brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Нови рискове и заплахи за сигурността на Югоизточна Европа
Анализ на доц. д-р Велин Аргатски
Aвтор: доц. д-р Велин Аргатски   14 Юли 2016 

Асиметричните рискове и заплахи са основен фактор, оказващ интензив­но негативно въздействие върху международната среда на сигурност. 


Повратна точка в съвременния свят се превръща 2014 г. Започва перио­дът на радикална промяна. Геополитическите аспекти са в Средиземномор­ския и Черноморския регион, свързани с проявите на групировката „Ислям­ска държава“, разпростряла своите действия върху обширни територии на Ирак и Сирия, и с превръщането на Украйна в „Дивия Запад“ на Европа. Бал­ка­ните се оказват между две зони на несигурност, което ги прави неделима част от деструктивните процеси в региона.  

Относителната стабилност на обществено–политическите процеси в страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ), е постигната в резултат на кохезион­ите им усилия за установяване на добросъседски отношения в изпълнение на изискванията за членство в европейските и евроатлантическите структури. Същевременно постигнатото ниво не е в състояние да суспендира действието на съществуващите рискове и заплахи във вътрешен и международен план. 

Във вътрешен аспект те произтичат от: липсата на демократични тра­диции; действието на патерналистични модели в държавното управление; нестабилните и в редица случаи безпринципни управляващи коалиции; ши­роко разпространените корупционни практики и организирана престъпност; посредствено икономическо развитие; неефективната социална политика; ви­соките нива на безработица и бедност; персистиращите етнически противоре­чия и формирането на етнически хомогенни и сравнително изолирани от централната власт райони.

Сред външните източници на заплаха водещи са опитите на чужди държави да прокарат или затвърдят влиянието си в региона, както и асимет­ричните рискове – трансграничната терористична активност и засилващият се транзитен миграционен натиск в посока Западна Европа.

Колебанията и непоследователността в поведението на правителствата в държавите от ЮИЕ (главно Западните Балкани) се обуславят от: водените ко­терийни борби; опитите на участващите в управленски коалиции формации да извлекат дивиденти чрез дискредитиране на своите политически партньо­ри; изграждане на сътрудничество на основата на разнородни по конфесио­нална и етническа (малцинствена) деноминация и програмни цели политиче­ски субекти (коалицията на албанските Демократически съюз на Косово и Демократическа партия на Косово и Сръбска листа); лобистки интереси на партийни функционери (т.нар. енергийно лоби на Социалистическата партия на Сърбия) и др. Установеният политически контрол върху правораздавател­ните и правоналагащите органи в държавите възпрепятства справянето с ко­рупцията на всички управленски нива[1]. Обвързаността на държавни служите­ли с представители на организираната престъпност обяснява дефицита на по­литическа воля за прилагане на приетите под международен натиск стратегии за борба с незаконните практики.

Приоритизирането на лични и партийни интереси над националните, ос­тарялата инфраструктура, лобизмът в приватизацията, нелоялната конкурен­ция и редицата бюрократични обструкции възпрепятстват привличането на крупни външни инвеститори. Това се отразява негативно и на състоянието на частния сектор, който е недостатъчно развит и разпокъсан[2].

Компрометираната функционалност на икономиката и слабо ефективни­те мерки на правителствата, насочени към ограничаване на дефицитите в държавните бюджети и дълговете на страните чрез финансови и администра­тивни реформи, водят до нарастване на нивата на бедност (около 18% от косовските граждани преживяват с 0,9 евроцента на ден, а 27% с 1,4 евро) и безработица, която в някои от страните за определени възрастови и малцин­ствени сегменти достига до 80%. Нищетата и липсата на перспективи насър­чават общественото недоволство срещу неефективните социални и икономи­чески управленски политики и стимулират изтичането на интелектуален по­тенциал и нелегалната емиграция към страни от Западна Европа[3].

Етническото разделение и противопоставяне в държавите от региона ос­тава сериозен източник на заплаха. То оказва негативно влияние върху вътре­шнодържавната стабилност и изграждането на добросъседски отношения, от една страна, и подхранва националистическите сантименти и екстремистките прояви спрямо малцинствените общности, от друга. Босна и Херцеговина (БиХ) е поделена между амбивалентните интереси на трите държавнотворни народи – бошняци, сърби и хървати. Подобно обстоятелство създава предпо­ставки за компрометиране на държавния интегритет, а стремежът на Репуб­лика Сръбска да се присъедини към Сърбия създава напрежение в отноше­нията между Сараево и Белград. В Македония укрепването на междуетниче­ското доверие се затруднява главно от политиката на „македонските“ партии за утвърждаване на т.нар. македонска национална идентичност и усилията на формациите на албанското малцинство за получаване на повече права и по-голяма представителност в държавната власт. Кумулативното им влияние во­ди до формирането на етнически хомогенни райони с албанско население в Западна Македония и създава предпоставки за обществена изолация на етноса. Идентично е положението в Северно Косово. Част от общините с преобладаващо сръбско население остават изолирани от централната власт в Прищина, въпреки усилията на международната общност да съдейства за тяхното интегриране в косовските институции. Сериозните мерки на Белград за контрол над малцинствените общности препятстват превенцията на подоб­ни процеси в Санджак (населен предимно с бошняци) и в общините Преше­во, Буяновац и Медведжа (с албанци). Подобна сегрегационна политика на Сърбия обаче продължава да е обект на критики от ЕС.

Сериозен проблем пред стабилността на региона в последните две годи­ни представляват опитите на чужди държави и неправителствени организа­ции да прокарат или затвърдят влиянието си в своите зони на интереси. Въп­реки че не са приоритетни за външната й политика, Русия използва страните от ЮИЕ като инструмент за противодействие на разширяването на евроат­лантическите структури и за прокламиране на руската гледна точка, на фона на засилващата се конфронтация между Москва и международната общност (показателен е отказът на Сърбия и БиХ да се присъединят към международ­ните санкции срещу Русия във връзка със ситуацията в Украйна). За ефектив­но реализиране на усилията на Кремъл допринасят енергийната зависимост на държавите от доставките на руски нефт и газ, както и предприетият широк спектър от инициативи (хуманитарни и финансови помощи, информационни кампании и др.) за оказване на влияние върху обществените нагласи в стра­ните.

Въпреки инициираните действия за диверсифициране на източниците, високата степен на зависимост от руски енергийни ресурси (нефт, природен газ и ядрено гориво) ще продължи да оказва потенциално дестабилизиращо въздействие върху енергийната сигурност на региона.[1] По отношение на природния газ тази тенденция ще се запази в средносрочен план до планира­ното (2020 г.) влизане в експлоатация на Южния газов коридор и изграждане­то на необходимите междусистемни връзки.[2]

Ниската степен на свързаност между газопреносните мрежи на отделни­те страни пречи за бързото преодоляване на кризисни ситуации. Ускореното изграждане на междусистемните енергийни връзки и развитието на регио­нални инфраструктурни проекти в контекста на Европейската стратегия за енергийна сигурност ще окажат траен положителен ефект върху средата за сигурност в ЮИЕ.[3]

Сериозен риск за пълноценното политическо, културно и икономическо интегриране на Балканите в европейското геополитическо пространство се генерира от хегемонистичните амбиции на Турция, вдъхновени от доктрината на неоосманизма, научно развърната в авторския труд на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“.[4] Тя не само осмисля диплома­тиче­ската активност на Анкара, но и трасира нейната външнополитическа страте­гия на балканското направление. Целта е ренесанс на доминиращото влияние на Турция във всички територии, принадлежали на Османската империя. Ин­тересна и неподлежаща на коментар е метафората, че линията „БиХ – Санджак – Косово – Албания – Македония – Кърджали (България)  – Западна Тракия – Източна Тракия“ е „животворна вена“ на балканската геополитика и геокултура на Турция. Без съмнение, Анкара ще продължи да играе съществена роля за стабилността в Югоизточна Европа чрез поддържане на арсенал от инструменти за корекция на политическите процеси в страните от региона в неин интерес. Този подход ще генерира системни предизвикател­ства пред евроатлантическата интеграция на Балканите, които ще продължат да се лутат и често да губят посоката на своята геополитическа ориентация. Все по-отчетливо ще се наблюдава еманципиране на Анкара от съюзните интереси и егоистично преследване на националните си. Не може да се направи позитивна прогноза за преосмисляне от Турция на архаичните стереотипи, които следва в своята дипломация. Причините за това имат устойчив характер: неясната европейска перспектива пред Анкара; появата на системен и функционален риск за секуларния модел, генериран от нееднозначната ориентация и безалтернативността на политическия процес и протичащата идеологическа трансформация в държавно–политическия елит; ескалиращите и отчетливи амбиции на страната за преосмисляне на геопо­литическата си роля в Широкия Близък изток; наличието на икономически потенциал за обслужване на хегемонистично ориентирана външна политика.

Асиметричните рискове и заплахи са основен фактор, оказващ интензив­но негативно въздействие върху международната среда на сигурност. Сериоз­но безпокойство провокират тенденциите за нарастване на случаите на рели­гиозно мотивирано насилие и трансграничната терористична активност. В то­зи аспект значителен принос притежава глобализирането на влиянието на Ислямска държава (ИД) посредством популяризиране на военните успехи на организацията на териториите на Сирия и Ирак и пропагандиране на идеи за утвърждаване на конфесионалния управленски модел на халифата. Терори­стичната групировка генерира нарастваща подкрепа от джихадистки групи и движения не само в конфликтните зони, но и в страни с утвърдени демокра­тични ценности и модели на управление. Сред основния таргетиран контин­гент и идеологически реципиент са лицата от мюсюлманските общности в ЮИЕ, характеризиращи се с радикални религиозни възгледи. Значителна част от тях се присъединяват към бойните отряди на ИД, където преминават военна подготовка и трупат реален боен опит.

Сериозни рискове за сигурността на населението и предизвикателство пред гарантиране на териториалния интегритет на отделните страни предиз­виква увеличаващият се брой завръщащи се от конфликтните региони бойци и саморадикализирали се лица. Репатриралите се джихадисти създават инди­ректна опасност от пропаганда и разпространение на екстремистка идеоло­гия, привличане на адепти/епигони, набиране на финансови средства за суб­сидиране на терористични организации и техни действия на територията на Европа.

Основна рискова група в това отношение остава контингентът на джиха­дистите от Западните Балкани. Използваните конспиративни методи за прид­вижване и многократно пътуване до районите на конфликтите обуславят де­фицита на конкретика при определяне на числеността им (според усреднени данни около 150 бойци от БиХ, 220 от Косово, 140 от Албания, 40 от Македо­ния, 20 от Черна гора и 50 от Сърбия). Доброволците от региона воюват ос­новно в изградени на етнически принцип бойни формирования на ИД и Фронта „Ал Нусра“ с командири от съответния етнос. Обекти на вербовка са представители на съответната диаспора в Западна Европа: имигранти от 2-ро или 3-то поколение; ветерани от конфликтите в Западните Балкани; крими­нално проявени, за които напускането на страната е начин да избегнат право­съдието. Вербовъчна дейност се извършва и в компактните общности от по­следователи на уахабизма на територията на Западните Балкани.

Развитието на ситуацията в Сирия и Ирак е индикатор, че по всяка ве­роятност районът ще съхрани ролята си на притегателен център за радикални ислямисти от други части на света, включително от ЮИЕ. Процесите по набиране и прехвърляне на доброволци в кризисните зони ще продължат. С оглед компенсиране на бойните загуби в двете арабски страни ИД вероятно ще активизира пропагандната си дейност, фокусирана към фундаменталисти­те среди в Европа.

Ефективното пресичане на притока на чуждестранни бойци към редове­те на ИД зависи от: разширяване на международното сътрудничество; из­граждане на капацитет в страните на произход за противодействие на вербуването и радикализирането на младежи; ограничаване на възможности­те за транзитно преминаване през границите и за финансиране прехвърлянето на джихадисти. В изпълнение на Резолюция № 2178 (2014 г.) на Съвета за сигурност на ООН в отделните държави се имплементират мерки за предо­твратяване на радикализацията, засилване на граничния контрол, инкримини­ране на участието в бойни действия, както и подобряване на ефективността на наказателното правосъдие. Акцентът се поставя върху насърчаване на об­мена на разузнавателна информация между националните агенции за разуз­наване и сигурност и практическото взаимодействие между полицейските и съдебните органи.

Персистиращите конфликтни процеси в Северна Африка и Близкия Из­ток, ерозиралата държавност, икономическият и социален дисбаланс в раз­лични части на света, генериращи рискове за индивидуалната и колективна сигурност на местното население, обуславят засилване на миграционния на­тиск към страните от ЮИЕ[4]. В резултат проблемът с нелегалната имиграция постепенно се трансформира в перманентна и многопластова заплаха за на­ционалната сигурност на транзитните и приемащите страни.[5]

Перспективата операциите на силите за сигурност в Ирак, подкрепени от авиационната поддръжка на широка международна коалиция, да постигнат своя замисъл е в състояние да стимулира увеличаване на опитите за завръ­ща­не на чуждестранни бойци в страните им на произход. Интензифициране на миграционния поток през ЮИЕ създава предпоставки за проникване на чле­нове на екстремистки групировки, разпространение на радикални идеи и формиране на спящи терористични клетки на територията на транзитните и държавите реципиенти.

Безпокойство предизвиква високият процент на нелегални имигранти, представящи се за бежанци без документи за самоличност или лица предна­мерено представящи се за сирийски граждани с цел ускорено получаване на хуманитарен статут (основно афганистанци, пакистанци, алжирци и иракча­ни). Същевременно се наблюдава активизиране на каналите за прехвърляне на нелегални емигранти към Европа и стремеж за изграждане на нови.

Установяването на бежанци на териториите на европейските страни за продължителен период от време оказва сериозен натиск върху здравните, финансовите и социалните им системи, променя демографските им структури и създава предпоставка за възникване и последваща ескалация на етническа и религиозна нетърпимост, и засилване на крайния национализъм. Увеличава­щият се дял на имигранти сред местното население компрометира механиз­мите на регламентиране на пазара на труда и създава условия за формиране на черен пазар на работна ръка. Отделянето на значителни финансови сред­ства за посрещането и настаняването им нерядко стимулира възникването на социално недоволство и негативни настроения сред гражданите.

Компрометираната интеграция на имигрантите и концентрацията им в по-големите градски центрове води до появата на имигрантски сборища и гета. Районите на тяхното съсредоточаване се характеризират с висока кри­минална активност, етническите сблъсъци и бунтове не са изолирано явле­ние. Конфесионалните различия на мнозинството от имигрантите (мюсюлма­ни) представляват поредна пречка пред интеграцията им в държавите с прео­бладаващо християнско население.

Справянето с миграционния натиск налага държавите да прилагат общ интегриран модел. Възможният регионален отговор при тези обстоятелства изисква засилване на сътрудничеството и заделяне на допълнителен финан­сов и административен ресурс за урегулиране на очертаващия се нов мощен поток от нелегални мигранти, притежаващ потенциала да генерира негативни социално–икономически, демографски и политически последици.

Обстановката по сигурността и динамиката на обществено–политически­те процеси в ЮИЕ ще запазят относително стабилните си характеристики. Същевременно маргиналните икономически показатели, задълбочаващите се социални проблеми, пропагандата и разпространението на фундаменталистки идеи ще съхранят ролята си на фактори, способни да създадат реални рискове пред сигурността на населението и териториалния интегритет на отделните държави. За недопускане развитието на апокалиптични близкоизточни сцена­рии е необходимо ресорните власти да приоритизират активността пред реак­тивността.


1. Обретенчева. Анна, Енергийният аспект на съвременните геополи­ти­че­ски конфликти. Примерът с Украйна и отражението му върху енергийната сигурност на България . diplomacy.bg/archives/1411?lang=BG

2. Димитров, Пламен. „Южен поток“ и/или южният коридор на ЕС: Бал­каните като терен на геоенергиен сблъсък. В: Балканите през второто де­­се­­тилетие на ХХI век. С.2015,; Челикпала, Митат. Турция и енергийната геополитика в Черноморския регион. В: Геополитика, бр. 3, 2013.

3. Енергийна сигурност: Комисията предлага цялостна стратегия за увеличаване на сигурността на доставките. Брюксел, 28 май 2014 г.  https:///ec.europa.eu/energy/en/topics/imports-and-secure-supplies

4. Хинкова, Соня. Стратегически подходи на ЕС в Югоизточна Европа. В: Балканите през второто десетилетие на ХХI век. С. 2015.

5.Ташев, Спас, Влиянието на миграционния натиск върху сигурността в Европа и България. Balkan analytica, XII, 2015.

[1] Корупцията в политическите среди и органите за сигурност възпрепятства борбата срещу „сивата“ икономика, чийто дял в страните от региона е значителен (в Косово приблизително 80% от сектора на услугите, сформиращ 2/3 от БВП на страната, се намира в нея; в Сърбия делът й е приблизително 35%) и насърчава процъфтяването на нелегалния трафик на стоки, което редуцира приходите в бюджета.

[2] В Косово над 90% от предприятията, осигуряващи приблизително 60% от икономическия оборот на страната, са малки фирми с около 50 души персонал. През м.г. около 20% от тях прекратяват дейността си, а 39 чуждестранни компании се изтеглят.

[3] По неофициални данни в края на 2014 г. и началото на 2015 между 100 000 и 250 000 албанци в Косово напуснат страната (от тях над 6000 са ученици от основните училища).

[4] Основните миграционни маршрути от Северна Африка към Европа преминават през Средиземно море. Либия се запазва като основен източник и изходен пункт на нелегалната емиграция в района на Средиземноморието. През 2014 г. границите на ЕС преминават нелегално над 274 000 души (при около 100 000 души през 2013 г.). За първите два месеца на 2015 г. е регистриран ръст от 250% на нелегалните мигрантите в сравнение със същия период на м.г. Основен миграционен път е морският, използван от над 170 000 нелегални емигранти годишно (главно към Италия, Испания и Малта). Обикновено около 50 000 от мигрантите се ориентират към гръцките острови.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук