма да доведе до нищо добро и ще се превърне в напразно и самоубийствено губене на време. За Америка това ще бъде дълговременен конфликт, безразличие и възможно деморализиращо завръщане към политиката на изолационизъм, характерна за периода  до ХХ век. За Русия това може да  означава сериозно поражение, повишаване вероятността за определено признаване доминиращата роля на Китай. За Китай това ще означава война не само със САЩ, но и (възможно отделно от тази опция) с Япония  или Индия – или и с двете.  

В резултат на това обстоятелство вероятно, светът ще потъне в хаос. И именно затова, Съединените щати следва да изработят политика съгласно, която поне една от двете потенциално опасни страни да стане техен партньор в осигуряването на регионална и глобална стабилност и по този начин да не позволи на най-непредсказуемия, но потенциално най-вероятен противник да я надмине. Към настоящия момент такъв потенциален противник е Русия, но в перспектива такъв може да стане и  Китай.

Тъй  като  е  напълно вероятно, следващите двадесет години  да са последната фаза от съществуването на традиционните и понятни политически съюзи в рамките, на които ние свикнахме да се  чувстваме уверено, то политиката за реагиране следва да бъде изработена още сега... Да се постигне разумно, компетентно и ефективно решение на всички  проблеми може единствено чрез намаляване на напрежението и постигане на международни договорености. Тези договорености трябва да се основават на дългосрочна стратегия, признаваща незабавната необходимост от създаване на нова геополитическа архитектура“.

N.B.  В средата на септември 2000 година, малка бургаска печатница отпечатала книжлето Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия“(последната империя, планирана за разпад е била  Китай, ама той не е знаел за  това – б.а.) – с автор Соломон Паси, Л. Иванов и М. Михайлов, които следвайки духа и буквата на „Голяма шахматната дъска“  на Бжежински, превъзбудени от   парламентарни избори през 2001 година, стигнали  до „пророчеството“, че Русия ще се разпадне на седем (?!) по-малки държави. И понеже в последно време тези политически мъже артикулират нови, вече силови идеи за трансформации, не ни остава нищо друго освен да припомним нещо от мъдрата и вечна книга: „Не вярвайте, защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните!“ (Матея 24:23-24).


[1] Пълният текст на статията на Збигнев Бжежински можете да прочетете тук: http://www.the-american-interest.com/2016/04/17/toward-a-global-realignment/

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук