brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

За силата на единството и каузата за опазване на общността
Разговор със Светлана Караджова, председател на Дружеството на Банатските българи
  18 Ноември 2016 

„Търсейки различни начини да привличаме потомците на банатските българи в България към каузата за опазване на общността, се надяваме да изпълним дълга си към паметта на предците и към идните поколения“.


Светлана Караджова е родена на 18.09.1973 г. Произхожда от Бърдарски геран.  В родовата ѝ история се преплитат корени от Румънски и Сръбски Банат.  Завършва Великотърновския университет „Св.Св.Кирил и Методий, специалност „Българска филология.  Била е главен редактор на бюлетина за банатските българи „ФАЛМИС-Uvéć falim!, редактор в католическия вестник „АБАГАР. В периода  2011 - 2015 г. е кмет на село Бърдарски геран. От  9 години  е председател на Дружеството на банатските българи в България. 

Г-жо Караджова, произхождате от Бърдарски геран – най-голямото село на банатски българи в България. Разкажете ни за банатските българи.

Банатските българи са интересна клонка от голямото дърво на българската общност. Католици, принудени да живеят извън пределите на България след потушаването на Чипровското въстание през 1688 г., част от тях завърнали се след 1878 г., те пренасят през времето и пространството един различен светоглед, самобитен бит и специфична култура, носеща влиянието на Банат и на Австро-Унгария, която е била техен дом. В момента банатски българи живеят в три държави – Румъния, Сърбия и България, като активно общуват помежду си, сътрудничат си в мисията да опазят съкровището, завещано от предците.

Политиката на отделните държави и подялбата на Банат между Румъния и Сърбия след Първата световна война поставя редица проблеми пред запазването на общността на банатските българи. Пред какви трудности са изправени днес банатските българи?

На първо място е асимилацията, тъй като всички банатски българи живеят сред многообразието на други етноси на територията на трите държави. Смесените бракове, силното влияние на официалния език, образованието, средствата за масова информация, всичко това затруднява функционирането и запазването на диалекта, на който говорят и пишат банатските българи. Банатската българска книжовна норма е третият вариант на българския език, официално признат от езиковедите, на който се служи в църквата, преподава се вероучение, пишат се книги, издават се списания и т.н.

Като трудност вероятно би трябвало да се смята и отдалечеността на отделните компактно живеещи под общности в трите държави, но реално в днешно време това не е проблем. Интернет направи възможно съжителството ни, макар и виртуално, което осигурява комуникация, споделяне на идеи, постоянна връзка и съвместни проекти. Пътуванията, участията в празниците на отделните селища, участието в концерти и фестивали в България, всичко това поддържа връзката неразкъсваема и жива.

Какво трябва да направят българските политици за българите в Банат?

Българите в Румънски Банат нямат нужда от материална помощ, за да опазват идентичността си. Те живеят в една доста по-добра среда, тъй като Румъния отделя значителни средства за малцинствата си и полага невероятни грижи за всички „други“ на територията си, за опазването на традициите и културата им. Това, от което имат нужда, е внимание, съпричастност, приобщаване и реално присъствие най-вече в културния живот в България. Повече хора в България да знаят за тях, да познават историята и причините за преселението, да разпознават традициите, носиите, езика, културата, всички тези неща, които съграждат идентичността на банатските българи. И не на последно място да правят разлика между „банатски“ и „бесарабски“ българи, т.е. да има ограмотяване в обществото относно българските диаспори по света, техния самобитен живот, който не спира да е все така изконно български, макар да расте на чужда земя.

Живеем в свят на разделение. Днес са очевидни усещането за апатия, разпад на ценности, нетрайност, в която пребиваваме... По какъв начин можем да преодолеем разделението? Кое е онова нещо, което може да ни обедини?

Малката общност на банатските българи е оцеляла във времето, защото в миналото е била здраво свързана с Католическата църква. Свещениците, епископите, Църквата като цяло, са носили тежкото бреме на мисията да опазят хората, ценностите, езика, традициите, това, което ни прави хора и българи, през всички изпитания на преселенията отвъд Дунава. Можем смело да твърдим, че докато общността се е уповавала на вярата си в Бога и свързаността с Църквата, животът ѝ е бил вътрешно по-спокоен и стоящ на здрави основи. Разпадът на ценности в днешно време не може да не е засегнал и тази малка общност, която все пак живее в хаотичния вихър на XXI век, но ако успее да запази погледа си насочен към Кръста, към Църквата като мястото, на което сърцето да намира срещата си с Бога, а от там и с всичко онова, което са опазили нашите предци, тогава би могло да имаме надежда за бъдещето. А надеждата умира с последния лъчезарно усмихващ се човек, който вярва в каузата, в особената мисия на банатските българи като католици, осъществяващи един по-различен вариант на българското.

Да поговорим за Дружеството на Банатските българи. Можем ли да кажем, че то е насочено към съхранението на националното самосъзнание, духа, културата, традициите и обичаите?

Сегашното Дружество на банатските българи в България е създадено през 2007 г. като приемник на основаното през 1966 г. и спряло дейността си през 1996 г. В момента в Дружеството работят на доброволни начала изключително активни и ангажирани с каузата хора, които отдават силите, знанията и уменията си в полза на съхраняването на паметта и търсенето на начини за продължаване на пътя на общността ни в бъдеще. В сайта на Дружеството всеки може да се запознае с разнородната дейност, която ангажира членовете му, както и резултата от дългогодишните ни обединени усилия.

Една от наскоро появилите се активности на Дружеството е създаденият на 23 август 2016 г. в София танцов състав „Фалмис“, който е първият състав за банатски български танци, появил се извън компактно живеещите в селата банатски българи. За двумесечното си съществуване досега „Фалмис“ има вече две сериозни участия – на 25 септември 2016 г. в провеждания за трети път Празник на Религиите, организиран от Столична община и Националния съвет на религиозните общности в България, както и в Тържествения концерт за Деня на бесарабските българи, който се проведе в София на 27 октомври. Предстои участие на състава в тринадесетото издание на фестивала „Яко Ронков“ на 19 ноември 2016 г. в Стар Бешенов, Румъния.

Търсейки различни начини да привличаме потомците на банатските българи в България към каузата за опазване на общността, се надяваме да изпълним дълга си към паметта на предците и към идните поколения.

Снимки: Falmis.org

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България



Вход
E-mail:
Парола:
 

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук