brodbg.com | БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ
   

Ген. Тодор Бояджиев специално за БРОД след премиерата
Най-големият проблем на българската нация в момента е това, че за пореден път е силно разединена.
Aвтор: Ваня Иванова   12 Май 2016 

Идеята за Брод за България така, както аз я виждам, е за единение на нацията, за търсене изход от тази ситуация, в която се вкарахме или ни вкараха партийните елити през последните 25 години.


Ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 г. Завършил е гимназия в Бургас и радиоинженерство в МЕИ-София. От 1963 г. работи в МВР, първоначално в техническото управление, а след това в Научно-техническото разузнаване и във външнополитическото разузнаване. Пребивава десет години в САЩ под прикритие. Основател на Български евроатлантически разузнавателен форум. Ръководител на Съюза на тракийските дружества в България. Организатор и съавтор на книгата „Разузнаването“ (2000). Автор на „Шпионажът като занаят“ (2002). През 2012 г. публикува своите спомени за Ким Филби. През 2014 г. съвместно със списание „Сигурност“ публикува проекта си „Разговори за разузнаването“. Срещаме се и разговаряме с ген. Бояджиев по повод премиерата на новата му книга „Наръчник на шпионина“.

Ген. Бояджиев, на 9-и май, представихте последната си книга от трилогията за разузнаване. Какво Ви насърчи и амбицира да напишете тази книга?

Датата 9-и май искам да си призная, че не е избрана случайно.  „Наръчник на шпионина“ е  9- та книга за разузнаването, която издавам през последните 16 години, но аз я броя като завършек на една трилогия. Темата, която развивам в моите книги е директно свързана с разузнаването, тъй като това е било моя професия повече от 30 години. Новата ми книга, на практика продължава поредицата от книги, посветени пряко на професията разузнаване. Първата книга излезе през 2000-та година като „Разузнаването. Втората от поредицата излезе преди 2 години и се казва „Разговори за разузнаването“. А това вече е третата книга“.

 Какви бяха мотивите за написването на трите книги?

През 1992 година като главен секретар на МВР, аз подадох оставка. Не исках да участвам в новото политизиране на това министерство.Тогава напуснах. Появи се гражданската асоциация Български разузнавателен форум, защото в общественото мнение започна да се насажда мисълта, че специалните служби са мръсна дума. Между оперативното понятие сътрудник и моралното понятие доносник беше сложен знак за равенство. И тогава аз реших да представя и другата гледна точка. Оказа се, че като общество до началото на Прехода твърде малко информация има за службите. Обществото не знаеше какви са техните функции, как действат, каква е тяхната структура и на базата на това незнание манипулацията намери място. Когато не си информиран много лесно могат да ти влияят с изкривена информация. И аз реших да приложа и другата гледна точка. Оказа се, обаче че приказката, че не може да си философ в родното село е абсолютно точна и първите ми опити да пиша по тази тема бяха – той е ченге, той защитава своята система. И тогава реших да направя нещо друго.  Първата ми сериозна книга „Разузнаването“, на практика е от авторски колектив, в който има трима директори на Централното разузнавателно управление, двама директори на Съветското разузнаване до промяната, човекът без лице или доайенът на източните разузнавания Маркус Волф, директорът на новото хърватско разузнаване Мирослав Туджман, адмирал Пиер Лакост, шеф на френското разузнаване. Всички те са хора, които аз лично познавам. Познавал съм ги като противници, познавам ги и като партньори в битката с общите злини. И всички те приеха моето предложение, неочаквано за мен самия. И всеки един от тях отговори на четири мои въпроса – как влязох в разузнаването, какво правих в разузнаването, как излязох, какво правя сега? Основната ми цел беше да покажа на непредубедения читател, с думите на хора, които са били противници, но днес са партньори, че разузнаването е човешка професия, че не е чудовище. И да се види, че принципите и при нас, и при тези, които до скоро бяха противници са едни и същи. И да се види, че те са достойни хора, които са изпълнявали своя патриотичен дълг.

В този ред на мисли, според Вас, има ли приятелско разузнаване?

Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да кажа само няколко думи за втората ми книга „Разговори за разузнаването“. Това са 52 интервюта, които аз съм взел, както Вие сега ме питате, но пред камера, с 26 топ професионалисти с отношение към разузнаването в Америка и 26 в Русия. И темата на всички тези интервюта е как ще изглежда разузнаването през XXI век? Отново исках да покажа как виждат нещата в бъдеще и едните и другите, които бяха противници, а сега трябва да си партнират. А в новата ми книга „Наръчник на шпионина“, мотивът да я напиша е друг. Пак е в тази насока, но една от сериозните грешки на Прехода през последните години в сферата на националната сигурност е това, че беше прекъсната връзката между поколенията – старите бяха изхвърлени, младите нямаше от кого да наследят опит. И тук не става въпрос да го наследят едно към едно, но предвид новата обстановка, новата международна и глобална ситуация, това което все пак е било опит, да може да се надгражда. Тази връзка беше прекъсната. На нас „старите“ ни беше отнета възможността да кажем какво сме правили, и което е положително да остане. И именно поради тази причина, реших всичко това да го сложа на хартия, защото този контакт се загуби. Аз, воден  от латинската мъдрост Verba volant, scripta manent – „Казаното отлита, написаното остава“, реших все пак това, което съм натрупал като опит в тази сфера, да го има на хартия. Дали някой ще го ползва с молив в ръка, дали ще го чете, дали ще се опита да изведе нещо от това, което съм написал, не зависи от мен. Или поне зависи дотолкова, доколкото интересно съм го представил. Новата ми книга е в два тома, защото излезе над 700 страници.  Тя е насочена към вашето поколение – към  младите.  В нея се опитвам, без да я превръщам в академичен учебник, да кажа какво е това разузнаване във всичките му аспекти. Вече в почти всеки български университет има специалност „Национална сигурност“. Тези, които са в професията  могат да четат, и ако нещо им е необходимо да го запомнят. Книгата започва с един тест – Годен ли сте за шпионин. Тест, който е базиран на практиката на Мосад, КГБ И ЦРУ. Побългарен е, но все пак дава възможност в точкова система да изрази доколко си годен за тази професия. Има и задачи. 

Знаете ли, за съжаление едно от нещата, в което аз търпя лични разочарования, а преди  25 години бях изпълнен с оптимизъм е, че нещата тръгват в добра посока в международен план. Това нещо и адмирал Пиер Лакост, което написа в първата ми книга, че „през различията сме преоткрили приятели и съмишленици в една обща битка“ – и той беше оптимист като мен, че трябва да си сътрудничим, че трябва да сложим край на Студента  война и т.н, и аз сериозно вярвах, че този край идва, и че той е задълго. Оказа се, че това не е така. Отново  влизаме в период на хладна или студена война. И Дай Боже да не се стигне до горещо проявление, защото тогава няма как да избягаме, тъй като ще се окаже, че ние сме един от фронтовете. Дано да се намери решение.

Вярвате ли, че ще се намери решение?

Разумът ще  го наложи. Защото каква е алтернативата – да отидем на взаимно  унищожение...? И Дай Боже това ново преразпределение на сили, на влияние, да не доведе до гореща война. Наистина, дано да се намери решение.

Смятате ли, че подценяваме мюсюлманския фактор?

Аз имам доста специфично виждане на тема глобален тероризъм. За мен религиозният елемент е обвивката, същността е друга. За мен това не е война между религия. Тероризмът е мръсен, черен бизнес, който носи милиарди, трилиони, неизмерими постъпления на мръсни пари. Така че, за мен обвивката много успешно е намерена, всичко се представя като война на цивилизации, война на религии. То, че го има го има, но това е обвивката, спекули, зад които стоят финансови интереси, които нямат нация, нямат армия, нямат държава. Заинтересованите са много.

Ген. Бояджиев, Вашата нова книга ще бъде ли преведена на други езици?

Все още не съм мислил по този въпрос. Две от моите книги видяха преводи на руски и на английски. „Разузнаването“ излезе на български и английски. Сега с 20 години закъснение едно руско издателство има интерес да я издаде, защото половината от съавторите са руснаци. Другата книга „Разговори за разузнаването“ също има потенциален интерес. Книгата ми за Ким Филби излезе и на английски и на руски. Книгата ми „Тайните операции, които промениха света“ в момента се печата на руски. Готви се английско издание. Един от големите сценаристи на Холивуд, с който аз лично се познавам, бях консултант на един от неговите филми, има от много години интерес да прави филм за Ким Филби, иска аз да пиша сценарии.

Какво е бъдещето на разузнаването?

Това съм го извел на корицата на книгата „Разузнаването“ и тази мисъл е много кратка, но за мен е много категорична – „Разузнаването  има ярко минало и още по-ярко бъдеще“.

Ген. Бояджиев коментира и дискусионния форум „Априлското въстание – брод  за свободна и независима България“, който се проведе в Панагюрище по повод 140 – та годишнина от Априлското въстание.

За мен, форумът в Панагюрище беше илюстрация на един от подстъпите към брода, който  трябва да ни изведе като държава и нация на чисто. Брод за България, както е кръстена инициативата има своето съдържание. Но това не е първото, няма да бъде и последното  мероприятие, което трябва да трасира брода, трябва да очертае откъде трябва да минем, за да преодолеем трудностите, пред които сме изправени.

Българската нация, големият й проблем в момента е това, че за пореден път е силно разединена. От държава, която от руския академик Лихачов е наречена държава на духа, я докарахме до там, че сме държава на разпада и на последно място по всички жизнени показатели, по които се класират всички страни – членки на Европейския съюз. Така че, това е големият проблем. А книгите ми са част от търсене на някакво решение на Брод за България. Нещо, което да едини нацията, наистина да ни върне към това, което като нация с толкова дълга история и с принос за световната, не само за европейската цивилизация, ни се дължи – да бъдем държава на духа.

Идеята за Брод за България така, както аз я виждам, е за единение на нацията, за търсене изход от тази ситуация, в която се вкарахме или ни вкараха партийните елити през последните 25 години.

Аз имах и конкретно поръчение от една от най-старите патриотични организации в България – Съюза на тракийските дружества и аз бях там, за да представлявам Съюза на тракийските дружества в България. Тракийци бяхме и на форума на Брод за България и активно подкрепяме тази идея, защото тя е интегрална част и от нашата стратегия. Нашите проблеми, които имаме с Турция, наши претенции, които до голяма степен са решени с Гърция, не могат да се реализират, ако държавата не е зад нас. А в момента държавата е абдикирала от своите задължения. Затова сме активни в тази инициатива. Не сме водещите, не сме създателите, но ние просто я подкрепяме и се присъединяваме.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

  „Брод за България”   ©2017 Всички права запазени.
Общи условия | Рекламирайте тук