brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

За някои неща от скритата история на Европейския съюз
Анализ на проф. Нако Стефанов
Aвтор: проф. Нако Стефанов   12 Юли 2016 

Днес в условията на все по-засилващата се „турбулентност“ в глобалните  взаимодействия ставаме свидетели как пред Европейския съюз (ЕС) като международна организация без аналог (sui generis) нарастват проблемите и рисковете.


Тези проблеми и рискове, както и носените от тях заплахи поставят редица предизвикателства пред ЕС предвид бъдещите перспективи на същия. Последните могат да бъдат ранжирани от най-оптимистичните – успешно преодоляване на проблемите и превръщане на ЕС в  реален геополитически и геоикономически фактор, предлагащ перспективна парадигма не само за себе си, но и за света – до максимално песимистичните – разкъсване на формацията и нейния частичен или пълен разпад.

Всичките тези перспективи не могат да бъдат разбрани извън многоаспектно разглеждане, обхващащо цивилизационни, формационни, социално-икономически, политически, геополитически, геоикономически, демографски и прочее променливи. Сред тях несъмнено присъства и това, което наричаме „исторически фактор“. 

Целите на материала са именно такива – да се разкрие «историческият фон» на остри моменти в тези взаимоотношения и тяхното влияние върху днешните реалности. Става дума за «негативно минало», т.е. такива исторически събития в предходни години, които въздействат на днешното време, а и ще влияят на бъдещите перспективи в отрицателен план. Базовите задачи за постигане на поставените цели са структурирани в основните раздели на доклада:

  1. Кратък общ преглед на ЕС като вътрешнопротиворечиво, нееднозначно и многомерно явление;
  2. Някои неща от скритата предистория на създаването на ЕС;
  3. ЕС като модел на „корпоративната империя“.

Методологическите подходи в основата на дадения материал са:

  • Системният подход – разглежда изследвания обект като система, т.е. съвкупност от взаимносвързани компоненти, действащи като цяло. При което тази съвкупност формира вътрешна среда, спрямо която цялата останала реалност извън тази среда се явява външна такава;
  •  Исторически подход – обектът на изследване не може да бъде разкрит като съдържание и логика, ако не се разбере неговото развитие в миналото;
  • Логическият подход – разкрива «логиката», т.е. схемата на вътрешни зависимости, взаимоотношения и взаимодействия, определяща динамика на функциониране и развитие на изследвания обект.

1. Кратък общ преглед на ЕС като външно и вътрешнопротиворечиво, нееднозначно и многомерно явление

Европейският съюз като политико-икономическа реалност, в която влиза днес България, представлява многомерен, нееднозначен и вътрешнопротиворечив феномен, притежаващ разнообразни аспекти на проява и функциониране, а именно:

  • Във формално-юридически план ЕС е самостоятелно юридическо лице, формулирано като политически и икономически съюз между 28 държави. Притежава правомощия да действа независимо от съставящите го държавни формации в рамките на предоставените му от последните компетенции. Статутът му е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които са в сила от 1 декември 2009 г.;
  •  От цивилизационна гледна точка ЕС е йерархично и неравноправно обединение, съставено от представители на няколко европейски цивилизации – германската, англосаксонската, латинската и славянската. Представителите на славянската цивилизация станаха членове на ЕС след разпада на „Червения проект“ на европейския социализъм. В този смисъл те от самото начало са присъединени в качеството на „завоювана територия“, доколкото ядрото на ЕС представляват страни, които са съществена част на „Западния проект“ – ключов противник на «Червения проект» в рамките на т.нар. «Студена война»;
  •  В парадигмален план ЕС в своето ядро представлява синтез на икономически  неолиберализъм и политически неоконсерватизъм. По своята същност неолиберализмът следва да бъде наречен модел на „свръхкапитализма“, където от формулата на печалбата на класическия капитализъм „пари-стока-пари прим“ се премина към друга формула, която стана концентриран израз на загниването на съвременните форми на капитализмa – „пари-ценни книжа“  –  пари прим“. Именно това «свръхкапиталистическо, свръхпазарно» ядро стана мощната «вътрешна движеща сила» на ЕС, стараеща се да осъществи  консолидацията на най-едрия глобализиращ се западно-европейски капитал като базова платформа на създаването, функционирането и бъдещата перспектива на този съюз. Целите на тази консолидация се проявяват от една страна на геополитическо, геоикономическо равнище, а от друга на вътрешно-политическо и вътрешно-икономическо, т.е. социално-класово равнище;
  •  Видяно през призмата на социално-класовия подход като една основна цел, която си поставя гореспоменатия капитал в рамките на консолидацията, е да установи дългосрочното доминиране на същия този капитал в в политически, социално-икономически, културен и идейно-идеологически и прочее план. Друга цел е несъмнено преструктуризацията и интеграцията в качеството на полупериферия и периферия на бившите социалистически страни от Източна Европа от страна на ядрото, т.е. от западноевропейските страни. По този начин страните на бившия европейски социализъм да бъдат използвани както като пазари, но и като източник на евтина работна сила, използвана на място или „изсмуквана“ в центъра. В условията на общоевропейска демографска криза подобно изсмукване на „човешки ресурси“ от западната част на континента има като резултат създаване на демографска катастрофа най-малко за част от източноевропейските страни – България, прибалтийските страни и други;
  • От геополитическа и геоикономическа позиция ЕС е опит за формиране на още един полюс в рамките на „Западния проект“. Зад този опит на пръв поглед стоят преди всичко традиционните елити на германската и латинската цивилизации –  ФРГ и Франция. Целта им е да заемат възможно най-изгодни позиции в международната система на разделение на труда. В епохата на капиталистическа глобализация, започнала през 90-те години на ХХ в. във формата на американски глобализъм, тези елити, представляващи най-едрия западноевропейския капитал, се оказа в неизгодна позиция спрямо глобалния американски капитал. В първото десетилетие на ХХI век те се изправиха и пред нарастващата конкуренция на т.нар. страни БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай.
  • В тази връзка ще споменем за това, че именно в геополитически и геоикономически план в ЕС съществуват различни разнопосочни, нееднозначни и външно- и вътрешнопротиворечиви сили, тенденции и динамики. В този смисъл ЕС може да бъде оприличен на „руска матрьошка“, т.е. често пъти в една тенденция, може да се скрива друга, а в тази другата присъства трета такава. Така например според някои източници в дъното, в началото на „проекта Европейски съюз“ се посочват:
  •  САЩ, изпълняващи тази роля чрез предшественика на Централно Разузнавателно управление, а по-късно и чрез същото това ЦРУ и други официални, а и не само официални институции на американската държава;
  • Някои финансово-олигархични кръгове с глобално влияние, за които обикновено не се говори. Но тези кръгове не просто играят  решаваща роля в създаването на Европейския съюз, но и до днес определено влияят върху неговата политика по един или друг начин. 

2. Някои неща от скритата предистория на създаването на ЕС

Известно е, че даден феномен може да бъде напълно разбран само, ако проследим историята на предпоставките и причините за неговото възникване, както и самото му възникване. Тъй като по един или друг начин тези предпоставки, причини и начало задават определена логика на развитие, която в една или друга степен присъства и в по-нататъшната му динамика, от която феноменът не може да избяга, ако иска да остане самият себе си.

Като изхождаме от подобно виждане нека да разгледаме онези «скрити процеси», лежащи под повърхността на създаването на Европейския съюз, за които все повече и все по-често излизат доказателства. Знанието за тези «скрити процеси» хвърлят светлина върху някои «пружини» и фактори, не просто задействали, но съдейки, по днешното на пръв поглед «нелогично» поведение и стъпки в една или друга геостратегическа ситуация от страна на висши бюрократи от Брюксел и ръководни лица на ЕС, все още действащи в рамките на управление на Европейския съюз.

 Дали ЕС е американски проект?

Според британския «Телеграф („The Telegraph“)» Вашингтон е управлявал европейската интеграция в края на 40-те години на ХХ век и я финансира тайно при администрациите на Труман, Айзенхауер, Кенеди, Джонсън и Никсън... Бил Донован (Bill Donovan), легендарният ръководител на военновременното Управление на стратегическите служби – УСС (на английски: Office of Strategic Services, OSS – предшественик на ЦРУ-Б.М.-Н.С.), отговаря за организирането на проекта на ЕС».[1]

При това  един от създателите на ЕС Жан Моне (Jean Monnet) е посочен като очите и ушите на президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (F.D. Roosevelt) в Европа, наричан от някои „Агент на САЩ“.[2]

Според редица документи, на които през последните години бе дадена публичност от Държавния департамент на САЩ «Декларацията на Шуман»[3], задала тон на френско-германското помирение и в своето постъпателно развитие довела до Европейската общност (ЕО) – беше забъркана от държавния секретар на САЩ Дийн Ачисън (Dean Acheson) по време на среща във «Фоги Ботъм» (Foggy Bottom)[4]. Всичко започна във „Вашингтон“, казва по този повод ръководителят на щаба на Робърт Шуман.

Администрацията на Труман, за да накара французите да се съгласят на «Modus vivendi»[5] с Германия в началото на следвоенните години заплашва с отрязване от помощта идваща по линия на американския «План Маршал»[6] на непокорните френски лидери през септември 1950 година.[7]

Несъмнено следва да се вижда ясно, че в ЕС постепенно възникват различни тенденции, настроения и фактори, които по-никакъв начин не се харесват на силите във Вашингтон, инициирали и поддържали създаването на европейската интеграция именно в този формат, какъвто имаме днес, т.е. «Европа на регионите».

В никакъв случай не бива да се забравя, че от самото начало паралелно съществува и едно друго виждане за европейската интеграция, изразявано от такава видна фигура като генерал Шарл дьо Гол. Той говори за «Европа на нациите», както и за «Европа от Атлантика до Урал», т.е. такава, която да сътрудничи активно със СССР, респективно с Русия.

Но за да илюстрираме тези създавани и натрупвани във времето противоречиви взаимоотношения даже с «Европа на регионите» ще прибегнем към един значителен цитат от споменатия вече в «Телеграф» материал.

В него се признава: «Вярно е, че САЩ имат «задни мисли» за ЕС, след като идеологическите фанатици спечелили надмощие в края на 80-те години тръгват към преработване на съюза като съперник, като суперсила с амбиции да оспори и да надмине САЩ...

Джон Корнблум, завеждащ европейските работи в Държавния департамент на САЩ твърди, че ЕС „напусна НАТО психологически“, когато той се опита да създаде своя собствена военна командна структура, и то с обичайната си поза и некомпетентност. „И Великобритания, и Западът ще бъдат в много по-добра форма, ако Великобритания не е в ЕС,“  заявява той.

Това е интересно мнение, но то представлява малцинство в политическите кръгове на САЩ. Фрустрация се появява с Полша и първата вълна от източноевропейски държави, присъединили се към ЕС през 2004 г., с което е вкаран отряд от проатлантически правителства.

Знаем, че това (отношенията САЩ–ЕС – б.м. Н.С.) едва ли е любовна-афера. Високопоставен американски служител бе прихванат преди две години по телефона по време на кризата в Украйна да се нахвърля на  Брюксел с отшлифования израз «Майната му на ЕС».[8]

Всичко написано по-горе доказва, че официално разказваната история за създаването на ЕС скрива доста неща. Знанието за действителните процеси на неговото формиране показва наличието на една съвсем друга логика, която ни помага да разберем както много от днес ставащото, така и да имаме един по-верен поглед, когато гледаме към бъдещето. Но скритите неща не свършват дотук...

 Групата „Интер-Алфа“ и ЕС – още една «матрьошка»?

Както вече споменахме процесите свързани с възникването, функционирането и развитието на ЕС прилича на руска «матрьошка», където, отваряйки една кукла, виждаме вътре съвсем друга, която вкарва съвсем различна логика на целия комплекс. Като че ли една такава «матрьошка» е дейността на групата «Интер-Алфа».

„Интер-Алфа» официално възниква през 1971 г., но дейността ѝ започва в края на Втората световна война. Групата е създадена от 6 неголеми  европейски банки –  Кredietbank в Белгия, Nederlanidsche Middenstandsbank в Холандия, Credit Commercial de France във Франция, Banco Ambrosiano в Италия, Williams & Glyns Bank (подразделение на Royal Bank of Scotland) във Великобритания и BHF в Германия.

Днес след различни сливания, поглъщания, напускане на групата и влизане на нови банки в нея групата нараства до 11 банки. Те представят 15 европейски държави, а именно: AIB Group – Ирландия, Novo Banco – Португалия, Commerzbank – ФРГермания, ING Group – Холандия, Intesa Sanpaolo – Италия, KBC Bank – Белгия, Nordea – Дания, Финландия и Швеция, National Bank of Greece – Гърция, Royal Bank of Scotland Group –Великобритания (Williams & Glyn's Bank е член на групата,  но банката по-късно е завзета от Royal Bank of Scotland), Santander – Испания, Société Générale – Франция.[9]

Официалните цели на групата са:

  • Да предоставя платформа за редовен обмен на идеи на висше равнище;
  • Да създава условия специалистите да се срещат и обсъждат теми от особен интерес;
  • Да създава области на сътрудничество, особено в международната търговия;
  • Да обучава мениджмънта на банките чрез годишното банково училище на «Интер-Алфа» и годишната банкова Програма за управление на «Интер-Алфа» в INSEAD[10] във Фонтенбло (Fontainebleau) край Париж;
  • Създаване на рамка за отделните банки в рамките на групата, за да работят заедно.[11]

Ръководи цялата операция по създаването и функционирането на групата «Интер-Алфа» известният Джейкъб Ротшилд, представител на известната група Ротшилд от своята кантора N.M. Rothschild в Лондон. Но в крайна сметка каква е връзката между банковата група «Интер-Алфа» и проекта ЕС? Нещата се разкриват по следната линия. Билдербергерите[12] са онзи елитен политически отряд – част от глобалната олигархическа система, която стои зад групата „Интер-Алфа“.

Джордж Бол (George W. Ball), банкер от Лемън Брадърс (Leman Brothers), който е член на Управителния комитет на Билдербергите завявява следното: «Нужна е замяната на «архаичната политическа структура на националните  държави» от корпорациите, които  «по-ефективно използват ресурсите». Бол приветства интеграцията на Европа като необходимо условие за успеха на проекта световна компании. Като образец той дава примера на «налагащите се суверенитети на правителствата на Европа и дома на  Ротшилд». [13]

Концепцията за световна компания, пише по този повод цитираният вече Джон Хефъл (John Hoefle) «започва да се представя за естествена проява на човешкия прогрес, докато в действителност това е връщане към олигархията на британската Ост-Индийска  компания и нейните предшественици в съчетание със съвременните компютърни технологии и функциониране в рамките на пазара. В корпоративистката държава, властта на правителството се узурпира от частни финансови и корпоративи интереси, използващи правителството, за да контролира народа, като в същото това време безжалостно го ограбват. Частните интереси лъжливо се представят за породени от национализма, докато те са резултат от корумпиране на държавата от бизнес-империята».[14]

На практика става ясно, че в зараждането и функционирането на ЕС присъства тенденция, която, навярно, следва да наречем «корпоративистка тенденция», чиято цел е премахване на националната държава и формиране на световна компания или «бизнес-империя». На фона на логиката на тази тенденция става ясно изграждането на системата от споразумения от типа на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – ТПТИ (Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP) между ЕС и САЩ, а също така Споразумението за Търговията с Услуги – (Trade in Services Agreement  - TiSA).[15]

3. ЕС като модел на „корпоративната империя“

За фашистките корени на идеята за „корпоративизма“

Идеята за „корпоративната държава“ е концепция разработена от граф Джузепе Волпи ди Мисурата[16] за Бенито Мусолини. Зад самия граф навремето стоят тези кръгове, чийто наследници днес са зад идеята на ЕС като „корпоративна империя“. Действията на тези кръгове навремето дават повод да се разкрият интересни връзки и да се направят не по-малко интересни асоциации.

Редица факти дават светлина в тази насока. Така например след своето създаване «Интер-Алфа» контактува с кръговете около банката Хариман[17]. За тях е известно, че навремето те финансират Хитлер. Нацистката държава слага в основата на своята „расова политика“ изследванията в областта на евгениката, чието развитие е подпомагано от тези кръгове.[18]

Banco Ambrosiano, която е италиански основател на групата «Интер-Алфа», поддържа открити връзки с фашистки среди в Италия. Тя е била тясно свързана с италианската масонска ложа «Пропаганда – 2» П-2 (Propaganda Due, P2). Ложата П-2 е ръководена от бившия черноризец от фашистките отряди на Мусолини Личо Джели (Licio Gelli). Самата П-2 е наследник на ложата Пропаганда-1, т.е. на «Универсалните  фашисти» (П-1). По време на полицейското разследване на дейността на П-2 се изяснява, че ложата и Banco Ambrosiano се занимават с търговия на оръжие и наркотици, тероризъм, организация на фашистки групи от убийци и военизираните групи на НАТО – «Операция Гладио».

Президентът на една от банките, основателки на «Интер-Алфа» – белгийската Kredietbank Фернан Колен (Fernand Collin) заедно с Alexandre Galopin от «Société Générale de Belgique» и Max-Léo Gérard, получава мандат от нацистските окупатори да управлява  белгийската икономика по време на Втората световна война. Един от филиалите на  Kredietbank, Merck и Finck стават скандално известни за помощта, която оказват на нацистите.

Банката BHF, която е основател на групата «Интер-Алфа» от германска страна, води своето начало от «Frankfurter Bank» на фамилията Ротшилд. През 20-те години на ХХ век BHF е ръководена от д-р Ото Ейделс (Otto Jeidels). Той е добър приятел на главата на  Райхсбанката и нацистски министър на икономиката Ялмар Шахт. От друга страна е близък и на Монтегю Норман, който пък е глава Банката на Англия, известна с това, че финансира Хитлер. През 1939 год. д-р Ото Ейделс е изпратен в САЩ в синархистската[19] банка Лазар (Lazard). Тази банка играе важна роля в нацистките операции за прехвърляне на златни активи от Европа към Америка.

По време на Втората световна война Рикардо Еспирито Санто Силва от банката Espirito Silva, която става португалски член на групата «Интер-Алфа» през 1988 год. Горният банкер приютява в Лисабон Уиндзорския херцог, отрекъл се от английския трон през 1936 год. и известен със своите неприкрити симпатии към нацистка Германия и Хитлер.

И двете банки от Испания, които са членове на групата «Интер-Алфа» - Banco de Bilbao (по-късно Banco Bilbao Vizcaya, която е член на групата от 1986 до 1998 год.) и Banco Santander (която е член от 1998 год.), са били тясно свързани с фашистския диктатор Франсиско Франко, управлявал Испания от 1936 до 1975 год.[20]

Всички тези факти дават повод на цитирания дотук Джон Хефъл да зададе въпроса не се ли явява проектът ЕС «Фашистки проект 2.0»? Подобно твърдение, че ключови сили зад «Проекта ЕС» на практика възраждат проекта от 30-те години на ХХ век – фашизма, звучи много „крамолно“, да не кажем «скандално». Но ако погледнем още веднъж внимателно и реалистично дадените по-горе факти нещата не изглеждат толкова абсурдни. 

Действителността е значително по-сложна от нашите представи за нея. Трудно е да се каже, доколко споменатите негативни тенденции – «ЕС като американски проект» и «ЕС като фашистки проект 2.0» са т.нар. „main-stream“, т.е. „ключови тенденции“ или са само „флуктуации“, т.е. донякъде отклонения и странични течения в рамките на това, което наричаме „европейска интеграция“. Но бъдещето определено ще ни даде отговор на този въпрос.

Несъмнено в „проекта ЕС“ присъстват и други тенденции – демократически, патриотични и прочее. Определено между тях се води борба. Даже сега това, което наблюдаваме във връзка с т.нар. „Бежанска криза“ добре илюстрира тази борба.

Но особено днес за нас, както за българската общественост, така и за управляващите кръгове, които имат решаваща роля при вземане на решения, засягащи българската съдба, е необходимо едно. Следва да се знаят всички факти и тенденции, имащи отношение към ЕС, чийто член е България. Факти и тенденции, които определено влизат в противоречие с онзи „розов образ“, който като правило ни се представя. Но с „розови илюзии“ и самозаблуди не се живее, както и не се управлява държава. Нужно е ясно и отговорно за националната съдба и бъдещите дългосрочни перспективи на Родината ни мислене, действие и поведение.


[1] Вж. в http://www.telegraph.co.uk/business/2016/04/27/the-european-union-always-was-a-cia-project-as-brexiteers-discov/- последно влизане 01.05.2016.

[2] Пак там.

[3] «Декларацията на Шуман», огласена на 9 май 1950 година от Робер Шуман, който в този момент е външен министър на Франция, съдържа проект, чието осъществяване довежда до създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Същата служи за основа на европейската икономическа интеграция и за наднационално надграждане, довело до сформирането на днешния Европейски съюз. Датата на огласяване на горната декларация – 9 май, се приема днес като «Ден на Европейския съюз».

[4] Foggy Bottom (Мъгливото дъно) – район във Вашингтон, САЩ. Получава наименованието си в миналото, когато в района промишлени предприятия са създавали индустриален смог, натрупващ се като мъгла. Днес в този район е разположен по-голяма част от кампуса на университета «Джордж Вашингтон». Държавният департамент на САЩ си спечелва метонимията «Мъгливо дъно», когато се премества в този район през 1947 година.    

[5] „Modus vivendi“  – „начин на съществуване“ – фраза на латински език. В дипломацията се използва като израз за постигане на международно споразумение с временен или частичен характер, което обаче води към по-устойчив модел на съгласие. 

[6] «Планът Маршал» е познат официално като «Програма за възстановяване на Европа». Наименованието му на  английски език е «European Recovery Program» - ERP. Представлява план на САЩ за възстановяване на  страните в Европа, попаднали след Втората световна война под техен контрол. От тези държави е изключена Испания, но е включена Турция. Планът е наречен на името на Джордж Маршал, който по това време е Държавен секретар на САЩ.

[7] Пак в http://www.telegraph.co.uk/business/2016/04/27/the-european-union-always-was-a-cia-project-as-brexiteers-discov/

[8] Там.

[9] Вж. в  https://en.wikipedia.org/wiki/Inter-Alpha_Group_of_Banks, последно влизане 02.05.2016 г.

[10] INSEAD е френска бизнес-школа и изследователски институт, известна като «Бизнес-школа за света». Кампусите ѝ са разположени в Европа (Франция), в Азия (Сингапур) и в Близкия Изток  (Абу-Даби).

[11] Пак в  https://en.wikipedia.org/wiki/Inter-Alpha_Group_of_Banks, последно влизане 02.05.2016 г.

[12] Билдърбъргска група, също Билдърбъргски клуб или Билдърбъргска конференция (на английски: Bilderberg group) е група от влиятелни личности, които организират тайна неофициална ежегодна конференция в някои от най-известните хотели или курорти по света. Името „Билдърбъргска група“ идва от названието на хотел „Билдърбърг“ в малкия холандски град Остербек, където през май 1954 се провежда първото заседание на клуба. Въпреки стремежа да се запази всичко в секрет, понякога е невъзможно да остане в пълна тайна присъствието на едно място на бивши президенти, министър-председатели, крале, принцове и принцеси, канцлери, банкери и представители на крупни корпорации. Това предизвиква голям обществен интерес, а понякога и протести. Съществуват конспиративни теории, според които групата се опитва да създаде световно правителство и да подчини света на своята власт. Главната квартира на групата се намира в Ню Йорк. Вж. в https://bg.wikipedia.org/wiki/ Билдърбъргска_група, последно влизане 02.05.2016 г.

[13] John Hoefle. THE INTER-ALPHA GROUP Nation-Killers for Imperial Genocide в http://www.larouchepub.com/other/2010/3736inter-alpha_genocide.html, последно влизане 02.05.2016.

[14] Пак там.

[15] Споразумение за Търговията с Услуги - СТУ е тайно договаряно международно споразумение за дерегулация и либерализация на условията, при които възмездно се предлагат услуги. В преговорите участват 50 страни, в т.ч. България. Обхватът и целите на споразумението неизбежно ще засегнат и услугите предлагани в публичния сектор.На този етап съдържанието му е обявено за тайна с петгодишна давност.

[16] Граф Джузепе Волпи ди Мисурата (Giuseppe Volpi, Contе di Misurata) – Първи граф Мисурата, италиански бизнесмен и политик, член на Националната фашистска партия. Роден на 19 ноември 1877 год. във Венеция, починал на 16 ноември 1947 год. в Рим.  От 16.11.1922 годл е сенатор. Министър на финансите в периода 1925-1929 год. Член на Големия фашистски съвет. От 1934 год. е президент на Фашистската конфедерация на индустриалците. През 1943 год. е арестуван от германските окупационни власти, но е освободен през 1944 год. след което заминава в Швейцария. Връща се в Италия през 1947 год., където скоро умира.

[17] Браун Брадърс Хариман (Brown Brothers Harriman & Co. - BBH) е най-старата и голяма частна банка в САЩ. През 1931 год. в резултат на сливането на Brown Brothers & Co. (основана през 1818 год.) и Harriman Brothers & Co. се създава днешната BBH.

[18] Тук и по-нататък вж. пак John Hoefle. THE INTER-ALPHA GROUP Nation-Killers for Imperial Genocide в http://www.larouchepub.com/other/2010/3736inter-alpha_genocide.html, последно влизане 02.05.2016.

[19] Синархистите са известни още като „френските фашисти“ .

[20] Вж. пак John Hoefle. THE INTER-ALPHA GROUP Nation-Killers for Imperial Genocide в http://www.larouchepub.com/other/2010/3736inter-alpha_genocide.html, последно влизане 02.05.2016. 

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук