brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Априлското въстание – брод към свободата
Доклад на Атанас Шопов на Четвъртия национален дискусионен форум Брод за България
  15 Май 2017 

Априлското въстание се превръща в брод към свободата на българите. След 20-и април 1876 г. Европа и светът говорят за нас. И на масата на европейската политика, център на източния въпрос е българският.


Създаването на собствена държавна институция е съкровена мечта на всички народи. Осъществяването на подобна цел зависи от много фактори – международна политическа конюнктура, геополитическо разположение, историческа традиция, степен на национална спойка, сила на притиводействащи фактори и други. Главна предпоставка, обаче, за създаването на национална държава е цивилизационната зрялост на самата нация. Това е условието, което има най-важното и определящо значение.

През годините на нашето национално Възраждане се създават обективни предпоставки, които разкриват богатите възможности за осъществяването на заветната цел. Реализирането на идеята за национална държава става единствено чрез способността на обществото за самоорганизация, от нея зависи в крайна цел цивилизационното равнище на това общество. Така в годините на Възраджането съзряват новите кълнове за възобновяването на българската държавност. Пълна проява и развитие на корените за държавен живот се откриват в Панагюрище и панагюрския край през април 1876 г. XIX век е век на нациите, а пред българите стои следващата крачка към самостоятелен държавен живот, т.е. организираната съпротива срещу османския поробител. Така че свободолюбивият дух на жителите от панагюрския край способства за приемането на идеите на революционното движение за извоюването на политическата свобода.

В процеса на подготовката и разгарянето на Априлското въстание в Панагюрище и района се създават наченки на истинска държавна власт. В резултат на критично преосмисляне на миналото и ценностите, душевността на българския народ, апостолите от април 1876 г. достигат до идеята за възстановяването и  възобновяването на българската държавност. Според Георги Бенковски, „държавната власт с всички свои атрибути е основата, върху която ще се гради вярата на народа в успеха“. В духа на тези разбирания е създаден подготвителен комитет и се изгражда въстаническа армияна принципа на единоначалието. Възстановена е тайната полиция от времето на Васил Левски, която се изгражда като орган на изпълнителната власт. За координиране степента на подготовка на населението и определяне на конкретните задачи на борбата е свикано общо Народно събрание в местността Оборище, на което присъстват опълномощени делегати. Това събрание се превръща в светиня на националния демократичен дух. Създава се военен съвет и привременно правителство – полагат се основите на най-важните държавни органи. Успоредно с това апостолите възобновяват символите и ритуалите на държавността. По нареждане на Бенковски са изработени държавен печат и главно въстаническо знаме. А след вдигането на въстанието, във връзка с освещаването на знамето, е организиран тържествен държавен церемониал.

Все със същата цел – да внушава на народа доверие в силата на българската власт, се въвеждат и присъщите за всяко организирано в държава общество – йерархия и обществени дистанции, както и униформи за армията. В системата на възраждащата се българска държава е включена и българската църква, която трябва да въздейства и сплотява хората в името на свободата. Поп Грую Бански, подчертава Захари Стоянов, „заемаше мястото, ако не на български екзарх, то поне на архиерей“. Ако със създаването на българската държава и с Църковно-народния събор от 1871 г., българите показват на всички в Османската империя и на силите в света, че са съзряли напълно за свой организационен държавен живот – доказателство, за което е признаването им като нация в пределите на империята, то на Оборище духовната институция се признава като представителство на този Народен парламент.

Толерантното отношение към другите откриваме в практическата реализация на идеята за свобода от април 1876 г. Избрана е специална комисия, която трябва да даде отговор на редица въпроси относно предстоящата борба. В нейната програма, написана под формата на въпроси и отговори, прозира дълбоката хуманност и голямата толерантност, към която трябва да се придържат въстаниците. От решенията е видно изключително толерантното отношение към другите етноси и население, изповядващо исляма и то в самото му навечерие, когато се определят основните насоки и планове за непосредствените действия за национална свобода. Със своите действия тези депутати превръщат Оборище в светиня на националния демократичен дух. Каква по-добра или по-мъдра държавническа политика?

Крайната цел на всяка европейска нация през XIX век е изграждането на собствена държава и модерна държавност. Априлската епопея от 1876 г.  е върховна изява на националната революция и е повратен момент в усилията на българина за освобождение и създаването на собствена държавност. Чрез нея българската борба от пасивен обект на голямата политика се превръща в активен субект, който се стреми към политическото решение на българския въпрос по време на Източната криза 1875-1878 г.

141 години от славната Априлска епопея – време, в което да си спомним за редица личности, способстващи за възкресението и тържеството на България. Да си спомним за личности, заставащи в защита на пострадалото население след жестокия погром на въстанието от страна на османския поробител.

Тези факти стават достояние на световната общественост, благодарение на създадените анкетни комисии, както и дейността на редица журналисти и общественици, които правят достояние на обществеността истината, която се случва в България. Потресаващи са фактите, които се визират в донесенията на дипломатите, както и тези изнасяни в печата. Широка известност сред българите получава Юджийн Скайлър, който тръгва на 23 юли 1876 г. из страната. Посланик Мейнард издейства височайща заповед под предлог, че се налага американският консул да намери подходящи търговци, за да уреди консулската си мрежа – нещо нормално при тогавашната дипломатическа практика. На него се разрешава да бъде придружен в мисията си от един секретар и един преводач. За секретар формално е определен Джанюариъс Макгахан, за преводач Петър Димитров, преподавател по турски език в Робърт колеж. От първите дни неговата мисия се следи с нескрит интерес от българите.

Подробности за мисията на Скайлър дава в спомените си панагюрецът Тодор Манев. Той описва как американският консул идва в Пловдив, където има много българи и разпитва за турските зверства. Когато тръгва за Панагюрище Манев пише на свещеник Петко Корулеев„Какви хора идват в града и какво искат да видят? Той заръча да им се даде подходяща квартира“.

В Панагюрище Скайлър и придружаващите го слушат на гробищата как майките оплакват децата си. По време на обиколката си той узнава и за тежката участ на Райна Попгеоргиева – Райна Княгиня. За първи път той чува за нея по време на посещението си в Панагюрище. Интересува се за съдбата ѝ. По-късно при посещението си в Пловдив разпитва за нея. Успява да се види лично с Райка, както я нарича той. За Райна Княгиня Скайлър пише в пълния си доклад. Той успява да наложи освобождаването ѝ, което е отбелязано и в руската преса. Вестник „Вечерняя газета“, бр. 223 от 23 август 1876 г. пише: „Сред българите освободени от филипополските затвори по настояване на секретаря на американското посолство Скайлър, се намираше и една млада девойка от Панагюрище, наричана българската царица“.

За Юджийн Скайлър пише и Райна Попгеоргиева Футекова в спомените си – в  затвора е посетена от 5-6 души, като един от тях – Петър Димитров се обръща към нея на български с обяснението, че не са турци и искат да облекчат положението си. По поръка на Скайлър са зададени няколко въпроса на Райка, на които тя отговаря каквото знае. Въпросите явно са във връзка с това, което Скайлър и Макгахан отбелязват след това, единият в доклада си, а другият в дописките си.

Ако усилията на Скайлър в защита на българския народ му спечелват неприязънта на османската власт и прекъсват неговата дипломатическа кариера в Цариград, те в същото време му спечелват високата оценка на европейската общественост. Делото на Скайлър се оценява високо в изследванията на Априлското въстание и събитията, свързани с него.

Между плеядата анкетьори, дипломати и журналисти, се откроява и името на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан. Роден на 12 юни 1844 г. в Ню Лексингтън, САЩ. Умира на 9 юни 1878 г. в Цариград. Покойният Макгахан е погребан в родния си град. През 1896 година редица журналисти създават фонд за изграждането на негов паметник в Ню Йорк. Независимо, че има проект, паметникът не е реализиран в Ню Йорк. На 4 юли 1911 г., на самия Национален празник на САЩ – Деня на независимостта, в Ню Лексингтън, се стичат хора от всички краища на Съединените щати, за да присъстват на откриването на паметника на Макгахан. Всички оратори подчертават ролята му за освобождаването на България, а съдията Донахю споделя: „Този човек пътува в България не като завоевател и герой, не като генерал начело на опостушителна армия, а като скромен журналист, обикновен военен кореспондент на ежедневния печат“. 

Въз основа на това кратко изложение могат да се направят и някои обобщения:

Безспорна е истината, че държавата възниква или се възобновява в резултат от създадената вече власт и представлява конкретна реализация на нейните представи и идеи за управление на обществото. В такъв смисъл ние разглеждаме наченките на държавността в Панагюрище през Възраждането и в навечерието на Априлското въстание.

Държавността е организирана власт и същевременно метод на управление на обществото, разбиран и прокламиран от априлци през 1876 г.

Завършвайки, нека отново да си спомним за човеколюбивата и безпристрастна дейност на Скайлър и Макгахан в полза на страдащия български народ.

Атанас Шопов, директор на Исторически музей – Панагюрище
04 май 2017 г.
Панагюрище

Още по темата: 

Четвърти национален дискусионен форум Брод за България

Към корените на историята

В дълг пред историята и паметта на героите

Американците и Априлското въстание

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук